Решение № 5203 от 31.07.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 31.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І

ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана

Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1507 по описа за

2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове : установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК и в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че „Б.ДСК“

ЕАД е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 20 000евро при лихва и условия, подробно уговорени в договор за кредит от 18.08.2009г. Сочи, че ответника е получил договорената сума, но не е револвирал кредита след 10.01.2012г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Банката се е снабдила със заповед за плащане и с изпълнителен лист против ответника. По образуваното изпълнително дело ответникът е възразил, че не дължи сумата по заповедта за плащане и изпълнителния лист, поради което заповедният съд е дал възможност на банката да предяви иск за установяване на вземането си от ответника. Междувременно с договор за продажба на вземания от 16.07.2015г. ищецът е закупил от банката вземането й от ответника. Отделно, банката е упълномощила ищеца да уведоми за цесията ответника, което тя е сторила.

Сочи, че в случай, че съдът намери уведомяването за ненадлежно извършено, да приеме, че ответникът е уведомен с връчване на настоящата искова молба. По отношение на предсрочната изискуемост на вземането, посочва че налице уговорка за автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката, поради което не е необходимо изричното уведомяване на ответника за нейното настъпване, което според банката е на 21.08.2012г. В случай, че съдът не възприеме тази теза, моли да приеме, че ответникът е бил уведомен за настъпването на предсрочна изискуемост с връчване на заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ.

Евентуално, моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да установи вземането на ищеца от ответника по заповедта за изпълнение на парично задължение в размер на 18 032,68 евро главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 13.02.2014г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 6 239,76 евро за периода 20.04.2012г. – 12.02.2014г., лихва за забава в размер на 970,17 евро за периода 21.08.2012г. – 12.02.2014г. и заемни такси в размер на 212 евро. Претендира и разноските , вкл. и тези по заповедното производство. При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца претендирания по основния иск суми за главница, лихви и такси. Претендира и разноските в настоящото производство.

Ответникът Д.Н.В. оспорва предявените искове. По отношение на установителните искове твърди, че банката кредитодател не му е представила средствата, посочени в договора, поради което прави възражение за неизпълнен договор. При условията на евентуалност прави възражение исковите претенции да са погасени чрез плащане. Отделно от това, твърди че процесният договор за кредитна карта бил застрахован при ЗК ДСК Гаранция АД и застрахователят е заплатил на банката застрахователно обезщетение, с което претенциите на банката са напълно погасени. На следващо място, отново при условията на евентуалност, прави възражение банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърдението на ищеца, че връчването на заповедта за пращане, респ. ПДИ представлява покана за плащане.

На следващо място прави възражение на нищожност на клаузите на договора в частта на начисляване на лихвите, като твърди, че същите са неясни, неиндивидуализирани, поради което за ответника не е било възможно да разбере какви суми като лихви се дължат. Твърди, че банката не му е изпращали никакви съобщения за движението на картата, дължимостта на суми и натрупани лихви, поради което и прави възражение за неизпълнен договор, като твърди че банката е изпаднала в забава. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Претенциите на ищеца имат периодичен характер, поради което счита, че същите са погасени с кратката тригодишна погасителна давност.

По отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, ответникът оспорва същите по основание и по размер. Поддържа направените вече възражение за установителните искове и досежно осъдителните искове. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и акцесорните претенции. Сочи, че от твърдяната от ищеца дата на изпадане на ответника в забава 10.01.2012г. до подаване на исковата молба на 3.02.2017г. са изминали повече от 5 години, поради което и на основание чл.110 и сл. от ЗЗД исковите претенции следва да се отхвърлят като погасени по давност. Счита, че акцесорните искове също са погасени по давност и моли съда също да ги отхвърли.

По отношение на правата на ищеца по договора за цесия, оспорва същите, като оспорва твърдението, че му е връчено съобщение за цесия. Оспорва договора за цесия като твърди, че той не е породил правни последици за ищеца. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.08.2009г. „Б.ДСК“ и ответника В. са сключили договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит с желан кредитен лимит 20 000 евро. Месечната падежна дата е определена всяко 20 число на месеца. Договорът е сключен със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта. След изтичане на срока на картата се издава нова карта, а срокът на договора се подновява автоматично за нов период, равен на срока на новата кредитна карта. В чл.8 е уговорено, че за издаване и ползване на кредитна карта ответникът заплаща такси, съгласно действащата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Неразделна част от договора са Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.ДСК, подписани от ответника. Обслужването на кредита е уговорено в глава Х от Общите условия. Съгласно чл.45 от същите след падежната дата е определен 15 дневен гратисен период , през който кредитополучателят следва да револвира кредита с определена минимална сума за револвиране, посочена в извлечението. Неполучаване на извлечение от банката не освобождава кредитополучателя от задължението му да внесе в определения срок минималната сума за револвиране. В чл.47 ал.2 е посочено, че в рамките на гратисния период банката събира автоматично минимална сума за револвиране при наличие на достатъчно средства по разплащателната сметка на кредитополучателя. В чл.48 – при надвишение на кредитния лимит Банката начислява лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка. В случай че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредитът му се начислява такса за нереволвиране, посочена в условията. Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка. В ал.2 на същия текст е посочено, че в случай , че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на падежната дата, започва да се начислява санкционираща лихва за забава.

На 13.02.2014г. Б.ДСК ЕАД подала заявление пред СРС за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист срещу ответника по реда на чл.414 от ГПК. В заявлението банката е посочила, че паричното й вземане от ответника е по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 18.08.2009г. Кредитополучателят е преустановил изплащанията му с повече от 120дни като е изпаднал в забава. Посочено е , че кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.08.2012г. Претендирано е парично вземане в размер на 18032,68 евро главница, 6 239,76 евро договорна лихва, 970,17 евро лихва за забава, законна лихва върху главницата от 12.02.2014г. и такси в размер на 212 евро. Претендирани са деловодни разноски в размер на 995,70 лв. и 947,85лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.02.2014г. и изпълнителен лист срещу ответника за претендираните суми. В заповедта за изпълнение изрично е посочено, че вземането произтича от парично задължение по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 18.08.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост на 21.08.2012г. , поради непогасяване от кредитополучателя Д.В. на месечните вноски за месеците април, май, юни и юли 2012г.

С договор за покупко-продажба на вземания от 16.07.2015г. Б.ДСК ЕАД е продала на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД вземането си от ответника. Вземането по титуляр и по размери е описано в приложение към договора. В т.5.5 от договора е изрично уговорено, че купувачът се задължава да изпраща уведомленията до длъжниците за прехвърленото вземане.

На 7.08.2015г. ищецът е изпратил до ответника писмено уведомление за извършената цесия, за размера на дълга и банковата сметка, на която да се плати задължението. Пратката чрез Български пощи се е върнала обратно с отбелязване , че не е потърсена от получателя.

На 5.08.2016г. ищецът е подал молба до

ЧСИ Попов за образуване на изпълнително дело срещу ответника по издадения в полза на Б.ДСК ЕАД изпълнителен лист. След образуване на делото ЧСИ изпратил на ответника, длъжник по изпълнението, покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на парично задължение, които са били връчени на ответника на 31.10.2016г. по пощата с обратна разписка на съдебен адрес на длъжника. На 14.11.2016г. длъжникът, сега ответника, е изпратил до заповедния съд възражение по чл.414 от ГПК. На 3.01.2017г. заповедният съд е уведомил Б.ДСК ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК. На 3.02.2017г. ищецът е подал настоящата молба в съда.

Назначената съдебно счетоводна експертиза установява следното: на 20.08.2012г. по заемна сметка с титуляр Д.В. е напълно усвоена сума в размер на 20 000 евро. От датата на пълното усвояване до датата на извършената от вещото лице проверка на 26.03.2018г. по договора за кредит са извършени погашения в размер на 2 384,32 евро – на 11.03.2013г. е заплатена сума от 1634,32 евро и на 22.04.2013г. – 750 евро. След тази дата плащания за погасяване на задълженията по кредита не са правени.

Към датата на подаване на заявлението

13.02.2014г. размер на задълженията по договора за кредит са както следва:

18 032,68 евро непогасена главница, 6 239,76 евро начислени и непогасени лихви върху главница, 970,17 евро начислени и непогасени лихви за забава и 212 евро начислени и непогасени такси.

Към датата на договора за цесия 07.08.2015г. са закупени следните вземания:

18032,68 евро главница, 7 209,93 евро редовна лихва, 2 737,30 евро наказателна лихва, 1205,72 евро разходи. Суми от ответника към ищеца не са постъпвали за погасяване на задължения.

Към датата на предявяване на исковата молба 3.02.2017г. вземанията на ищеца са в следния размер: 18032,68 евро главница, 7 209,93 евро лихви, 2 737,30 евро наказателни лихви, 1 205,72 евро разходи и 2 745,40 евро законни лихви.

Към датата на извършване на експертизата

26.03.2018г. вземанията на ищеца по счетоводните му регистри от ответника са както следва: 18 032,68 евро главница, 7 209,93 евро лихви, 2 737,30 евро наказателни лихви, 1 205,72 евро разходи, 4 801,08 евро законни лихви и 151,38лв. разноски. Вещото лице не е отразило събраните по изпълнителното дело суми.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3997e8be-11dd-4061-8ce6-13a9d9cd3b31