Решение № 139 от 16.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ихтиман, 16.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200425 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. И. Д., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 22-3376-000011 от 01.07.2022г. на Началник Сектор „Контрол на пътно движение и правоприлагане“ към Главна дирекция „Национална полиция“.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на въззивника. Възразява се, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като не е възприета правилно от актосъставителя. Оспорва се законосъобразността на изготвянето на приложения към административно наказателната преписка снимков материал.

Жалбоподателят посочва, че се е движел в лентата за принудително спиране заради възникнал здравословен проблем на малолетното му дете.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Ш., която поддържа жалбата, сочи доказателства. По същество моли наказателното постановление да бъде отменено, излага съображения в писмено становище. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна - Началник Сектор „Контрол на пътно движение и правоприлагане“ към Главна дирекция „Национална полиция“ се представлява от юрисконсулт Н., който оспорва жалбата. В приложено към административно наказателната преписка писмено становище се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност за претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от 1 въззивника.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото АУАН бл. № 098057 от 24.06.2022г., издаден от А. А. И. – „младши автоконтрольор“ при отдел „Пътна полиция“ към ГД „Национална полиция“ в присъствието на свидетелите М. Е. М. и С.

Г. Л. се установява, че на 25.04.2022г. в 13:50 часа жалбоподателят Г. И. Д., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил марка „О.“ модел „А.“ с рег. № ********“ по АМ „Тракия“ км 33+000 с посока на движение към град С. като се движил в лентата за принудително спиране.

В АУАН е отбелязано, че същият е съставен на 24.06.2022г. в 16:00 часа въз основа на докладна записка с рег. № 3286р-21202/2022г. във връзка с чл.

40, ал. 3, пр. 2 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г. Д. за нарушението на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

От докладна записка рег. № 3286-21202/28.04.2022г., изготвена от Борислав Муеров на длъжност заместник- директор Главна дирекция „Национална полиция“ се установява, че по време на движение с личния си автомобил на 25.04.2022г. по АМ „Тракия“ посока на движение град С., в района на км 35+000 – км 31+000 лицето забелязало моторни превозни средства, които се движили в лентата за принудително спиране. В района на км 33+000 посока град С. лицето забелязало в лентата за принудително спиране да се движи лек автомобил марка „О.“ модел „А.“ с рег. № ********.

От представено по делото сведение /л.22/ от дата 24.06.2022г., дадено от жалбоподателя, се установява, че същият е декларирал, че на процесната дата – 25.04.2022г. управлявал собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ рег. № ******** по АМ Тракия посока град С., като в автомобила пътувало и детето му, при километър км 33+000 здравословното състояние на детето се влошило, поради което въззивникът отбил в лентата за принудително спиране.

От представено по делото удостоверение за раждане на М. Г.а Д.а, род на 20.12.2016г., ЕГН: ********** се установява, че жалбоподателят е баща на детето.

От справка за собственост на МПС с рег. № ******** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Г. И. Д., ЕГН: **********.

От представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че съгласно т. 2 вр. т. 1, 1.1. компетентни да издават актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са полицейските служители при отдел „Пътна полиция“ при ГДНП на територията на Република България. А съгласно т. 3,3.4. от заповедта компетентни да издават наказателни постановления са началниците на сектори в Отдел „Пътна полиция“ при ГДНП.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, 2 приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. – актосъставител, се установява, че същият е изготвил акта за установяване на административно нарушение въз основа на получена докладна записка от заместник - директор на ГДНП, в която имало описани номера на автомобили, извършили нарушения при движение по АМ „Тракия“ по време на Великденските празници през 2022г.. Задачата на свидетеля била за изготви справка за собствениците на процесните МПС, да събере данни за лицата, управлявали автомобилите на тази дата и да състави и връчи АУАН.

Свидетелят посочва, че приложения към докладната записка снимков материал не е съдържал дата и час и място на нарушенията, визирани в докладната записка. Свидетелят няма точен спомен за конкретния случай, след предявяване на АУАН заявява, че той е актосъставител и поддържа констатациите в него.

От разпита на свидетелите М. и Л. – свидетели по АУАН се установява, че процесният АУАН е изготвен въз основа на проверка по документи докладна записка, снимков материал и справка за собственост на МПС и двамата заявяват, че са се запознали с административно наказателната преписка преди да се подпишат като свидетели на акта. Свидетелите посочват, че докладната записка е изготвена от заместник – директор в ГДНП, който е описал, че на конкретна дата, придвижвайки се по АМ „Тракия“, е забелязал автомобили да се движат в лентата за принудително спиране. Свидетелите не си спомнят дали на снимките е имало посочени – дата, час и място на нарушение. Според свидетеля Л. снимките са направени с мобилен телефон, по спомен, а свидетелят М. посочва, че няма спомен с какво техническо средство за направени снимките.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.а, съпруга на жалбоподателя, която е заявила, че желае да даде показания, се установява, че около 24.04.2022г. – 25.04.2022г. след Великденските празници тя, заедно със съпруга си – въззивника и малолетната им дъщеря пътували с автомобила, управляван от съпруга по АМ „Тракия“ посока град С.. Около Ихтиман на детето му прилошало, започнало да повръща и свидетелката помолила съпруга си да отбие автомобила. Съпругът минал през аварийната лента, за да спре автомобила на отбивка – уширение на пътното платно.

Свидетелката посочва, че в района на км 30+000 на АМ „Тракия“ посока град С. имало задръстване и в двете ленти, колите се движели бавно, спирали тръгвали в продължение на няколко километра. Твърди още, че и в други случаи на детето, което към процесния момент е на пет години, му е прилошавало при пътуване, като при консултация с педиатър същият заявил, че състоянието би трябвало да се израсне.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

От представеното към административно наказателната преписка копие на снимка /л.18/ от делото се установява, че лек автомобил с рег. № ******** се движи в лента за принудително спиране.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства и веществени доказателствени средства, писмените доказателства, приложени 3 към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган електронни фишове.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица / видно от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи/, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и отговарят на формалните изисквания по на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая и АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити, като в тях ясно и точно е описано както извършеното нарушение, така и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено.

В тежест на наказващия орган бе е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП п ри движение по авТ.гистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че движението в лентата за принудително спиране на авТ.гистрала не е забранено във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.

Според този съдебен състав в хода на съдебното производство се събраха доказателства чрез разпита на свидетелката Д.а за това, че в лекия автомобил е пътувало малолетно дете, което е започнало да повръща, когато автомобилът се е движил по процесния участък от АМ „Тракия“ и с цел да отбие и да спре автомобила на уширение, въззивникът е управлявал автомобила в лентата за принудително спиране. Събраха се и доказателства, че на пътното платно в този участък км 35+000- км 31+000 на АМ „Тракия“ посока на движение към град С. в процесния ден и час е имало интензивен трафик и задръстване, автомобилите спирали и тръгвали в продължение на 4 няколко километра. Така заявеното от свидетелката Д.а се подкрепя и от описаната в докладната записка, приобщена като писмено доказателство по делото, фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че актът е издаден въз основа на документи и нито актосъставителят, нито свидетелите са били очевидци на нарушението.

Следва да се отбележи, че изготвения и представен към административно наказателната преписка снимков материал не се доказа, а е в тежест на административно наказващия орган, да е заснет с авТ.тизирано техническо средство съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като от снимката не може да се установи – нито дата, час, място на нарушението, единствено се установява, че процесният автомобил се движи в платно за принудително спиране на даден път без от снимковия материал да се установява точното място. Този съдебен състав не приема, че представената снимка има доказателствена стойност да установи елементите от обективната страна на твърдяното нарушение, доколкото същата не е изготвена по надлежния законов ред, а именно с техническо средство съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.