Решение № 629 от 10.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Стара Загора, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20235530100223 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.93, ал. 2 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2022 год. между ищеца и ответницата бил сключен предварителен договор за наем на недвижим имот – апартамент, като с цел сключването на окончателния договор ищецът заплатил капаро в размер на 450 лева и се уговорили, че окончателният договор за наем щял да бъде сключен на 21.12.2022 год. в офиса на агенцията за недвижими имоти, а ползването на апартамента щяло да започне от 01.01.2023 година. Ответницата поела задължението да заплати двойния размер на капарото 900 лева в случай, че неоснователно се откажела да сключат договора за наем.

Твърди, че на 21.12.2022 год., съгласно уговорката ищецът отишъл в офиса на агенцията за недвижими имоти, но за негова най – голяма изненада, ответницата отказала да сключат договор за наем напълно неоснователно, като дори не можала да обясни защо, а твърдяла, че внезапно се появили други нейни планове за този апартамент.

Сочи, че за него отказът й да сключат договор за наем не само било крайно неприятна изненада, но било свързано и с необходимостта да 1 освободи жилището, което обитавал до този момент, тъй като очаквайки да сключи договора за наем с ответницата и да започне да ползва апартамента, бил разглобил и изнесъл мебелите, които ползвал, наел транспорт за превоз и т.н.

Смята, че с неоснователния си отказ да сключат договор за наем, ответницата попадала в хипотезата да му дължи неустойка за неизпълнение на поето договорно задължение, а именно задължението да сключат договор за наем и следвало да му заплати двойния размер на капарото, сумата 900 лева, съгласно уговореното по предварителния договор. Изпратил й покана – писмо с обратна разписка, с искане да му заплати доброволно извънсъдебно сумата от 900 лева, но до настоящия момент сумата не била заплатена, а само частично платила задължението си, а именно сумата 450 лева, но остатъкът от 450 лева все още не бил изплатен.

Искането до съда е постанови съдебно решение, с което да осъди С. А.

В., с адрес *****************, да му заплати сумата 450 лева, представляваща половината от двойния размер на капарото, което й заплатил на 19.12.2022 год. за наем на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Твърди, че на 19.12.2022 г. след 19 часа, чрез посредничеството на служител от Агенция за недвижими имоти „ИРАЙ“ – гр. Стара Загора, бил осъществен оглед на собствения на дъщеря й апартамент, находящ се в г*****************, който била упълномощена да отдава под наем.

Потенциални наематели били ищецът и съпругата му, които харесали имота и предложили да го запазят до 20.01.2023 г., тъй като до този момент имали платен наем за ползваното от тях към този момент жилище. Постигнали уговорка за плащане на депозит /капаро/ в размер на 450 лева, като гаранция за намеренията на ищеца да наеме жилището, като се съгласили договорът за наем да бъдел подписан през месец януари 2023 г. В изпълнение на това им съглашение ответницата и ищецът в присъствие на служителя от агенцията, подписали разписка за капаро, в която изрично било посочено, че 2 предадената й сума от 450 лева като капаро се давала за срок до 01.01.2023 г., след който следвало да бъде сключен и договорът за наем на апартамента. В този смисъл категорично възразявала на твърдението в исковата молба, че било постигнато съгласие помежду им за сключване на окончателен договор за наем на дата 21.12.2022 г. Това твърдение не отговаряло на истината, защото след като ищецът помолил поне на 30.12.2022 г. да го допусне в имота за посрещане на празниците, пред всички обявила, че на следващия ден 20.12.2022 г. щяла да посреща дъщеря си и семейството й от София и през следващите дни до Нова година щяла да бъде ангажирана с тях.

На следващият ден 20.12.2022г., докато пътувала за летището в София, по телефона й се обадил представител на Агенцията за недвижими имоти, за да й каже да отиде в Агенцията, тъй като г – н Д. настоявал още същия ден да подпишат договора за наем. Отказала, тъй като ясно и категорично предната вечер се били уговорили, че договорът за наем щял да бъде подписан през месец януари 2023г., за което било дадено и въпросното капаро за запазване на имота до 01.01.2023г. Ищецът променял едностранно и без нейно съгласие договорките по сключване на окончателния договор.

На връщане от гр.София разбрала от дъщеря си, че нейна приятелка също пристигала от чужбина и се налагало да отседне в апартамента за няколко дни. На 17.12.2022 г. преди да тръгне за България, дъщеря й се била информирала, че апартаментът бил свободен и знаела, че и дори и да бъде намерен наемател, договорът за наем щял да бъде сключен след 01.01.2023г.

Предвид развилите се обстоятелства, на 21.12.2022 г. върнала капарото на служител от Агенцията за недвижими имоти, тъй като не била съгласна да бъде подписван наемен договор на тази дата поради факта, че жилището не било свободно за ползване, което обстоятелство било прието от ищеца.

Връщането на капарото в случая обективирало отказът й да подпише договор за наем с ищеца предвид неизпълнение на неговото задължение относно датата на сключване на този договор.

Сочи, че на 10.01.2023 г. получила покана относно „неизпълнение на договорно задължение“, с която била поканена от ищеца да му плати сума в размер на 900 лева, представляваща двойният размер на капарото.

Независимо, че още на 21.12.2022 г. била върнала сумата от 450 лева, ищецът претендирал още 900 лева. На следващият ден му се обадила по телефона, за 3 да решат доброволно възникналия спор в отношенията им и се уговорили на 12.01.2023 г. да се срещнат в кантората на неговия адвокат. За да се отърси от напрежението и ситуацията, в която била попаднала, предложила на ищеца да му даде веднага остатъкът от 450 лева, представляваща половината от двойния размер на капарото, независимо, че нямала вина за отказа от сключване на наемния договор, но последният поискал плащане на още 300 лева – сума за адвокатско възнаграждение.

Сочи още, че на 13.01.2023 г. изпратила писмен отговор по поканата на ищеца, в която предложила доброволно връщане на сумата от 450 лева.

Изпратеният чрез куриер „Еконт“ отговор по покана не стигнал до адресата П.

Д., тъй като в продължение на седмица същият въпреки обещанията, не се бил отзовал в офис на „Еконт“, за да му бъде връчен нейният отговор, поради което предвидената среща за 18.01.2023 г. не била осъществена. След като й била върната пратката от куриера, се обадила отново на г – н Д., за да му съобщи, че доставката била нейният отговор по неговата покана, предвид което насрочили нова среща в кантората на адвокат, за да уредят отношенията си. Срещата била съгласувана от тях двамата за 25.01.2023 г., на която отново ищецът не отишъл, въпреки обещанието си да стори това. На 01.02.2023 г. изпратила отговора на поканата до ищеца чрез работодателя му – директора на СУ „Христо Смирненски“ Стара Загора. Същото било получено на 02.02.2023 г. от служител при работодателя на ищеца.

Счита, че не било налице нейно виновно поведение за сключване на договор за наем на процесния имот, тъй като отказът й да сключи договора за наем бил продиктуван от некоректното поведение на ищеца, който самоволно и внезапно променил уговорката им за датата на сключване на наемния договор, независимо от постигнатото съгласие същият да бъде сключен през месец януари 2023 г. Предвид това счита, че неоснователно с предявения иск се претендирала сумата от 450 лева като половината от двойния размер на капарото.

Искането до съда е да отхвърли предявеният от П. В. Д. иск за заплащане на сумата от 450 лева, представляваща половината от двойния размер на капарото, платено на 19.12.2022 г. за наем на недвижим имот, ведно със законната лихва и сторените разноски. Претендира направените по делото разноски.

4

В случай, че съдът приемел искът за основателен, моли да възложи направените от ищеца разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не била дала повод за завеждане на настоящото производство, а напротив – преди завеждане на делото не само, че върнала сумата от 450 лева, поради отпадане на основанието й за плащане, но и многократно канила ищеца да му предаде остатъкът от двойния размер на капарото. Същият обаче неоснователно отказал да я получи и направил разходи за съдебното й търсене, което счита, че било несъвместимо с добрите нрави и с готовността й извънсъдебно да уредят отношенията си.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

В съдебно заседание ответницата, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва иска по изложените в отговора възражения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представена по делото разписка за капаро от 19.12.2022г., ответницата С. А. В. е получила от ищеца П. В. Д. сумата от 450 лева – капаро за наем на недвижим имот, находящ се в *************, за договорен месечен наем от 450 лева. В разписката е посочено още, че капарото се дава за срок до 01.01.2023 г. и че при отказ за сключване на договор за наем В. дължи връщане на двойния размер на капарото.

Представена е по делото и разписка за получена сума със същата дата, в която И. Р. е удостоверила, че е получила сумата от 225 лева от П. В. Д., представляваща комисионна при посредничество за сключване на договор за наем на недвижим имот.

По делото е представена и разписка за връщане на капаро (без дата), в която е посочено че се връща капаро от 450 лева за недвижим имот, находящ се на ************* и като получил сумата е посочена И. Р., подписала разписката.

Видно от покана, изходяща от ищеца до ответницата, връчена й на 10.01.2023 г., Д. е уведомил В., че по силата на сключен помежду им 5 предварителен договор за наем на 19.12.2022г., той й заплатил капаро в размер на 450 лева, като се уговорили да сключат окончателен такъв, но поради отказ от нейна страна за сключването му, тя следвало да му заплати сума в размер на 900 лева, представляваща двойния размер на капарото, поради което й отправял покана за заплащането на тази сума.

Видно от отговор на горепосочената покана, предаден на служител на куриерска фирма Еконт на 13.01.2023 г., неполучен от ищеца, ответницата е оспорила сключването на предварителен договор за наем помежду им и го е уведомила, че по независещи от нея причини още 21.12.2022г. е върнала на служител от Агенцията за недвижими имоти капарото в размер на 450 лева, затова му дължи само още 450 лева и го кани на 18.01.2023г. в кантората на адв. Г. да му предаде и тази сума. Видно от обратни разписки от куриерска фирма „Спиди“ този отговор е стигнал до ищеца на 02.02.2023г. чрез работодателя му.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани двама свидетели – служителят от Агенцията за недвижими имоти И. Р. и Н. Т. Н.

(приятел на ищеца).

Свидетелят Н. разказва, че по молба на П. Д., тъй като свидетелят имал бус, на 20.12.2022г. му помогнал да изнесе и пренесе до *********** багаж и мебели от квартирата, в която живеел Д. със семейството си. П. казал на свидетеля, че си намерил друга квартира, дал капаро и това била причината за освобождаването на старата квартира. Новата квартира била в близост до старата в района на *******, бившата ********* и била изцяло обзаведена по думите на П. и затова се наложило да пренасят мебелите в ***********.

Свидетелката И. Р. разказва, че тя била брокерът, който свързал страните и която организирала огледа на апартамента, който бил в близост до *********. На огледа през декември 2022 г. присъствали ищеца и жена му, ответницата и свидетелката. Ищецът и жена му харесали апартамента и оставили депозит (капаро ) от 450 лева на ответницата, за което била съставена разписка за капарото – напечатаният текст в разписката бил стандартен – Агенцията ползвала тази бланка. Капарото било платено във връзка с наемането на жилището след определен срок. Практиката била, когато някой искал да наеме жилище, да го капарира. Свидетелката казва, че уговорките между страните били в началото на месец януари – 01.01.2023г. да 6 сключат договора за наем, а не по - рано. След огледа на апартамента П. я потърсил по телефона да подготви договора за наем с дата 01.01.2023г. и да го подпишат. Свидетелката звъннала на собственичката (ответницата), но тя била извън града. На следващия ден ответницата й звъннала и й казала, че няма да може да сключи договор за наем, защото децата й се връщали от чужбина, че няма да отдава жилището повече под наем и свалили обявата от сайта на Агенцията. Собственичката веднага отишла до офиса на Агенцията и дала на свидетелката сумата от 450 лева, за да я върне на П.. Той дошъл до офиса и си взел парите и я помолил да му потърси друго жилище под наем.