Решение № 83 от 16.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430200016 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 23-0938-001994 от 20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, на Л. В. Л. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 27.05.2023г. в 16:00 часа в гр.Плевен, на ул.*** като водач на собствения си лек автомобил Алфа Ромео №156 с рег.№ *** извършва маневра движение на заден ход, като не се подсигурява и не се убеждава, че пътят зад превозното средство е освободен и удря в предна дясна врата паркиралия на посочения адрес лек автомобил Хонда ЦРВ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД с Булстат ***, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила, с което е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП. След реализиране на ПТП водачът не спира, не установява последици от ПТП и напуска мястото на произшествието, с което е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е съставен в сградата на Сектор „Пътна полиция“-Плевен въз основа на преписка № 316000-22054/05.06.2023г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно:

Наказателно постановление № 23-0938-001994 от 20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен; АУАН Серия GA №

779378/08.06.2023г.; Справка за нарушител на жалбоподателя Л. В. Л.;

Протокол за ПТП № 1820599/08.06.2023г..; Копие от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, сведение от Д.И.И.

Сигнал от И. Л. Л. ведно с 3 броя снимки, както и гласни такива.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Л. Н.

Л., П. Г. Г. и И. Л. Л.. Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.

2

Свидетелите Л. Л. и П. Г. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелства, които са им станали известни при работа по възложена преписка № 316000-22054/ 05.06.2023г. за установяване на обстоятелствата по възникналото ПТП на 27.05.2023г. в гр.Плевен, на ***.

Свидетелят И. Л., е бил шофьора на другия автомобил Хонда ЦРВ, който е участвал в процесното ПТП. Той също не е бил очевидец на настъпилото ПТП, а описва фактическата обстановка така както му е била пресъздадена на него от неустановен по делото очевидец, който го е уведомил за станалото и му е предоставил снимка на л.а., с който е извършено нарушението.

В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие жалбоподателят Л. Л. не отрича категорично възникналото ПТП, като заявява, че дори и да е имало ПТП, той не е разбрал и не е усетил. Обясненията му се подкрепят и от показанията на свидетелите Л. Л. и П. Г., които също в съдебно заседание твърдят, че е възможно жалбоподателят да не е разбрал за настъпилото ПТП предвид характера му. Според съда, не се събраха категорични доказателства жалбоподателят Л. Л. да е извършил вмененото му с процесното наказателно постановление нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно, че същият след реализиране на ПТП напуска мястото на произшествието, поради което съдът счита, че следва наказателно постановление № 23-0938-001994 от 20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен в тази му част, а именно за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП да бъде отменено.

По отношение обаче на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на същото. Обстоятелството, че същият е управлявал процесния автомобил на процесната дата се установява дори от обясненията на самия жалбоподател, като същият допуска, че е възможно да е реализирал ПТП, но да не е разбрал, нито усетил.

Затова съдът приема, че Л. В. Л. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административното нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено на това нарушение и е наложил наказание за него. Наказанието е с фиксиран размер и не подлежи на преценка от наказващият орган или съда, поради което следва наказателно постановление № 23-0938-001994 от 3

20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен в тази му част, а именно за нарушение по 40, ал.1 от ЗДвП да бъде потвърдено.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0938-001994 от 20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на Л. В. Л. с ЕГН:**********, с адрес: ***, за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0938-001994 от 20.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на Л. В. Л. с ЕГН:**********, с адрес: ***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 / един/ месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4