Определение № 311 от 18.11.2021, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Монтана, 18.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20211600100116 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба от пълномощника на ищците адв. В.М. за изменяване на постановеното на 18 октомври 2021 г. решение в частта за разноските. Твърди, че неправилно съдът е изчислил дължимия хонорар без да съобрази, че исковете са два, предявени от всеки от ищците. Изтъква, че за всеки от исковете му се следва възнаграждение от по 1 001 лв или общо 2 002 лв. Посочва, че в диспозитива на решението е налице и очевидна фактическа грешка, като съдът неправлино е записал, че се дължи хонорар от 2 330 лв, докато в мотивите е приел сума от 1 631 лв.

Ответникът по иска „Б.“ АД не взема становище по молбата.

Съдът като разгледа искането, намира за устаноевно следното:

Молбата съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските и за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Подадена е при спазване на сроковете по чл.

248 и чл. 250 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира искането за изменение на решението от 18 октомври 2021 г. в частта за разноските за неоснователна.

Дължимият на адв. М. хонорар е изчислен съобразно материалния интерес по делото.

Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поставя като основа за пресмятане на възнаграждението материалния интерес по делото, а този материален интерес съставлява сбора от цената на отделните искове. Не е налице противоречие между приложената формула за изчисляване на хонорара и нормата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, тъй като съдът е приел, че е бил сезиран с два отделни иска, всеки с цена от по 30 000 лв и е намерил материален интерес по делото от 60 000 лв. Формулата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. не използва термина „цена на иска“, следователно не държи сметка за броя на исковете, а търси общия сбор от цената на всички оценяеми искове, предмет на делото. Искането за увеличаване на присъдения хонорар е неоснователна и съдът го оставя без уважение.

1

В диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 от ГПК. Вместо изчислената в мотивите сума от 1 631 лв в диспозитива е записана сумата 2330 лв, което е хонорарът преди намаляването му съразмерно на уважената част от исковете.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на пълномощника на ищците С. Б. М. и Б. Б. ХР. – адв.

В.М., за изменение решение от 18 октомври 2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. по описа на МОС в частта за разноските.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 18 октомври 2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. на МОС, като в изречението: „Осъжда „Б.“ АД да плати на адвокат В.М. възнаграждение в размер на 2 330 лв на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.“ вместо числото 2 300 да се чете „1 630“.

Определението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

2