Решение № 199 от 17.01.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3251/2019
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 17.01.2020
- В сила
- 11.09.2020
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
Р
Е Ш Е Н И Е
№2167 гр.
Перник, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03251 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 18 000.00 /осемнадесет хиляди лева, 00ст./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на претърпян инцидент на 15.10.2018г. в гр. Перник, поради неподдържан в добро състояние участък на тротоар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2018г, около 13.3. часа, ищцата, вървейки по тротоара на ул. „Кракра”, в посока към центъра на гр. Перник, стъпила в дупка, образувана вследствие на счупена плочка, при което паднала на тротоара. При падането, ищцата усетила силна болка в лявото ходило и дясното рамо. Намиращи се наблизо хора й помогнали да се изправи и повикали екип на спешна помощ.
Пристигналата на място линейка откарала ищцата в МБАЛ „Р. Ангелова” – гр.
Перник, където на последната й били направени изследвания. Установено било счупване на петната кост, синдром на удареното рамо и навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става. На ищцата била поставена гипсова лонгета и й било предписано лечение. Ищцата сочи, че последвал продължителен възстановителен период, при който понесла силни болки, страдания и стрес. Същата не можела да ходи и да се обслужва сама, поради което непрекъснато се нуждаела от помощта на близките си. Ищцата твърди, че все още търпи болки и значителни затруднения, както във връзка с контузията на лявото ходило, така и в дясната раменна става.
Преживения стрес наложило и преглед при лекар-психиатър, след който на ищцата било назначено лечение. Ищцата намира, че претърпените неимуществени вледи биха били справедливо обезщетени със сумата от 18000 лева.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че в настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като ищецът се аргументира с обстоятелството, че ищцата живее в близост до мястото на инцидента и е следвало да е запозната със състоянието на тротоарната настилка. На следващо място се сочи, че инцидента е станал в светлата част на денонощието, поради което ищцата е могла да избегне въпросния участък. Твърди се още, че претендирания размер на обезщетението е прекалено завишен, предвид описаните в исковата молба увреждания.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по тях.
От фактическа страна:
На 15.10.2018г., около 13.30 часа, ищцата се предвижвала пеша по ул. „Кракра“ в гр. Перник, като се движела по левия тротоар в посока центъра на града. Малко след офис на охранителна фирма, кракът на ищцата попаднал в дупка, образувана върху тротоара вследствие на счупена плочка, при което ищцата паднала върху тротоара. Същата изпитала силна болка в лявото ходило и дясното рамо. Намиращите се наблизо хора се притекли на помощ и повикали екип на Спешна помощ. Ищцата била закарана в МБАЛ „Р.
Ангелова“ – Перник, където, след извършени прегледи и консултации с травматолог и невролог, се установили следните диагнози: „счупване на петната кост“, „синдром на удареното рамо“ и „навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става“. Поставена била гипсова лонгета на ищцата и й било назначено лечение.
От разпита на свидетелите Л.М.Г.и А.И.Н. се установява, че непосредствено след инцидента ищцата изпитвала силни болки в крака и тялото, а в резултат на стреса – постоянно плачела. Същата не можела да се обслужва сама, поради което се налагало свидетелките да й помагат в ежедневието. Без тяхна помощ ищцата не можела да изкачи стълбите до жилището си, нито пък могла да се облече сама.
Свидетелките й помагали в чистенето, готвенето, набавянето на хранителни продукти, помагали й да иде до тоалетна. Болката в лявото рамо и невъзможността ищцата да си вдига ръката наложило провеждането на рехабилитация, като през това време ищцата също била придружавана от свидетелките. И двете свидетелки сочат, че болките на ищцата продължават и до днес, като по думи на свидетелката Н., кракът на ищцата все още се подува и оттича. Свидетелката Н. посочва, че когато на ищцата й се наложи да мине през мястото на инцидента, започва да трепери цялата. Свидетелките Г. и Н. свидетелстват и за мястото на инцидента, като и двете посочват, че това е участък от тротоара, който им е добре познат.
И двете сочат, че тротоара е в лошо състояние, като липсват плочки, повърхността е неравна, а при опит да се прескочи счупена плочка, отново се попада на счупена такава.
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите Л.М.Г.и А.И.Н., като тези на св. Н. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид роднинската връзка между ищцата и нея.Същите са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си, като същевременно се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща нараняванията на ищцата).
От изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента, ищцата е получила счупване на петната кост и контузия в дясна раменна става с болков синдром и ограничен обем от движения. Предвид счупването на петната кост, за период от 37 дни, на ищцата е била поставена гипсова имобилизация. След това ищцата е провела 10-дневен курс с физиотерапия и рехабилитация. Предвид продължаваща болка в дясното рамо и ограничено движение на дясната ръка, на 18.12.2018г. е извършен преглед, при който е установена флексия до 150 градуса при норма от 180 градуса и отвеждане на ръката встрани (абдукция) до 70 градуса при норма от 180 градуса. Това наложило нов 10 дневен рехабилитационен курс. На 07.02.2019г. е извършен нов преглед от лекар при ВМА – София, при което е установено увреждане (разкъсване) на сухожилието на мускул супраспинатус.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява още, че оздравителния период за счупването на петната кост е продължил около 4 месеца. При извършения понастоящем преглед вещото лице е установило, че фрактурата на левия крак е зараснала, походката е самостоятелна и възстановена. Продължава болковия синдром в областта на дясна раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната ротация и болезнено завъртане на ръката навън, като това състояние може да бъде възстановено единствено с оперативно лечение.
Съдът намира заключението на вещото лице за обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо, както с медицинската документация, приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради тези обстоятелства, съдът го кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на претърпения на 15.10.2018г. в гр. Перник инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Според чл. 45