Разпореждане № 3375 от 08.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71090/2021
- Вид
- Разпореждане № 3375
- Подписан
- 08.01.2025
- В сила
- 08.01.2025
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3375 гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110171090 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Я. С. Д., чрез адв. И. Г., иск за делба на съсобствени с ответниците Д. П. Д., С. К. К. и Н. Н. М. недвижими имоти. След запознаване с депозираните отговори по чл. 131 ГПК от всички ответници и при извършена на основание чл. 129 ГПК служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира, че същата не отговаря на законовите изисквания в следните насоки. В молбата си от 04.02.2022 г. ищецът е заявил, че желае извършването на делба на съсобствена двуетажна сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите към тази сграда 2/3 идеални части от дворното място, в което е построена същата, доколкото поземленият имот се явявал принадлежност към тази сграда. На първо място, от изложеното в исковата молба не става ясно как закупената на 20.09.1962 г. едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м. понастоящем е станала двуетажна такава със застроена площ от 127 кв. м. В този смисъл в исковата молба липсват твърдения за правното основание, на което е възникнала съсобствеността върху сградата – приращение поради построяването й в съсобствен недвижим имот (кога и от кого) или учредено право на строеж (в чия полза).
Второ, няма спор в съдебната практика, че правото за делба се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, т. е. обикновена съсобственост. Когато е налице съсобственост на терена и на построената върху него сграда, може, в рамките на поисканото от ищеца, който определя пределите на търсената защита, да се дели само общият имот или само общата сграда в него, освен ако имотът е неделим. Изводът следва от общата система на закона, според която земята и построената върху нея сграда са отделни имоти, отделни вещи – чл. 63, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗС, чл. 92 ЗС, съдържащ оборимото предположение, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Затова, ако недвижимият имот като съвкупност от земя и сгради е съсобственост на няколко лица, съсобствениците могат да искат делбата не само едновременно на терена и на сградата, но и разделено – на терена независимо от сградата и на сградата независимо от терена, при ограничението на чл. 38, ал. 3 ЗС. В молбата си от 04.02.2022 г. ищецът е заявил, че желае извършването на делба на съсобствената двуетажна сграда с идентификатор 1
***, ведно с прилежащите към тази сграда 2/3 идеални части от дворното място, тъй като същото се явявало обща част. В отговора си на исковата молба обаче ответникът Н. М. е заявил, че в съсобствения парцел (макар и в реално обособена част от същия) била построена втора двуетажна жилищна сграда – негова лична собственост, която не била отразена в приложената към исковата молба скица. Съгласно съдебната практика допустима е делба на УПИ, ако е застроено със сграда, собственост на единия съделител, но и с друга сграда, която е съсобствена. В този случай дворното място не е обща част и неговата делба също би била допустима, поради което ищецът ясно следва да заяви пределите на търсената защита.
На следващо място, ако ищецът оспорва наличието на друга сграда – индивидуална собственост на единия от съсобствениците, построена в общото дворно място, и поддържа твърдението си за принадлежността на недвижимия имот към построената в него сграда като обща част, следва да има предвид следното. Безспорно, при извършване на делбата на урегулиран поземлен имот, който е застроен със самостоятелни обекти, съдебната делба следва да обхване самостоятелните равностепенни обекти (жилища, вили и др.), заедно с принадлежащите към всеки от тях идеални части от дворното място, което в своята цялост ще остане обща част, съгласно чл. 38 ЗС, обслужваща като принадлежност тези обекти.
Размерът на идеалните част от земята, припадащи се към всяка от сградите, построени в общото дворно място, при хоризонтална етажна собственост обаче следва да се определи не произволно, а съгласно закона. Нормата на чл. 40 ЗС е императивна. Тя определя начина, по който се изчислява делът от общите части на сградата и дворното място, когато е обща част към момента на възникване на етажната собственост. Към всеки самостоятелен обект от етажната собственост принадлежи дял от общи части и той не може да е различен от определения съобразно съотношението, посочено в чл. 40 ЗС. До делба не може да се допуска част от самостоятелен обект или обект с различен от определения по правилото на чл. 40 ЗС дял от общите части. Те са принадлежност към обекта по смисъла на чл. 98 ЗС и го следват в законово определения обем. В този смисъл е важно да се уточни дали се иска делба само на сградата или и на дворното място, в което същата е построена – като самостоятелен обект на правото на собственост или като принадлежност към нея в определения по правилото на чл. 40 ЗС обем (който може и да е различен от посочените в исковата молба 2/3 идеални части).
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че подадената искова молба следва да бъде оставена без движение за отстраняване на посочените в настоящото разпореждане нередовности.
Воден от горното и на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, подадена от Я. С. Д., чрез адв. И. Г., срещу Д. П. Д., С. К. К. и Н. Н. М. за делба на съсобствени недвижими имоти.
2
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на подадената искова молба, като уточни делба на кои имоти иска, при какви квоти и на какво основание е възникнала съсобствеността по отношение на всеки от тях, с оглед мотивите на настоящото разпореждане.
При неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
На ищеца да се изпрати препис от настоящото разпореждане, както и препис от отговорите на исковата молба от всички ответници.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3