Решение № 12 от 27.01.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр.Мадан, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100285 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Ч. М., с ЕГН: ********** и С. А. М., с ЕГН:********** с адрес с.Б. Р., общ.Р., чрез пълномощника си адв. В. Р., против ОБЩИНА Р. с адрес гр.Р., бул.“**********“№**, представлявано от кмета си Н. Ф. К., с искане да се признае за установено, че Община Р., представлявана от кмета си Н. Ф. К, не е собственик на имот с площ от 662 кв.м. в с.Б. Р., общ.Р., съгласно представената скица проект, който имот по сега действащата КККР на с.Б. р., общ.Р., приета със Заповед №********/******** г. на ИД на АГКК, попада в имот с ид.№ ******* на с.Б. р. със ** кв.м., в имот с ид. *** по КККР на с.Б. р., с *** кв.м. и заема целият имот с ид. № ********по КККР на с.Б. р. с площ *** кв.м., ведно с построената в имота сграда ******** - едноетажна, със застроена площ 76 кв.м., който имот е означен в жълт цвят на приложената към настоящата искова молба скица, и да се признае за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на отразените в скицата проект части от следните имоти на ** кв.м от имот с ид.№ *******по КККР на с.Б. р. на *** кв.м. от имот с ид. ****** по КККР на с.Б. р., *** кв. м. от имот с ид. № ******* по КККР на с.Б. р., както и на построената в последния имот сграда ****** - едноетажна, със застроена площ ** кв.м.

В исковата си молба ищците сочат, че са съпрузи, сключили брак на ****** г. Твърдят, че първият ищец е наследник на А. М. А. и Ш. А. М., които са притежавали недвижим имот в с.Б. Р. - „нива“ в м. “********“ с площ от около* дка, като през 1950- 1960г. през част от имота минал път, който в последствие е разширен и понастоящем представлява асфалтов път свързващ населените места гр.Р. и с.С. Още преди смъртта си, А. и Ш. разпределили между своите деца и им прехвърлиха макар и неформално собствените си 1 имоти, като на ищеца К. М., предоставили в собственост и завладели със съпруга си имота в м.”********“, който понастоящем обхваща части от няколко имота с обща площ от *** кв.м., съгласно отразеното с жълт цвят, на приложената към исковата ни молба скица-проект. В молбата се сочи, че имотът, който ищците владеят необезпокоявано, явно и непрекъснато повече от 40 години, а по-рано са владели родителите на първият ищец, попада в заснетите в сега действащата КККР на с.Б. р., приета със Заповед №******/******г. на ИД на АГКК имоти, както следва:

1 .В Имот с ид.№ ********по КККР на с.Б. р. река със ** кв.м., 2. В Имот с ид. №********** по КККР на с.Б. р., с *** кв.м.

3. И заема целият имот с ид. № *********по КККР на с.Б. р. , който е с площ *** кв.м., като границите на имота, понастоящем са - на изток път, на запад - река, а на север и на юг - частни имоти.

Ищците твърдят, че в имота, който владеят явно, непрекъснато и необезпокоявано, преди повече от 25 години са построили гараж, като порано били построили и санитарно помещение - тоалетна (в имот с ид.№***).

Направили са навес и стопанска постройка, в която отглеждали животни, съхранявали и до днес съхраняват стопански и друг инвентар, храна за животните и други лични вещи. В частта от имота, отразена като имот с ид.№ ************ имало построена преди около 50-60 години и друга сграда, отразена в приетата КККР на с.Б. Р. като „сграда за търговия“ с ид. № ********* и с площ от ** кв.м, като спрямо последната сграда ищците също са установили фактическа власт, владеят същата, като единствено те разполагат с ключ и достъп до нея. Укрепвали покрива и през годините, измазвали я, оправяли течове, извършвали и други строителни дейности, целящи запазването й. В сградата съхраняват строителни материали и други вещи, както и я предоставят на трети лица за провеждане на различни мероприятия - под наем, като същата сграда отдавна не се използва с предназначението отразено в кадастралната карта. Що се отнася до имота, ищците твърдят, че почиствали същия, косили го, засаждали части от него с различни селскостопански култури - картофи, фасул и други зеленчуци, укрепвали и го възстановявали след проливни дъждове. В имота засадили и плодни дръвчета, облагородяват го и са го оградили. Сочат, че целият имот граничи с път, от другата страна на който е тяхната жилищна сграда.

Владението, което осъществяват спрямо имота, заключващ в описаните граници обща площ от *** кв.м. и построените в него сграда и селскостопански постройки е явно, демонстрирано от тях спрямо трети лица, необезпокоявано от никого и е непрекъснато. През 2000 – 2001 г. ищците възложили на геодезист, да заснеме имота, но поради липса на средства не довели до край процедурата по неговото отразяване в действащия план.

Твърдят, че преди няколко месеца във връзка със снабдяване с документ за собственост на този имот, а именно с нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл.587,ал.2 от ГПК, установили, че в кадастралния регистър и кадастрална карта по-голямата чат от имота е вписан като собственост на ответника - Община Р., като в Кадастралната карта е отразено, че за имота има съставени актове за общинска собственост, както следва:

- За имот с ид.№ *********по КККР на с.Б. р., общ.Р., обл.С., чиято 2 обща площ е *** кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно с построената в имота сграда ***********- едноетажна, със застроена площ ** кв.м., е предназначение - за търговия е съставен Акт за частна общинска собственост АОС №***/******* год. на Кмета на Община Р., с посочено основание за съставянето му чл.2, ал.1, т.1, чл.З и чл.56 от ЗОС;

- За имот с ид.№*******- урбанизирана територия, с.Б. р. няма съставен акт, но е записан в КККР на Община С., като имот частна общинска собственост;

- За имот с ид.№ *********, целият с площ от *** кв.м. - урбанизирана територия е съставен Акт за частна общинска собственост - АОС №***/******** год. на Кмета на Община Р., с посочено основание за съставянето му чл.2, ал.1, т.1, чл.З и чл.56 от ЗОС.

Ищците сочат, че демонстрирали правата си пред всички трети лица в т.ч. пред Община Р. - несмущавано и непрекъснато и твърдят, че посочените до тук обстоятелства, изключват въобще възможността Община Р. да придобие правото на собственост на каквото и да е, в т.ч. и на оригинерно основание - владение. В актовете за частна общинска собственост, Община Р. е записала като общински имотите, позовавайки се на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, без да сочи въз основа на кой закон процесиите имоти стават общински, както и, че не е изложено конкретно придобивно основание послужило за легитимация на общината като собственик. Ищците се позовават на съдебната практика, съгласно която акта за общинска собственост без да има правопораждащо действие, само констатира собствеността, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо действие. При спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и издаден. В такъв случай общината носи доказателствената тежест да установи придобивния си способ. Ищците оспорват цитираните горе АОС, като твърдят, че липсва годно правно основание, на което Общината да се позове.

Твърдят, че в Община Р. липсват каквито и да било доказателства, че спорният имот е придобит от Общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, поради което считат, че представените актове за частна общинска собственост не са в състояние да легитимират Ответника като собственик на имотите, за които се отнасят. Сочат, че към настоящия момент, поради съставянето на Актовете за общинска собственост, не могат да завършат процедурата по снабдяване с нотариален акт, нито да се позоват на упражняваното от тях владение, продължило повече от четиридесет години, към което владение следва да се присъдени и владението на техните наследодатели, тъй като те владеят имота преди и по време на ТКЗС, когато не е губил характера си на селищен имот, владян е и е ползван в същите реални граници, които съществуват и до днес.

По изложените съображения молят да бъде отречено правото на община Р., която е съставила АОС без да има правно основание за това и се уважи иска им.

3

Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор съгласно чл. 131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.

В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв. Р. и адв. Н., които правят искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Община Р., редовно призован, не се явява и представлява, не ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е упражнил това свое право, като изрично в първото по делото заседание е заявил, че желае постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за това и искът му е вероятно основателен.

Осъществяването на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК не е достатъчно за постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно с тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съдът намира, че те също са налични, като мотивите за това са следните:

Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от съдържанието на разпореждане № 644 от 14.08.2024 г., постановено по гр. д. № 285 по описа за 2024 г. на РС-M. съдът е указал на ответника последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Връчването на разпореждането по чл.

131 от ГПК е извършено при спазване на предвидения в ГПК ред за връчване на съобщения и призовки, като ответникът е получил горепосочените съдебни книжа и е уведомен за задължението си да се яви в съдебно заседание.

Налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства.

4

В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е представил и съответно приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно: Акт № *** от ***** г. на ОбА – Р. за частна общинска собственост на недвижим имот, Акт № *** от ******* г. на Община Р. за частна общинска собственост, Акт № *** от ***** г. на Община Р. за частна общинска собственост, всички находящи се в с. Б. р., общ. Р., препис извлечение от емлячен регистър от ****г. за притежавани земеделски имоти в с. Б. р., общ. Р., на името на декларатора А. М. А., както заключение по назначена съдебно-техническа експертиза и разпитите на свидетелите Д.