Определение № 2568 от 15.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2568 гр. София, 15.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103285 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. П., представлявана от адвокат М. П., против решение № 260143/ 11.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 16271/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV „в“ състав, с което е потвърдено решение № 183630 от 04.08.2019 г., постановено по гр. дело № 58900/2018 г. на СРС, 58 състав, в обжалваната част, с която е допусната на основание чл. 34 от Закона за собствеността, вр. с чл. 27 от Семейния кодекс от 1985 г. (отм.) делба на недвижим имот- апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 61, 53 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 5 с квадратура от 3, 59 кв. м., заедно с 3, 762% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, между следните съделители и при следните квоти: за Д. К. П.- 1/2 ид.ч. и за С. И. П.- 1/2 ид. ч.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с 1 практиката на ВКС, както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона- основания за допускане на решението до касация по чл.

280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно:

І. Следва ли въззивният съд да основе изводите си при цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимовръзка, да посочи кои факти приема за установени и кои не, да отговори на възраженията и доводите на страните по спорните въпроси, като изложи съображения за релевантност и основателност и в рамките на въззивната жалба? По този въпрос поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №102 от 25.11.2016 г. по гр.дело №1055/2016 г. на ВКС, ІІ г.о, решение №229/14.12.2016 г. по гр.д. № 2221/2016 г. на ІІІ г.о, решение №61 от 01.03.2016 г. по гр.дело №4578/ 2015 г. на ІV г.о., решение №218/ 02.01.2019 г. по гр.дело №2033/ 2018 г. на ІІІ г.о., решение №377 от 16.02.2016 г. по гр.дело №564/ 2014 г. на ІV г.о., определение №476/18.06.2018 г. по гр.дело №358/2018 г. на ІІІ г.о.

ІІ.1.В хипотезата, при която основанието за възникване на съсобственост е прекратяване на брака, а основанието за установяване на фактическа власт върху цялата вещ е предоставяне ползването на семейното жилище на един от съсобствениците и роденото от брака дете, може ли да превърне с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение за себе си в периода на упражняване на родителските права. Кой е най-ранният момент , от който може да започне течение на давностният срок?

2.Обективират ли намерение за своене на чужди ид.части следните действия на упражняващия фактическата власт върху имота съсобственик при въведено възражение за придобивна давност за ид.части на другия съсобственик :

2.1. Смяна на входната врата на имота за преустановяване достъпа на невладеещия съсобственик;

2.2. Деклариране на имота като единствен собственик в Приложение към Данъчна декларация , плащане на данъци и такси за целия имот по индивидуална партида по съобщения на НАП за периода от време от установяване на фактическата власт до предявяване на иск за делба;

2.3.Извършване на основен ремонт и подобрения в имота с подмяна на дограма, инсталации, подови настилки и др. , промяна във фасадата на сградата чрез остъкляване на балкон, ново обзавеждане на помещенията в апартамента, реализирани в периода след установяване на самостоятелна фактическа власт.

2

Може ли подобни действия да изпълват съдържанието на действия на изключителен собственик или са действия на съсобственик по смисъла на ЗС?

2.4 Следва ли съдът да постави на преценка посочените факти с оглед въведеното възражение за придобивна давност и да даде правен отговор дали подобни действия изпълват съдържанието на действия на изключителен собственик или са действия на съсобственик по смисъла на ЗС, последните подлежащи на предявяване и установяване във втората фаза на делбата/както е приел СГС/?

2.5 Допустими ли са свидетелски показания за установяване извършване на основен ремонт и подобрения в имот при въведено възражение за придобивна давност на чужди ид.части в първата фаза на производството за делба ?

Налице ли е процесуално нарушение, при отказ на съда да допусне свидетел с мотив, че се цели установяване на тези обстоятелства, имащи евентуално правно значение за претенции по сметки между страните, които подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата?

2.6 Има ли правно значение "Наличието на обективни причини" невладеещият съсобственик да не ползва процесният имот през част от спорния период от време”/ както е приел съда и е презюмирал част от тях/ относимо към течение на придобивната давност и ако да чия е доказателствената тежест?

2.7 Кои са начините владеещият съсобственик да манифестира и доведе до знанието на невладеещия промяна в намерението за своене на чужди идеални части?

Как следва да се процедира в хипотезата, когато съсобственикът е с неустановен адрес в период, надвишаващ срока по чл.79 ЗС или не е предприел каквито и да било действия спрямо имота с грижата на добрия стопанин или спрямо другия съсобственик с оглед едноличното ползване на цялата вещ?

По въпросите от т.ІІ касаторът поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №74 от 24.06.2015 г. по гр.дело №6277/2014 г. на ВКС , І г.о., решение №132 от 27.05.2016 г. по гр.дело №1121/2016 г. на ВКС, І г.о.

Според жалбоподателя последните две решения съдържат произнасяне по въпроса с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик в хипотезата на упражняване на 3 фактическа власт от единия съсобственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност и на основание предоставяне на ползването на семейното жилище. Поддържа противоречие и с решение №133 от 22.11.2016 г. по гр.дело №2057/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. - по въпроса дали декларирането на имота и заплащането на данъци сочат на намерение за своене на същия.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. К. П., представляван от адвокат Г. К., моли да не се допуска до касация обжалваното решение, тъй като поставените въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Възразява, че въпросите представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение. Последните два въпроса счита за бланкетни и необосноваващи допускане на решението до касация. По същество поддържа, че решението е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част съставът на СГС е приел, че фактическата обстановка е правилно и пълно установена.

Приел е за безспорно, че страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ процесния имот с договор за покупко- продажба от 29.10.1991 г. Безспорно било, че СИО била прекратена и трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове – по 1/2 ид. ч. за страните от момента на влизане в сила на бракоразводното решение, с което бракът между тях бил прекратен - 19.05.1997 г. Посочил е, че с решението е одобрено постигнатото между страните споразумение по реда на чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.), с което споразумение страните са постигнали съгласие, че оставащото в обикновена съсобственост процесно семейно жилище се предоставя за ползване от ответницата и роденото от брака между страните дете К., като родителските права по отношение на детето се предоставят на майката /ответница по настоящото дело/.

4

Съдът е посочил, че спорът по настоящото дело се концентрира до установяване дали ответницата е трасформирала упражняваното държане върху собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от процесния имот във владение и дали е придобила по давност неговата идеална част от имота, като е манифестирала пред него своето собственическо отношение към имота.

Така посочените спорни права съдът е приел, че са останали недоказани от ответницата по делото. Съдът е приел, че от възникване на обикновената съсобственост между страните до навършване на пълнолетие на роденото от брака между страните дете, ищецът не е могъл да упражнява фактическа власт върху процесния имот, поради наличие на обективна правна пречка, произтичаща от обстоятелството, че с бракоразводно решение процесният имот е предоставен за ползване на ответницата и общото на страните дете. С оглед това съдът е извел извод, че до 2002 г., ответницата не би могла да се позовава на придобивна давност, поради наличието на горепосочената правна пречка за ищеца. Независимо от това, съдът е приел, че дори и да не е била посочената пречка налице, ответницата не е доказала манифестираните на своето собственическо отношение пред ответника. Съдът е посочил, че по делото ищцата не е доказала по категоричен начин кога е сменила бравата на процесното жилище и по какви съображения. В този смисъл съдът е констатирал противоречиви показания на свидетелите Т. и К.. Според показанията на св. Т., входната врата била сменена непосредствено след развода и заменена с бяла луксозна. Свид. К. била заявила, че външната врата на процесното жилище била сменена от ответницата при ремонта през 2010 г.

Съдът е приел още, че твърденията на ответницата за промяна на анимуса през 1998 г. по отношение на собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от имота се опровергава от извънсъдебното й признание, съдържащото се в подадената от нея декларация – приложение № 1 към данъчната декларация по ЗМДТ от 01.06.1998 г., на неблагоприятния за нея правнорелевантен факт, че притежава процесния имот в съсобственост с друго лице /ищеца/. По изложените мотиви, съдебеният състав е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява през 1998 г. ответницата да е променила намерението си по отношение на собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от процесния имот, тази промяна да е била явна и да е била обективирана пред ищеца и да е било отблъснато владението на последния. Не се установявало тази промяна на анимуса на ответницата да е настъпила в последващ момент /след 1998 г. /.

5

Съдът е контатирал, че след 1998 г. свид. К. е виждала ищеца при посещения в процесния имот. Приел, че тези показания не се опровергават от показанията на свид. Т., която е установила, че при нейните посещения ищецът не е бил в апартамента. Съдът е посочил, че дори ищецът да е отсъствал в посочените от свидетелката моменти, причините за това биха могли да са различни - работа, помощ и гледане на болен родител. Св. К. установявала още, че ищецът е живял в процесното жилище след развода с ответницата, тъй като е имал здравословни проблеми и за него са се грижили ответницата и дъщеря й. От друга страна, от показанията на свид. Г. се установявало, че след развода, извън времето, през което ищецът се е грижил за майка си извън София, до 2017 г. ищецът е живял именно в процесното жилище. Свидетелят установявал, че живее в съседен блок, като е ползвал за превоз до местоработата си автомобила на ищеца поне няколко пъти в седмицата в периода 2014 г. - 2017 г., а преди това в периода 2004 г. - 2005 г. отново са ходили заедно на работа с ищеца. От показанията на свид. Г. се установявало, че ищецът е напуснал процесния имот и е заживял в кв. Л. през 2017 г., който момент съвпада с издадената срещу ищеца по искане на ответницата заповед за незабавна защита от 24.04.2017 г. по реда на чл. 12 - чл. 19 от Закона за защита от семейното насилие, по което дело № 24360/2017 г. впоследствие е издадено влязло в сила решение на СРС от 13.11.2017 г., с което искането за защита на ответницата е отхвърлено. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свид. Г. относно горепосочените факти като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления и поради това, че се подкрепят от събрани по делото писмени доказателства. Показанията се подкрепят от представените от ответница извлеченията от книгата за приходите и разходите на етажната собственост, в която се намира процесния имот, от които се установява за м. 11. 2011 г. са отразени трима обитатели на процесния имот /страните по делото и тяхната обща дъщеря/, а не двама /ответницата и дъщеря й/, като тримата обитатели са декларирани и за периода м. 01. 2016 г. – м. 02. 2017 г. Извлечението от домовата книга опровергава твърдението на ответницата, че след 1998 г., ответникът никога не е живял в процесния имот или това е било инцидентно. Представената от ищеца молба, изходяща от ответницата от 20.04.2017 г., по която е образувано горепосоченото дело по Закона за защита от домашното насилие, също съдържа признание на ответницата на неблагоприятния за нея факт, че 5 години назад от датата на 6 подаване на молбата, живее заедно с ответника в процесния имот и има ключ от него - факт, установен и с показанията на св. Г.. В същото време, съдът е посочил, че от показанията на свидетелите на ответницата не се установява безспорно ищецът да не е живял в процесния имот след 1998 г. и причината за това да е била недопускането му от ответницата с мотива, че счита целият имот за свой собствен, който мотив да е бил обективирана/доведен до знанието на ищеца.