Определение № 16156 от 29.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16156 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100507135 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.344, ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№25004514/12.05.2026г. на СРС, подадена от съделителя В. А. Д., чрез адв. М..С.-Ц., срещу Решение №20152302/27.04.2026г. по гр.д. № 27138/2020г. на СРС, 72 състав, в частта му имаща характер на определение по чл. 344, ал 2 ГПК. Иска се отмяна в тази му част, като вместо това бъде постановено, че съделителят В. Д. не дължи на съделителя П.В. обезщетение за ползата от която е лишен по отношение на съсобствения им имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул. ********, ет. 2, с идентификатор ***.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че съделителят П.В. не ползва дела си от съсобствената вещ не поради поведението на съделителя В. Д., а поради наличие на ограничителна заповед. В. не е искал да ползва дела от имота си, не е искал да настанява в тази част наематели или по какъвто и друг начин Д. да го е лишила от ползата от имота му.

Тъй като Д. няма виновно поведение то тя не дължи обезщетение на съсобственика.

Неползването е по обективни и законови причини.

В законоустановения срок е постъпил отговор от съделителят П.И. В., с който се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Твърди, че изложените възражения не касаят процесния случай, а имат отношение към претенциите по сметки.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение №20152302/27.04.2026г. по гр.д. № 27138/2020г. на СРС, 72 състав, първоинстанционният съд е допуснал извършването на делба на процесните недвижими имоти при равни квоти от по 1/ 2 за всеки от съделителите В. А. Д. и П.И. В..

Съделителите са бивши съпрузи, които са с прекратен брак от 20.02.2020г., като процесните имоти са били СИО, която подлежи на делба в настоящето производство.

1

Няма спор, че още преди прекратяване на брака страните по делото са били във фактическа раздяла, като съделителят В. Д. ползва процесния апартамент в гр.София, а съделителят П.В. ползва процесната пристройка в гр.Кюстендил.

Всяка от страните по делото е направила искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за ползваният самостоятелно от насрещната страна общ имот.

Изслушани са заключения по две СОЕ, видно от които средната месечна пазарна цена за ползване на процесния апартамент е 700евро, а за процесната пристройка е 116евро.

Съответните части за всеки от съделителите са 350евро и 58евро.

Първоинстанционният съд е установил, че всеки от съделителите използва самостоятелни по един от съсобствените имоти, съделителят Д. –апартамента в гр. София, а съделителят В. – пристройката в гр.Кюстендил. Няма възможност за съвместно ползване на делбените имоти. Съделителите не оспорват този извод на съда.

Няма спор, а и от събраните по делото доказателства е видно, че двата делбени имота не са равностойни като местонахождение, технически параметри, прилежащи помещения и площ. Поради това и първоинстанционният съд е осъдил съделителя Д. да заплаща на съделителя В. сумата от 292 евро месечно, представляваща обезщетение за ползата от която е лишен, като я е съизмерил с разликата между обезщетенията за ползване на двата имота, считано от влизане на решението за допускане на делбата до приключване на делбата.

Съдът намира, че доколкото няма спор, че всеки от съделителите използва изключително съответния делбен имот, като няма възможност за съвместно ползване, а в същото време делбените имоти са неравностойни, то и правилно първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на пропуснатата полза, като я е съизмерил с разликата в двете обезщетения. Съгласно константната съдебна практика и по аргумент от Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване на една вещ е всяко поведение на ползвател, което възпрепятства или ограничава останалите ползватели/собственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, като се приема, че е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. Такова поведение е налице когато ползвателят или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с вещта за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права, както и когато ползвателят е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са налице обективни причини за неползване на имота от съделителя В., извън поведението на жалбоподателя Д., по следните съображения:

1.Мерките за защита по ЗЗДН, извън забраната за извършване на домашно насилие, имат срок на действие. След изтичане срока на забраната да се приближава определено жилище не са налице законови пречки за достъп до същото. В същото време привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК имат действие за период от време от влизане на решението за допускане на делбата до приключване на делбата, който не може да бъде определен отнапред.

2.Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Определение № 2216 от 29.04.2026г. на ВКС по ч. гр. д. № 132/2026 г., I г. о., ГК, по смисъла на разпоредбата на 2 чл.344, ал.2 ГПК под "използване" следва да се разбира както прякото служене с вещта, така и използването чрез трети лица. Няма правна пречка за ответника да използва процесния апартамент, чрез трети лица. Освен това тази възможност за ползване е за бъдещ период- от влизане на решението за допускане на делбата до приключване на делбата. Процесното обезщетение компенсира именно загубата на тази възможност за ползване.

Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно Определение № 2486 от 13.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1308/2026 г., I г. о., ГК, както и посочената в него съдебна практика определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, респ. това по чл. 344, ал. 3 ГПК, с което се изменят постановените по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК привременни мерки, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, уреждаща обжалваемостта на въззивните определения. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№25004514/12.05.2026г. на СРС, подадена от съделителя В. А. Д., чрез адв. М..С.-Ц., срещу Решение №20152302/27.04.2026г. по гр.д.

№ 27138/2020г. на СРС, 72 състав, в частта му имаща характер на определение по чл. 344, ал 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3