Решение № 381 от 24.11.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. П., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101096 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по молба от адв.Д. В. М., Адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат гр.П., бул.“П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на Б. А.

В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.Б., общ.П., против „Макроадванс“ АД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че неустойката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди „Макроадванс“ АД да заплати на Б. А. В., сумата от 130 лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който признава предявените искове. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но от 1 процесуалния представител е депозирана молба, в която отново се прави признание на предявените искове, в която връзка по реда на чл.78, ал.2 от ГПК се прави искане в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.

Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.

Направено е изрично признание от ответника на предявените против него искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените претенции, с които се иска да се приеме, че неустойката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „Макроадванс“ АД да заплати на Б. А. В., сумата от 130 лева, недължимо платена като неустойка по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, за основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Относно разноските:

Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се установи по делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично предявените искове за основателни. За да се приложат последиците на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се предявят исковете по чл.26 ЗЗД и чл.55 от ЗЗД, тъй като признанието е направено след образуване на делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат.

Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на 2 ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска (установителен и осъдителен), като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във връзка с оказаната безплатна правна помощ.

Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Макроадванс“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна неустойката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен между Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.Б., общ.П. и „Макроадванс“ АД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор, да заплати на Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., чрез пълномощника му адв. Д. М. от АК- П., по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща недължимо платена като неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит № 129685 от 11.05.2021 г., сключен с „Макроадванс“, ведно със законната лихва от датата на депозирана на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА

„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14, представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева – дължима държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3