Решение № 1907 от 08.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1079/2022
- Вид
- Решение № 1907
- Подписан
- 08.10.2022
- В сила
- 18.11.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 235, ал. 1 · Закон за митниците
- чл. 238, ал. 1 · Закон за митниците
- чл. 139 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 15, ал. 2, б. "а" · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
РЕШЕНИЕ
№ 1907 гр. Пловдив, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201079 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Миел Спед“ ООД, ЕИК: 201064132, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 68, *** от *** Д.С.Ц. против Наказателно постановление № 437 от 28.01.2022 г., издадено от Е.Г.Х. – ***, с което на основание чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139 и чл. 15, ал. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като твърди административнонаказващият орган (АНО) да е игнорирал обясненията на водача на транспортното средство, с което е доставена стоката. Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата в акта за установяване на нарушението на опис на писмените материали. Твърди още да е игнорирано значението на смекчаващите отговорността обстоятелства по липса на настъпила пряка или косвена вреда за държавния бюджет. С молба с вх. № 70851/08.09.2022 г. от адв. К. Т., с пълномощно по делото, се поддържат възраженията по жалбата и допълнителните доводи, наведени в хода на процеса. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
1
Въззиваемата страна се представлява от ***т П. Г., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Взема становище фактическата обстановка да е правилно установена и да кореспондира със събраните по делото доказателства. Намира, че деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Миел Спед“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.02.2022 г., а жалбата е подадена на 14.02.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Във връзка с постъпило искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г. от жалбоподателя „Миел Спед“ ООД, представител на „Глобал Сейлс Европа“ ЕООД, на 25.11.2021 г. съвместно с *** Д.В.Т., С.В.Д. и Х.С.С. свид. С. М. Т.
– ***, извършила проверка на стока, представена с декларация за временно складиране (ДВС) № 21BG003009140601U8, представляваща професионален театрален грим, в склад за временно складиране с номер BGTSTBG0030002019YNY51350 на адрес гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, нает с договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г. При проверката било установено, че стоката отговаряла по вид, брой и брой колети на описаното в представените документи.
Стоката била изпратена от Испания с получател жалбоподателят „Миел Спед“ ООД с товарен автомобил с рег. № *** и с поставена пломба с № 4022300. С пломбата било обезпечено товарното помещение на превозното средство. В автомобила се превозвала и друга стока, която не била под митнически режим, с получател фирма „Оберон“ с. Равно поле, обл. София.
Тази стока била разтоварена в склад на „Бимакс 3“ ЕООД на дата 22.11.2021 г. Палетът с професионален театрален грим бил претоварен в друго превозно средство с рег. № ***, което пристигнало в гр. Пловдив на 22.11.2021 г. След това получателят на стоката и водачът на превозното средство с рег. № *** отишли в офиса на „Миел Спед“ ООД и в присъствието на *** М.А.Ч. заявили, че превозното средство не било пломбирано. Тогава *** И.С. регистрирала декларация за временно складиране с № 21BG003009140601U8, 2 за да бъде поставена стоката под контрол, докато бъдат издадени CPNC номера за продуктите, за които било подадено искане от вносителя.
Пропускайки факта, че имало вписана митническа пломба, транспортното средство било изпратено да бъде разтоварено в склада на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15. Стоката била разтоварена на същата дата.
При извършването на проверката на 25.11.2021 г. свид. Т. поискала да бъде представен автомобилът, превозил стоката. Той обаче не бил наличен, тъй като след като разтоварил процесната стока в склада на „Миел Спед“ ООД, отпътувал да товари на друг адрес в град Пловдив. Процесната стока професионален театрален грим била оставена в склада, ползван от жалбоподателя. За проверката бил съставен протокол за извършена митническа проверка № 1752.
За така констатираното нарушение на 20.12.2021 г. свид. Т. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 289 против жалбоподателя „Миел Спед“ ООД, в присъствието на негов представител и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. М. Т.. От тях се установява видът на стоката – професионален театрален грим, както и че към момента на проверката тя е била разтоварена в склад на жалбоподателя. Изяснява се още, че превозното средство, с което е транспортирана стоката, не е представено по време на проверката, тъй като след разтоварването в склада е използвано за превоз на друга стока. Свидетелката изяснява, че в транзитната декларация за стоката е описана поставена пломба на товарното помещение на превозното средство. Установява се още от свидетелските показания, че в хода на проверката свид. Т. е узнала, че процесната стока е била превозвана заедно с друга стока, която не е била под митнически режим, и последната е била разтоварена в с. Равно поле, обл. София, докато процесната стока е претоварена в друго превозно средство, с което е транспортирана до склада на жалбоподателя в град Пловдив, но без да бъде поставена пломба на втория товарен автомобил. Изяснява се и че след пристигането на стоката в гр.
Пловдив, тя е разтоварена и е регистрирана декларация за временно складиране. Показанията на свид. Т. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Ценят се за добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице. Те изцяло получават доверие от съда, тъй като са проверени и 3 намират подкрепа в събраните писмени доказателства.
В тази връзка фактическите си изводи съдът формира и въз основа на събраните и проверени писмени доказателства – протокол за извършена митническа проверка № 1752 от 25.11.2021 г.; декларация за временно складиране № 21BG003009140601U8; искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г. по описа на ТД Митница Пловдив; фактура № 1 от 15.09.2021 г. по договор от 20.08.2021 г. за доставка на професионален театрален грим на стойност 10635,20 евро; транзитна декларация № 21ES00084153731113; писмо с вх.
№32-378031/25.11.2021 г. по описа на ТД Митница Пловдив; заявка - договор за автомобилен превоз на товари от 16.11.2021 г. до „Ми Би Транс“ ООД; договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г. между „Крепежни изделия“ АД и „Миел Спед“ ЕООД. Същите са непротиворечиви и от тях по несъмнен начин се доказва приетата за установена фактическа обстановка.
От Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира, че фактическата обстановка е подробно и достоверно описана в АУАН. Възражението на жалбоподателя, което е бланкетно направено и немотивирано с какво конкретно твърди, че случилото се в обективната действителност се различава от приетото от фактическа страна в АУАН и в наказателното постановление, настоящият състав намира за неоснователно. Това възражение е оборено от събраните по делото доказателства – показанията на свид. С. М. Т., протокол за извършена митническа проверка № 1752 от 25.11.2021 г.; декларация за временно складиране
№
21BG003009140601U8; транзитна декларация
№21ES00084153731113; искане с вх. № 32-377090/24.11.2021 г. по описа на ТД Митница Пловдив.
Въпреки това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение. В наказателното постановление е приета различна дата на извършване на деянието, квалифицирано като административно нарушение, спрямо обвинението, предявено със съставянето на АУАН. В случая административнонаказателното производство е образувано по общия ред по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – със съставянето на акт за установяване на извършеното административно нарушение, представляващ АУАН № 289 от 4
20.12.2021 г. Следователно АУАН е процесуалният документ, който очертава фактическата рамка на обвинението и предметът на доказване в процеса, той трябва да съдържа и описанието на признаците от състава на нарушението, включително време, място и начин на извършването му.
Административнонаказващият орган се произнася по законосъобразността и обосноваността на акта, с който е сезиран, тоест произнася се по едно вече формулирано и предявено обвинение. Наказателното постановление е акт по същество, с който се решава въпросът за отговорността на дееца.
Следователно произнасянето следва да бъде в рамките на обвинението, за което се води процесът. Съгласно трайната съдебна практика наказателното постановление не служи за отстраняване на пропуски и непълноти при описанието на нарушението в АУАН.
Констатираното процесуално нарушение, изразяващо се в приета различна дата на извършване на деянието в АУАН (22.11.2021 г.) и в наказателното постановление (25.11.2021 г.), е съществено, защото създава неяснота пред санкционираното лице срещу какво обвинение следва да се защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на защита.
Този порок не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Посочената разпоредба предвижда, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Това процесуално правило не разпростира действието си върху всеки порок в АУАН. В трайната съдебна практика на касационната инстанция, която се споделя и от настоящия състав, последователно се приема, че липсата или противоречивото посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП не е такава нередовност на акта, която да може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив подобно разширително тълкуване би обезсмислило съставянето на самия акт и уредената в ЗАНН процедура за това. Недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение като деяние, място и дата на извършване, както и с НП да се ангажира отговорността за нарушение, различно от посоченото в АУАН с направеното описание от фактическа страна. Това е така, защото със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига своеобразно обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези и от този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. Като е наложил санкция с НП за деяние, извършено на различна дата и по различен начин спрямо описаното в АУАН, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за ново и различно деяние, за което той не се е защитавал дотогава в процеса. Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, влече порока незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява основание за неговата отмяна.
Разпечатката съдържа 40 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39991e1c-8a21-483b-b16a-85b76f345202