Определение № 25 от 28.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера И. Иванова

Катя С. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500238 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 260599/20.01.2021 г. (поправено относно годината на постановяването му с разпореждане № 262896/24.03.2021 г.), постановено по в.гр.д. № 1310/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е върната касационна жалба с вх. № 272933/14.12.2020 г., подадена от А. С. Т. против решение № 260374/12.11.2020 г. по в.гр.д. № 1310/2020 г. на ОС-Пловдив.

Жалбоподателят А. С. Т. моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 265572 от 15.02.2021 г.

Ответникът по частната жалба „К.и.и.б.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 268221/9.03.2021 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 12.11.2020 г. ОС-Пловдив като въззивна инстанция по спора е постановил решение № 260374 по в.гр.д. № 1310/2020 г., с което е потвърдил решение № 4949/5.12.2019 г. по гр.д. № 9266/2019 г. на РС-Пловдив, с което 1 се признава за установено по отношение на него, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 9 858,02 лв. главница, дължима по договор за кредит от 22.02.2013 г., сключен с „У.к.ф.“АД, вземанията по който са прехвърлени съгласно договор за цесия от 24.11.2014 г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 21.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4474/2019 г. на РС-Пловдив. Във въззивното решение на окръжния съд е посочено, че то е окончателно, поради което съобщение за постановяването му с препис от него не е изпратено на страните.

На 14.12.2020 г. от жалбоподателя в производството пред окръжния съд А.Т. чрез ОС-Пловдив до ВКС е подадена с вх. № 272933 касационна жалба против решението. На 20.01.2020 г. окръжният съд постановява обжалваното сега разпореждане, с което приема, че касационната жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като е подадена срещу акт на въззивния съд, който не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.

280,ал.3,т.1,предл.2 от ГПК. Съдът посочва, че предметът на заведеното производство попада в обхвата на сделките, сключени със страна, която има качеството на търговско дружество, а самата сделка е абсолютна търговска по смисъла на чл. 1,ал.1,т.7 от ТЗ, поради което процесното правоотношение попада в обхвата на чл. 286,ал.1 от ТЗ. Съдът посочва, че обжалваемостта на решенията по търговски спорове пред касационна инстанция се преценява съобразно предвидения минимум за цената на иска от 20 000 лв., а в настоящия случай същата е под този минимум. Затова въззивният съд връща касационната жалба, подадена от А.Т..

За постановеното от окръжния съд разпореждане жалбоподателят е уведомен на 9.02.2021 г. и на 15.02.2021 г. подава частната жалба с вх. № 265572. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като мотивите на съда са в директно противоречие на закона – на чл. 113 от ГПК. Посочва се, че с тази законова разпоредба се приема, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, и образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков 2 процес. Посочено е, че законодателната промяна, извършена със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.100/2019 г., е обусловена от внасяне на яснота предвид съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса кои правила се прилагат за потребителските спорове – тези за гражданските или за търговските дела. Заявено е, че съществуващата противоречива практика е създавала правна несигурност, като се стига до неравно третиране, свързано с противоречиво тълкуване на закона в идентични хипотези, което е нарушение на правото на справедлив процес по чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 от ЕКПЧ.

Заявено е, че с приетите изменения в чл. 113 от ГПК е внесена законодателна яснота относно вида на делото и реда за неговото разглеждане, когато едната от страните е потребител, като законодателят категорично е посочил, че този вид дела са граждански и се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Според жалбоподателя това означава, че всички процесуалноправни норми досежно разглеждането на гражданските дела в случая ще са приложими. Жалбоподателят счита, че пренесено спрямо достъпа до касационно обжалване и разпоредбата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК в контекста на гражданските дела това означава, че решенията по въззивни дела, страна по които е потребител, с цена на иска над 5000 лв. ще подлежат на касационно обжалване. Заявява, „е в случая процесният договор от 22.02.2013 г. е договор за отпускане на потребителски паричен кредит, като по него му е предоставен потребителски кредит в размер на 10 000 лв. Заявява, че е признато като безспорен факт в първоинстанционното и във въззивното производство по спора, че той е подписал договора като физическо лице, придобил е стока/ползвал е услуга, които не са предназначени за извършване от него на търговска или професионална дейност. Твърди, че има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП и чл.2,б.“б“ от Директива 93/13/ЕО. Заявява, че и двете съдебни инстанции, решаващи спора по същество, признават за приложими по казуса разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

Посочва, че цената на иска за вземането за главница, което е предмет на въззивното производство по делото на окръжния съд, е 9 858,02 лв. Счита, че обжалваното от него въззивно решение, постановено по дело с предмет правоотношения, произтичащи от субективна търговска сделка, една от страните по която не е търговец, а потребител, е гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Затова счита, че въззивното решение подлежи на обжалване и подадената касационна жалба е допустима. Посочва, че ВКС с 3 разпореждане от 22.07.2019 г. е образувал тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК, което предстои да даде отговор на въпроса търговски ли са по смисъла на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, една от страните по които не е търговец. Жалбоподателят се позовава на определение № 117/12.03.2018 г. по ч.гр.д. 821/2018 г. на ВКС, 4 ГО, ГК, определение № 547/23.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4967/2016 г. на ВКС, 4 ГО, ГК, решение № 424/2.12.2015 г. на ВКС по гр.д. 1899/2015 г., 4 ГО, ГК и решение № 77/22.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4452/2015 г., 3 ГО, ГК. Заявява,че съгласно тази съдебна практика не са търговски по смисъла на чл. 280,ал.3, т.1 от ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки (в това число абсолютните), една от страните по които не е търговец.

С отговора на частната жалба ответното по нея дружество твърди, че правилно окръжният съд е върнал подадената касационна жалба поради направената преценка за търговския характер на процесния спор, след като в постановеното съдебно решение е посочено, че то не подлежи на обжалване и е окончателно. Заявява, че преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Заявява, че търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка, сключена от търговеца при упражняването на неговото занятие на основание чл. 286 от ТЗ. Заявява, че в случая сделката, въз основа на която е възникнал спорът, е именно търговска– договор за потребителски кредит, сключен между жалбоподателя и „У.к.ф.“ЕАД в сферата на занятието на търговеца-финансова институция.

Заявява, че след като предметът на спора има търговски характер и цената на предявения иск е под установения в чл. 280,ал.3 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела, решението не подлежи на касационен контрол. Позовава се на определение № 4/10.01.2018 г. на ВКС по т.д. № 3135/2017 г., 1 ТО, ТК. Заявява, че в самата частна жалба е посочено, че сключената сделка е субективна търговска сделка, но се набляга на факта, че образуваното дело е гражданско. Заявява, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор (общ 4 или по реда на особеното производтсво по търговски спорове), не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове, не определя делото като гражданско.

Заявява, че да се приеме за вярно твърдението, че търговските спорове са само търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII от ГПК са винаги с цена на иска (над 25 000 лв.) по-голяма от предвидената в чл. 280,ал.3 от ГПК цена на иска от 20 000 лв. като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Заявява, че подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл. 280,ал.3 от ТЗ по отношение на търговските дела. Позовава се на определение № 659/3.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2690/2018 г., 2 ТО, ТК.

Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК, когато определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидена изрична възможността за обжалване с частна жалба в случаи, изрично посочени в закона, това определение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Нормата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК предвижда, че касационна жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280,ал.3 от ГПК, а съгласно чл. 286,ал.2 от ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Тъй като разпореждането на въззивния съд по чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК е акт от вида по чл. 279 във вр. с чл. 274,ал.1,т.2 от ГПК – разпореждане на въззивен съд, срещу което може да бъде подадена частна жалба, защото това е изрично посочено в чл. 286,ал.2 от ГПК, - то процесната частна жалба следва да бъде разгледана съобразно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК от апелативния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, а за граждански дела – с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на предявения от дружеството „К.и.и.б.“ЕАД-гр.С. против жалбоподателя Т. пред районния съд осъдителен иск е под 20 000 лв. и над 5 000 лв. (9 858,04 лв. за главница по договор за отпускане на потребителски 5 паричен кредит от 22.02.2013 г). Безспорно е, че искът е предявен на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит, сключен между Т. като потребител и финансовата институция „У.к.ф.“АД-гр.С. на 22.02.2013 г. Спорът в случая е търговски, тъй като искът има за предмет право, отнасящо се до неизпълнението на търговска сделка. Несъмнено е, че предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка – договор за паричен кредит. Качеството „търговец“ по занятие на дружеството-кредитодател, което определя сделката като търговска по смисъла на чл. 286,ал.1 от ТЗ, обуславя търговския характер на делото. Видът на образуваното дело пред районния съд, съответно окръжния съд, е ирелевантен за квалификацията на спора при преценката за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК. Касае се за търговски спор по смисъла на чл. 365,ал.1,т.1 от ГПК, но с оглед цената на иска той се разглежда като първа инстанция от районния съд и по гражданско като вид дело.