Решение № 1095 от 04.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3534/2021
- Вид
- Решение № 1095
- Подписан
- 04.11.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 212 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1095 гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 265752 от 15.09.2021 г., постановено по гр.д. № 7257/2019 г. по описа на СГС, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. А.
И. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са настъпили вследствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 2 вр. ал.1 НК по сл.д. № 77/2011 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 12756/2010 г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.09.2017г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 89 000 лева, отхвърлил е и претенцията за присъждане на обезщетение за причинени от същото обвинение имуществени вреди в размер на 76 313,34 лв., ведно със претендираната законна лихва и е разпределил разноски между страните като в полза на ищеца е присъдил сумата от 10 лв. заплатена държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА е 1 присъдил в полза на адвокат Я. С.-А сумата от 930 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът И. А. И., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата поддържа доводи за неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като намира същото за силно занижено. Оспорва и изводите на съда за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като сочи, че единствената причина, която работодателят е посочил като основание за прекратяване на служебното му правоотношение е именно повдигнатото обвинение, поради което смята, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ПРОКУРАТУРАТА и настъпилата невъзможност за него да полага труд и съответно да получи трудовото си възнаграждение.
Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си и претендира разноски за производството.
В законоустановения срок и ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е подала въззивна жалба срещу съдебното решение в неговата осъдителна част. В същата се обосновава становище за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд, довело от своя страна до присъждане на прекомерно високо обезщетение за претендираните неимуществени вреди. Извеждат се подробни доводи в подкрепа на възражението.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материални правни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
2
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от въззивника И. А. И. с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 89 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 76 313,34 лв., причинени вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. ал.1 НК по сл.д. № 77/2011 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 12756/2010 г. по описа на СГП, което е прекратено.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че с постановление от 24.06.2011 г. въззивникът главен инспектор И. А. И., заемащ към този момент длъжност началник на полицейски участък в СДВР е привлечен като обвиняем в извършването на престъпления по чл. 321, ал.2 вр. ал.1 НК в рамките на образуваното сл.д. № 77/2011 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 12756/2010 г. по описа на СГП. Няма спор между страните, че при повдигане на обвинението, с определение по НЧД № 2832/2011г. по описа на СГС, на същия е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие изменена в „парична гаранция“ с определение по НЧД №4596/2011 г. по описа на СГС, а с изтичане на срок от две години от повдигане на обвинението, мярката за неотклонение е отменена с определение по НЧД №4190/2013г. по описа на СГС, НО, 22-и състав. Видно от доказателствата, с постановление от 04.11.2014 г. по ДП № 29/2014 г. по описа на СО-СП на въззивника И. И. са повдигнати и обвинения по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. с чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 НК, делото по които продължава да е висящо.
По делото е безспорно, че с определение № 1595 от 03.06.2014 г., постановено по ЧНД № 5204/2013 г. по описа на СГС, наказателното производство по обвинението в извършване на престъпление по чл. 321, ал.2 вр. ал.1 НК е прекратено.
Страните не спорят, а се установява и от събраните доказателства, че И.
И. е временно отстранен от длъжност началник на полицейски участък „Средец“ при Първо РУП на СДВР. Мотивите за издаване на заповедта са данни за извършени деяния, които са несъвместими с етичните правила за 3 поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Със Заповед рег.№ К-13879/23.12.2011г. на Министъра на вътрешните работи на същият е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В изложението на фактическите обстоятелства, с които работодателят е приел, че са нарушени посочените правила, е посочено описателно наличието на образувано наказателно производство, в рамките на което на въззивника И. И. е повдигнато обвинение по чл. 321, ал.2 вр. ал.1 и чл. 212 НК. Заповедта за уволнение е отменена с решение №74 по адм. дело №С-50/2013г. по описа на ВАС, което влязло в сила, след като е потвърдено с решение №43/02.09.2015г. по адм. дело № С-73/2014г. по описа на ВАС, петчленен състав.
Пред първоинстанционният съд е разпитан един свидетел, а именно съпругата на въззивника В. Б., от показанията на която става ясно, че по време на задържането под стража съпругът й е бил много стресиран, трудно е говорил, плачел е при срещите им в ареста, разговорите с него вървели трудно.
След излизането от ареста същият бил изнервен и не искал да разговаря с нея по теми, свързани с наказателното дело. Бил разстроен и изнервен след освобождаването му от работа. Седял си вкъщи, не искал да излиза с приятели и колеги, не искал да се преоблича, казвал, че го е срам от хората заради това, което се случва. След като го възстановили на работа, ходил едва седмица, след което напуснал. Свидетелката дава данни и за условията, при които И. И. е настанен в ареста- сочи, че същият е бил на едно и също място с хора, които самият той е задържал при изпълнение на служебните си задължения. Свидетелката няма спомен какво точно е било отразено за процесното дело в медиите, не знае и точно какъв е бил общественият отзвук за делото.
Пред първоинстанционния съд е приета съдебнопсихологична експертиза, заключението на която се кредитира от настоящия съд като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото И. И. е преживял остри до умерено изразени негативни емоционални състояния на притеснение, гняв и напрегнатост, както и психосоматичен дискомфорт, унижение и накърняване на достойнството, както и ограничения в психосоциалното функциониране на личността. По време и след задържането му и при повдигане на обвинението, той е преживял негативни емоционални 4 състояния на тревожност, раздразнителност, чувство на несигурност, намалени социални контакти, песимистични интерпретации на бъдещето както и остатъчни последици: отрицателни преживявания при мислено връщане в ситуацията. Степента на засягане е лека до умерена. Симптоматика с голяма интензивност и обуславяща дезадаптивност не е отчетена, като към момента няма основание да се заключи, че е налице клинично изразено състояние на тревожност или депресивност. Няма и нарушение в психическото функциониране т.е. не е налице психично разстройство.
В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените имуществени и неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните такива и образуваното наказателно производство.
По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС на РБ).
При наличие на незаконосъобразно образувано наказателно производство, обичайните вреди, изразяващи се в безпокойство и страх за бъдещето, напрежение и стрес от неправдата, недоверието в държавата и нейните институции се предполагат, доколкото са житейски и логически обосновани при съществуващата опасност да бъдат неоправдано засегнати жизненоважни за пострадалия права и интереси. Предвид това неоснователни са възраженията на ПРОКУРАТУРАТА, че въззивникът И. И. не е доказал настъпването на каквито и да било вреди в пряко причинно-следствена връзка с процесното наказателно производство.
5
Същевременно по делото е установено настъпването и на вреди, който надхвърлят обичайните терзания на личността при образувано незаконосъобразно наказателно производство. От събраните доказателства, се установя, че И. И. е преживял значителни отрицателни емоции поради повдигнатото срещу него обвинение и задържането му под стража за период от около 4 месеца. Съобразно приетите по делото свидетелски показания на съпругата му, които съдът кредитира в тази им част независимо, че са дадени от заинтересуван свидетел, като непротиворечащи на житейската логика и останалия доказателствен материал, се доказва, че И. И. е изпитвал силен стрес от това, че е несправедливо обвинен в тежко умишлено престъпление, който чувствително се е отразил на емоционалния му свят, засегнати са били честта и достойнството му, разбирани като вътрешно уважение и самооценка, в резултат от което същият е бил напрегнат, необщителен, не е искал да излиза от къщи, да се преоблича и да общува с хора. В тази връзка съдът отчита и длъжността, която е заемал И. И. към момента на повдигане на обвинението и задържането и съобрази, че при определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. От своя страна това завишава и собствените изисквания на човека към самия него и съответно критериите му за собствената му стойност и самоуважение. Предвид това и доколкото въззивникът е полицай по професия, при това заемащ длъжност началник на районно управление, в конкретния случай е налице една по-завишена чувствителност на личността, съответно едно по- сериозно засягане на емоционалната сфера на въззивника в сравнение с обикновения случай.
Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/399ab3c5-3af2-4aa7-bc26-627b5a9b3883