Решение № 195 от 30.04.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Враца, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500227 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Г., с ЕГН **********, чрез адв.К. К. К. от АК-Враца, със съдебен адрес: ***, длъжник по изпълнително дело № 2022***0400022 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № *** КЧСИ против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание настъпила перемпция и против Разпореждане от 29.03.2023 г. по изп. дело № 22 / 2022 г. на ЧСИ с рег. № ***, в което е заявено, че е наложена възбрана върху 7 бр. имоти (първият от които е предмет на уведомлението, а останалите 6 - земеделски земи), като не се сочи конкретна дата за това действие, както и че за първия имот ще бъде извършен опис, а за следващите 6 имота такъв е извършен на 25.02.2019 г. и е насрочен опис на един от имотите и е възложено извършването на нова оценка от вещо лице за останалите 6 имота.

В жалбата се поддържа, че въпреки, че Уведомление с изх. № 915 / 30.03.2023 г. по изпълнителното делото е адресирано до взискателя М. К., чрез процесуалния му представител, жалбоподателят е надлежно уведомен за предстоящия на 12.04.2023 г. опис на имоти в с. ***, а също и за наложената възбрана върху седемте имота, предмет на Разпореждането от 29.03.2023 г.

Твърди, че В. Г. Г. не е надлежна страна производството, защото макар и да се твърди, че е наследник на първоначалния длъжник Г. Г., не са представени нито доказателства за смъртта на наследодателя нито е представено удостоверение за наследници 1 от което по безспорен начин да се установи, че В. Г. е негов наследник.

Признава че В. Г. Г. е редовно уведомен за конституирането си като длъжник поделото чрез особения си представител, но поддържа, че упражняването на правото на наследник по чл. 429, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗН е субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само лично от неговия носител, тъй като зависи от строго личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което не могат да бъдат извършени от особения процесуален представител, разполагащ с обща представителна власт спрямо отсъстващото лице. Относно липсата на представителна власт за такова действие се позовава на Решение № 3132 / 08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 489 /2015 на СГС, потвърдено с Определение № 315 / 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092 / 2015 на ВКС.

Твърди, че до момента на личното изявление на наследника не могат да се извършват изпълнителни действие срещу него.

Излага, че последното извършено изпълнително действие по делото е Описът от 25.02.2019 г. (л. 111 от изп. д. № 335 / 2018 г. на ЧСИ ***), че нямало последващи изпълнителни действия за период от 2 години, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК е настъпило прекратяване на делото поради перемпция. Доколкото обаче нямало изричен акт в тази насока намира, че следва да бъде постановен такъв.

Твърди, че по изпълнителното дело няма данни за наложени възбрани върху седемте имота, предмет на Разпореждането от 29.03.2023 г. Поради това и с оглед обстоятелството, че в разпореждането не се сочи конкретна дата за тези действия, счита, че ако действително са наложени възбрани, то с оглед твърдяната перемпция, това е в противоречие с процесуалните правила.

С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по изп. дело № 22 / 2022 г. на ЧСИ с рег. № ***, а ако не прекрати изпълнителното дело - да отмени Разпореждането от 29.03.2023 г., с което е насрочено извършване на опис на имот в с. ***, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения, както и наложените възбрани върху седемте имота, предмет на разпореждането.

Прави искане на основание чл. 438 от ГПК, съдът да постанови спиране на изпълнението на извършване на опис на имот в с. ***, заедно с намиращите се в него постройки, подобрения и приращения.

По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя М. М. К. от ***, ЕГН:

**********, чрез адв. В. Ч. от АК - Враца.

Твърди, че жалбата не е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване и не е подадена в законовия двуседмичен срок.

Твърди, че изложените в жалбата съображения по приложението на чл.51, ал.1 от ЗН не са част от действията на съдебния изпълнител, нито подлежат на обжалване по реда на чл.435, ал.2 или ал.4 от ГПК. Излага, че съдебният изпълнител не е компетентен да призовава наследник да приеме наследство и да му определи срок за това, доколкото такова 2 действие е от компетентността на съда и при направено искане от заинтересовано лице, каквото по казуса липсвало.

Намира, че от жалбата не ставало ясно кое действие на съдебния изпълнител се обжалва.

Поддържа, че с цитираното в жалбата разпореждане от 29.03.2023г. съдебният изпълнител, в съответствие с изискването на чл.434, ал.1 ГПК за удостоверяване движението на делото, насрочил опис за 25.02.2023г. на недвижими имоти - земя и сгради в с. ***, общ. Враца и е назначил вещо лице за извършване на оценка. Констатирал е също, че други 6 бр. поземлени имоти са описани по-рано. От съдържането на самото разпореждане и неговото удостоверително предназначение било видно, че няма подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл.435, ал.2 или ал.4 от ГПК, обективирано в процесното разпореждане на съдебния изпълнител.

Излага, че от изпълнителното дело. длъжника нямало конкретно искане за прекратяване на

Взискателят твърди, че възражението на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция е неоснователно като излага следната фактическа обстановка:

Излага, че изпълнителното производство е образувано на 04.07.2018г. под № 335/2018г. по описа на ЧСИ В. Й.. На 10.07.2018г. по молба на взискателя са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжниците Г. Н. Г. и Н. Ц. Г..

Твърди, че с разпореждане от 05.10.2018г. съдебния изпълнител допуснал правна помощ на длъжника Н. Ц. Г., за което взискателят е внесъл възнаграждение в размер на 855 лв. С разпореждане от 05.11.2018г. съдебния изпълнител насрочил опис на недвижим имот на длъжниците, каквото искане се съдържа в молба на взискателя вх.№ 6987/06.07.2018г.Преди това също по молба на взискателя бил насрочен опис за 27.08.2018г., който не се е състоял поради неоткриване на длъжника Н. Г. За насрочения на 27.12.2018г. опис на недвижимо имущество взискателят внесъл авансови такси и разноски в размер на 1 633.99 лв. Описът отново бил пренасрочен за 25.02.2019г. като този път е извършен на посочената дата. На 11.03.2019г. взискателят внесъл 300 лв. депозит за вещото лице, представен по делото с нарочна молба вх.№ 2503/11.03.2019г. Платени били и държавни такси, поискани от съдебния изпълнител, за снабдяване с характеристики на имотите от АГКК.

Поддържа, че през м.05.2019г. спрямо ЧСИ В. Й. влялзо в сила наложено от Съвета на КЧСИ дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.4 от ЗЧСИ - лишаване от правоспособност за срок от три години. Излага, че съгласно чл.32, ал.1 от ЗЧСИ с настъпването на основание по чл. 31 /в случая е налице такова по ал. 1, т.7/ частният съдебен изпълнител не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва. В резултат на наложеното дисциплинарно наказание, архивът на ЧСИ В. Й. бил запечатен и достъпа до делото - невъзможен. Архивът му бил предаден на друг ЧСИ много месеци след лишаването от правоспособност и 3 извършеното запечатване. Със заповед на министъра на правосъдието, архивът на ЧСИ Й. бил предаден на ЧСИ Ц. Н. № *** с район на действие окръжен съд - Плевен, където делото е преобразувано под № 9799/2020г. Поради смърт на длъжника Г. Н. Г. новият съдебен изпълнител предприел действия по издирване и установяване на наследниците му по закон и конституирането им на страната на длъжника. Последвали откази от наследство от двама от синовете му - Ц. Г. Г. и М. Г. Н., видно от намиращите се по изпълнителното дело удостоверения на PC - Враца, издадени по ч.гр.д.№ 1017/2020г. и ч.гр.д.№ 924/2021г.

Издадените удостоверения за откази от наследство са връчени първо на ЧСИ Ц. Н., а той от своя страна на взискателя. За извършеният от М. Г. Н. отказ от наследство взискателят бил уведомен след 26.03.2021г. /датата на разпореждането на ЧСИ за изпращането му до взискателя/.

Впоследствие по молба на взискателя на основание чл.427, ал.2 ГПК делото било прехвърлено от ЧСИ Ц. Н. на ЧСИ Иванка Цонково № 899 с район на действие ОС - Враца и е образувано под № 926/2021c

С молба вх.№ 16077/09.05.2022г. взискателят поискал продължаване на действията по принудително изпълнение по изп.д.№ 926/2021г. на ЧСИ И. Ц. с искане за конституиране на наследниците на починалия длъжник и извършване на публична продан на описаните от ЧСИ В. Й. на 25.02.2019г. недвижими имоти на длъжниците.

След възстановяване в права на ЧСИ В. Й. с молба вх.№ 18077/23.05.2022г. до ЧСИ И. Ц. взискателят поискал предаване на изпълнителното дело отново на ЧСИ В. Й., което е извършено. В резултат на това изпълнителното дело било образувано под нов № 22/2022г.. след което от страна на взискателя следвали поредица от молби за продължаване на принудителното изпълнение, указания на съдебния изпълнител, внасяне на определени разноски и непрекъсната активност от негова страна.

Взискателят поддържа, че е предприемал през кратки времеви интервали всички необходими действия и е проявявал нужната активност изпълнението да се движи напред, но по независещи от него причини, то е било забавено. Независимо от забавата в хода на принудителното изпълнение, бездействие от страна на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е допуснато.

По изложените съображения и на основание чл.437 ГПК моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без разглеждане подадената на 06.04.2023г. жалба от В. Г.

Г., чрез особения му представител адв. К. К. от ВрАК, жалба против действия на ЧСИ В. Г.

Й. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца по изп.д.№ 22/2022г. като недопустима. При условията на евентуалност моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

На основание чл.436, ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е приложил мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Изложил е подробни съображения, с които описва фактическата обстановка по изпълнителното дело:

4

Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 6847/04.07.2018 г. от М. К. и приложен изпълнителен лист 03.02.2014 г. издаден по ЧГД № 461/2014 г. по описа на PC Враца. В молбата взискателят е искал налагане на възбрани на осем недвижими имота.

Делото е образувано под № 2018***0400335.

Длъжници по изпълнителен лист са: Г. Н. Г. И Н. Ц. Г. - солидарни длъжници.

Направена е справка в национална база данни за двамата солидарни длъжници, от които се установява, че и двамата са с постоянен и настоящ адрес в с. ***, обл. Враца, ***.

Сключили са граждански брак на 14.07.1976 г. в гр. Роман, акт № 18 /л. 13-14/.

Изискани са скици на недвижимите имоти, по отношение на които да се насочи изпълнението посочени от взискателя.

Направена справка в Агенция по вписванията на името на солидарните длъжника, от която се установява, че недвижимите имоти са придобити по време на брака им.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до кмета на с. ***, да връчи покана за доброволно изпълнение на Н. Ц. Г.. Върната е в цялост с отметка, че лицето не пребивава на територията на селото и живее повече от 10 г. в Италия.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение до кмета на с. ***, да връчи покана за доброволно изпълнение на Г. Н. Г.. Върната е в цялост с отметка: Лицето е инвалид неподвижен. Няма достъп до адреса за връчване.

Изготвена е нова покана за доброволно изпълнение изх. № 624/24.01.2019 г. до Г. Н.

Г.. Връчителят е връчил ПДИ на Г. Н. Г. с отказ, след като се е запознал със съдържанието на поканата. Отказът не засяга редовността на връчване.