Решение № 18124 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18124 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от М. М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110155727 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищците Т. Б. Б. с ЕГН ********** и д-р П. И. Д. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. София, бул. ***, адв. С. и ответниците: „Д***“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Стара Загора, ул. ***, с управител Ст. ***, собственик на интернет медия ***.BG и М. Ч. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ***, ет.1, адв. В., главен редактор на ***.BG.

Производството по отношение на ответника Г. Т. П. с ЕГН **********, гр. Стара Загора, ул. ****, ап.5, е прекратено поради оттегляне на иска с влязло в сила определение от 24.1.2023г.

Ищецът Т. Б. е предявил искове по чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД срещу ответниците „Д***“ ЕООД и М. Ч. да му платят солидарно сумата 2500лв., частично от 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от позоряща информация, публикувана от ответниците в медията ***.BG на 26.9.2022г. със заглавие „Стара Загора няма нужда от нова болница“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.10.2022г.

Ищцата П. Д. е предявила искове по чл.45 и чл.49 ЗЗД срещу ответниците „Д***“ ЕООД и М. Ч. да й платят солидарно сумата 2500лв., частично от 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от позоряща информация, публикувана от ответниците в медията ***.BG на 26.9.2022г. със заглавие „Стара Загора няма нужда от нова болница“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.10.2022г.

Направено е искане съдът да задължи ответниците „Д***“ ЕООД и М. Ч. да премахнат статията със заглавие „Стара Загора няма нужда от нова болница“ от сайта на ***.BG.

Ищците твърдят, че собственици на „Д***“ ЕООД и електронното издание ***.BG са лицата ***, които също така са собственици на МБАЛ „***“ в гр. Ст. Загора. Твърдят, че д-р Г. П. е 1 тясно свързана с МБАЛ „***“ в гр. Ст. Загора, тъй като съпругът й, дъщеря й и зет й са служители в тази болница. Твърдят, че в интервюто се съдържат обидни и клеветнически думи и изрази по отношение на инвестиционното намерение на ищците за изграждане на нова болница. Тези твърдения са достигнали до неограничен кръг лица, насаждат мнение, че проектът за разкриване на нова болница ще ощети местната общност, засягат доброто име и репутация на двамата ищци в качеството им на изпълнителни директори на „Търговска лига – ***“ АД и МБАЛ „***“ ЕАД и имат клеветнически характер. След прочитането на публикацията ищците са изпитали силно възмущение, у тях се е породила тревожност и обида, били притеснени, нарушил се сънят им

Ответниците оспорват исковете. Ответникът „Д***“ ЕООД оспорва негови собственици да са лицата ***, сочи, че е видно от ТР „Д***“ ЕООД е собственост на управителя *** ***.

Ответниците твърдят, че интервюто е публикувано без редакторска намеса и че същото представлява мнение на д-р П., която не е служител на медията, респ. ответникът „Д***“ ЕООД не й е възлагал работа. Сочи, че интервюто не съдържа обиди и клевети и че нито ищците като физически лица, нито представляваните от тях дружества са споменати в него.

Оспорват да са извършили противоправно деяния, оспорват да са настъпили вреди за ищците в причинно-следствена връзка с интервюто, евентуално оспорват размера на претендираното обезщетение.

Ответникът М. Ч. сочи, че интервюто не е редакторски материал и не може да внася промени в отговорите на интервюирания.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Т. Б. Б. е изпълнителен директор на „Търговска лига – ***“ АД.

Д-р П. Д. е изпълнителен директор на МБАЛ „***“ ЕАД, което е част от фирмената група на „Търговска лига – ***“ АД и осъществява лечебна дейност в гр. Плевен и гр. Бургас.

На 13.9.2022г. и 14.9.2022г. „Търговска лига – ***“ АД като инвеститор е депозирало заявление за инвестиционни намерения, както и бизнес план за реализация на инвестиционен проект „Високотехнологичен здравен парк ***“, гр. Стара Загора“ до изпълнителния директор на Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора „Д***“ ЕООД е издател на електронното издание ***.BG.

М. Ч. е главен редактор на ***.BG.

На 26.9.2022г. в електронното издание ***.BG е публикувано интервю с д-р Г. Т. П. – председател на районна колегия на Българския лекарски съюз – Стара Загора със заглавие „Стара Загора няма нужда от нова болница“. В анонса към интервюто е посочен въпросът „Има ли място и потребност от подобни проекти в страната, докога властите ще толерират роенето на болници и дейности, попитахме д-р Г. П., председател на районна колегия на Българския лекарски съюз – Стара Загора. Интервюто е продължение на статия със заглавие 2

„ОС в Ст. Загора разглежда „***“, публикувана на 23.9.2022г.

В интервюто д-р П. е използвала следните думи и изрази: „такъв иск от инвеститорите до момента няма, а по ЗЛЗ без наше съгласие такова нещо не може да се направи“, „дори без да правя конкретните изчисления, мога да кажа, че в този вид, в който се предлага инвестиционната програма, тя не е необходима на Стара Загора и региона“, „Нещо друго ми прави впечатление – разбирам, че е внесена инвестиционна програма в Общинския съвет, но тя не е съгласувана с БЛС, което изглежда като слагане на каруцата пред коня. Освен, че не е издържано чисто законово, това показва, че някак си инвеститорът са опитва да остави на заден план колегията“; „този въпрос е може би по-добре да се отправи към тези, които са направили инвестиционното намерение, аз лично не разбирам подобно желание. Вероятно има някаква цел, значение, печалба“, „Едни такива намерения, като – ние ще извиваме ръце, ще даваме големи инвестиционни програми, на мен ми се виждат неправилни, некоректни“, „ще започне едно разбиване на лечебни заведения, които вече работят, ще бъде един хаос“, „затова, когато се започне нещо такова, то трябва да се обмисли от всички страни. Не може сега на някого му скимнало, отива и си прави болница. Така просто не става. Това намерение трябва добре да се обмисли“.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля ***, дадени в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г., след узнаване за процесната публикация ищцата П. Д. е била много разстроена, разочарована, първата седмица след публикацията е проявявала тревожност, а около месец след това е била нервна и затворена, почувствала се е обидена. Свидетелят посочва, че ищцата се е разпознала в процесната публикация, тъй като тя работи по инвестиционния проект.

Съгласно показанията на свидетеля Таня Б., съпруга на ищеца Т. Б., след като ищецът е прочел публикацията се е почувствал наранен, месеци наред е страдал от безсъние, не е излизал с приятели, изпитвал е апатия, обида, угнетение. Съдът кредитира свидетелските показания, като достоверни и отговарящи на останалия по делото доказателствен материал.

Видно от предложение от кмета на Община Стара Загора до ОС-Стара Загора (л. 39-л. 45 по делото) е предложено общинският съвет да упълномощи представителя на община Стара Загора да участва и гласува на общо събрание на акционерите на „Индустриална зона Загоре“ АД, гр. Стара Загора за одобряване на продажбата на два поземлени имота за изграждане на високотехнологичен здравен парк, съобразно инвестиционно намерение на „Търговска лига – ***“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В доказателствена тежест на ищците е да докажат: противоправно поведение от страна на ответниците, при което „Д***“ ЕООД е възложил работа на М. Ч., при или по повод на която в електронното издание ***.BG е публикувано интервю с д-р Г. П., председател на районна колегия на Българския лекарски съюз – Стара Загора със заглавие „Стара Загора няма нужда от нова болница“, съдържащо думи и изрази, които са унизителни за доброто 3 име на ищците или са разгласени позорни обстоятелства за дейността им или им е приписано престъпление; вреди; причинна връзка между поведението и вредите.

Относно отговорността на М. Ч.: по делото се установява, че ответницата М. Ч. е главен редактор на ***.BG, както и че ответницата е направила процесното интервю с д-р П..

Съгласно Решение № 199/ 28.12.2017 г. по гр.д. 5549/2016 г., ВКС, III г.о. главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови лични действия, например при внасяне в същата, против волята на автора, на злепоставяща информация (в този случай неин разпространител, въпреки формалното авторство на статията, би се явил главният редактор, а не журналистът), при разпореждане на главния редактор за публикуване на информация – въпреки съзнанието за неверността й, но в случаите на изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса, и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл.45 ЗЗД, нито по реда на чл.49 ЗЗД. В процесния случай интервюто е направено и публикувано от ответницата като главен редактор, но интервюто предава оценки, мнения и твърдения на интервюирания и няма данни за редакторска намеса и промяна при публикуването му. Следователно, в процесния случай ответницата като главен редактор не носи отговорност за публикуване на интервюто и поради това искането за солидарното й осъждане, заедно с издателя е неоснователно.

Относно наличието на противоправно поведение: Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 40, ал. 1 от Конституцията печатът и другите средства за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура В съвремието все по-масово средство за масово осведомяване стават интернет медиите и електронните издания. В тази връзка чрез цитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Конституцията защитава свободата на изразяване и в интернет медиите като средствата за масово осведомяване. В същото време, съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията изразяването и разпространяването на информация и мнения е противоправно в случаите, когато с него се засягат правата или доброто име на другиго.

Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация.

В тази връзка всички граждани, още повече лицата, които професионално се занимават с 4 изучаване на обществения живот, могат да анализират същия и да дават положителни или отрицателни оценки за явления, тенденции и участници в него. Негативните оценки, обективирани в печатна публикация-интервю във вестник или онлайн-издание, за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъпленията обида или клевета). Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия – в този смисъл Решение № 252/18.02.2019 г. по гр. д. 4172/2017 г., ВКС, ІV г. о.