Решение № 260120 от 15.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-260120 15.04.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, първи въззивен граждански състав в открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Мариана Карастанчева

Членове: Таня Русева-Маркова мл. с. Кристиян Попов при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Попов в.гр.д.№ 1775 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР – Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, против Решение № 1066 от 28.04.2020 г. по гр.д. 10740/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната ОД на МВР – Бургас, е осъдена да заплати на А.К.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2489.93 лева(две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 260.83 часа извънреден труд, в периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год., на изпълняваната длъжност „полицейски инспектор IV степен“ в група „Оперативна дежурна част“ към ОД МВР-Бургас, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-20.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. и 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 309,60 лв. – дължими държавни такси и 210 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е иищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Аргументира се, че не са налице две от общо четирите кумулативни предпоставки от състава на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, което също обуславяло неприложимост на тази норма – продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Оспорват се изводите на съда, че в случая се касае за извънреден труд, тъй като такъв би бил налице само ако служителите работят извън установеното за тях работно време, като такъв труд в случая не е полаган и нямало основание за преобразуване на нощния труд в извънреден. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.

260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от А.К.Р., срещу Областна дирекция на МВР/ОД

МВР/-Бургас, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като орган по назначението, да му заплати сумата от 1026.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд от 214 часа, получена след преизчисляване с коефициент 1.143, за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на иска-20.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира направените по делото разноски.

В хода на делото, с определение на съда от 04.03.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, след приемането на заключението на счетоводната експертизата, е прието увеличение на осъдителния иск от първоначално предявения размер от 1394.25 лева за 214 часа извънреден труд, до размера от 2489.93 лева за 260.83 часа положен извънреден труд.

Осъдителният иск е процесуално допустим и е с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т.

3, чл. 187, ал. 5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.

Ответникът

Областна дирекция на МВР-Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1.143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо само при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда/КТ/ и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. От фактическа страна заявява, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период-чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С това предвиждане са и издадените и действали през исковия период последователно заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). С оглед това предвиждане, на държавните служители от системата на МВР, включително на ищеца Р., за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ

– „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР

/в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год. са действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.