Решение № 12615 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12615 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110166385 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от “Топлофикация София” ЕАД срещу Й. К. А. и Р. Х. А., с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: по отношение на Й. К. А. – 201, 01 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024 г. до окончателното погасяване, 37, 44 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.12.2021 г. до 17.05.2024 г., 5, 15 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024 г. до окончателното погасяване,1, 34 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2019 г. до 17.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 33362/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в; по отношение на Р. Х. А. – 402, 02 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024 г. до окончателното погасяване, 74, 87 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.12.2021 г. до 17.05.2024 г., 10, 30 лева 1 главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 03.06.2024 г. до окончателното погасяване,2, 68 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2019 г. до 17.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 33362/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в ************************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „ДАЛСИЯ“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

Сочи, че сумите за топлинна енергия за начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвяли изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й. К. А., подаден чрез адв. Д. Ч.. Ответната страна счита иска за неоснователен като оспорва твърдението за качеството й потребител на топлинна енергия, не оспорва размера на претендираните суми.

Твърди, че видно от представените фактури ищецът е в облигационното отношение с друго лице, което е титуляр на партидата. Оспорва претенцията за дялово разпределение, като твърди, че ищецът не е легитимиран да я предяви. Оспорва претенциите за лихва. Сочи, че не са представени доказателства ответната страна да е поставена в забава. Освен това с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 на ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. на ВАС 5-членен състав е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на 2

Министъра на енергетиката, респективно липсва валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия, отдадена от сгрдана инсталация. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Х. А., подаден чрез адв. Н. К.. Оспорва се основателността на предявените претенции във връзка с изложените твърдения и представените доказателства. Възразява, че не са представени доказателства, от които да се установява качеството „потребител“, тъй като няма доказателства нито да е собственик, нито да е вещен ползвател на имота. Не се установява да е приел наследството на наследодателя си, което обстоятелство подлежи на доказване от ищеца. Оспорва размера на претендираните суми като се позова на посоченто по-горе Решение на ВАС и отмяната на валидно действаща формула за изчисление на потребената енергия. Сочи, че дори да се докаже качеството „потребител“, по делото не се доказва той да е поискал доставка на топлоенергия по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Възразява още, че служебно начислените суми от „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат обявени за недължими.

Сочи, че не са представени доказателства за редовност на уредите за отчитане на доставена топлинна енергия. Сочи, че с откриването на индивидуална партида, друго лице се задължавало да заплаща доставената топлинна енергия. Оспорва вземанията за дялово разпределение, като твърди, че не са представени доказателства такова да се извършва от „ДАЛСИЯ“ ООД. Оспорва като неоснователни претенциите за лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

С определение от 09.09.2025 г. като трето лице помагач по делото е конституирано “ДАЛСИЯ” ООД, което дружество е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено съгласно законоустановените правила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 33362/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 20.06.2024г.

Заповедта е връчена на длъжника Р. Х. А., липсват данни да е връчена на длъжника Й.

К. А., поради което и в законоустановения едномесечен срок всеки от двамата длъжници е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга 3 за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съдът приема, че по делото се установя че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия.

В случая от събраните писмени доказателства се установява, че ответниците са наследници по закон на Х. Т. А., починал на 08.02.2003 г. Видно от прието като писмено доказателство удостоверение за наследници след смъртта си Х. Т. А. е оставил като законни наследници съпругата си Й. К. А. и децата си Т. Х. А., Р. Х. А. и Ж. Х.а А.. В изпълнение на процедура по чл. 51 от Закона за наследството, осъществена по настоящото дело по искане на ищеца във връзка с релевираните възражения, ответниците Й. К. А. и Р. Х. А. са заявили, че приемат наследството на наследодателя си.

По делото са събрани писмени доказателства относно правото на собственост върху процесния апартамент № 52, находящ се в *****************************************.

Видно от неоспорения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за меторприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 7, том Х, нот.д. № 1807/1981 г. на 13.09.1981 г. Х. Т. А. е придобил собствеността върху процесния имот. Следователно по силата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН съпругът и децата на починалия наследяват по равни части от откритото наследство. Ето защо и след смъртта на наследодателя всеки от наследниците Й. К. А. и Р. Х. А. се 4 легитимира като съсобственик на ¼ ид.ч. от процесния имот. По делото е приет като доказателство и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на чл. 4а, ал. 1 и 2 от Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищноспестовени влогове № 179, том II, рег. № 14457, дело № 353 от 2013 г., видно от който на 07.05.2013 г. наследникът Т. Х. А. продава на другия сънаследник и съсобственик Р. Х. А. собствената си ¼ ид.ч. от апартамент № 52, поради което и ответникът Р. Х. А. се легитимира като собственик на 2/4 ид.ч. от процесния имот.