Решение № 200 от 13.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Монтана, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630102645 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от Л. Л. Л., ЕГН **********, срещу *** установителен иск за прогласяване нищожността на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ *** от 16.11.2024 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9, вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона или евентуално на добрите нрави.

Твърди, че е уговорена неустойка за неосигуряване не обезпечение по договора за потребителски кредит, което води до оскъпяване на кредита и така посочения ГПР в договора е различен от посочения.

В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника.

Посочва, че не е дал повод за завеждане на делото. На следващо място посочва, че ищецът продължава да дължи главницата по кредита, дори когато договорът за потребитеслки кредит е обявен за нищожен.

Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск, с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, за главница в размер на 805.56 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.

1

Ответникът по насрещния иск прави възражение, че договорът е нищожен.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Ответникът по исковата молба и по насрещната искова молба по делото са направили прави признание на иска, което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда.

С оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

Сезирането на съда от ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното му право да се освободи от нищожната договорна клауза или въобще договора за кредит. Оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск, основаващ се на нищожност на клаузата в сключения между страните потребителски договор, е в противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожна договорна клауза на сключения от тях потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК създава съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Предвид това, оглед изхода на спора разноските следва да бъдат възложени на ответника, на осн. чл. 78, ал.

2 от ГПК, тъй като в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, доколкото не е налице една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. адвокатско възнаграждение. Цената 2 на иска е в размер на 7 184.39 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 520.71 евро

След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили процесуален представител.

Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти, настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение по процесния иск е 250 евро или 300 евро с ДДС.. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Л. Л., ЕГН **********, срещу ***, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ *** от 16.11.2024 г, на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ***, да заплати на адв. Е. ***, сумата от 300 евро – адвокатско възнаграждение.

3

ОСЪЖДА, ***, да заплати на Районен съд - Монтана, сумата от 146.93 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, ОС - Монтана, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4