Решение № 50 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900808 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба на длъжника „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК 204653876, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26 за откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата се излага, че молителят има парични задължения в общ размер на 416 000 лева, включително и публични задължения в размер на 405 000 лева, които дружеството не е в състояние да обслужва. Не притежава право на собственост върху недвижими имоти и други вещни права, а вземанията му са несъбираеми. Поради изпадането си в състояние на неплатежоспособност, начиная от 29.10.2021 год., евентуално поради свръхзадълженост, моли за уважаване на молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за 1 покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ, приложима към датата на настоящото произнасяне, установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър се установява, че последният обявен ГФО е този за 2019 год., а за 2020 год. е подадена декларация по чл.39, ал.9, т.2 от ЗСч, поради което и посочената презумция е неприложима в настоящия случай. Така, съдът следва да прецени дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на неплатежоспособност на дружеството – молител.

Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. А дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните познания на вещо лице – счетоводител и приобщено към доказателствения материал по делото е заключение, изготвено от вещото лице Б.. Показатели, носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.

Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели.

2

Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.

Видно от изготвеното от вещото лице Б. заключение показателите за рентабилност на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД за 2017 и 2018 години са в рамките от 0,02-1,00, което е много под препоръчителната норма в рамките на 8-10 %, а за 2019, 2020 и 2021 години. са отрицателни величини. Тоест, начиная от 2019 година, дружеството е отчитало отрицателен финансов резултат, като с приходите си от търговската дейност дружеството не е в състояние да покрива съществуващите задължения, в това число и само краткосрочните такива. Липсата на чисти приходи от продажби, както и отрицателния резултат от балансовата печалба/загуба към собствения капитал сочи, че потенциалът на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД да генерира и реализира приходи липсва.

Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.

Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви.

Вещото лице е изготвило алтернативни счетоводни балански на дружеството, като в алтернативен счетоводен баланс № 1, в който са осчетоводени дължимите данъци и лихви по задължения към ТД на НАП, а в алтернативен счетоводен баланс № 2 - са обезценени просрочените и несъбираеми вземания. Доколкото обаче за определяне коефициентите на ликвидността като показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи са необходими достоверни данни за размера на краткосрочните задължения и краткосрочните вземания, следва да се съобразят и вземанията и задълженията към свързани с длъжника лица като се изключат при изчисляване на показателите за ликвидност. Ето защо, съдът съобразява показателите, дадени в таблица № 9 от депозираното заключение.

Коефициентът на обща ликвидност, който представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, към 31.12.2021 год. по изготвения от вещото лице алтернативен счетоводен баланс № 1, в който са осчетоводени дължимите данъци и лихви по задължения към ТД на НАП е 0,75, а по алтернативен счетоводен баланс № 2, при който са обезценени просрочените и несъбираеми вземания, е 0.00. Коефициентът на обща ликвидност дава възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето числено значение 1. Затова съдът счита, че при този коефициент на обща ликвидност ответникът е силно затруднен да погасява навреме и в цялост паричните си задължения.

Коефициентът на бързата ликвидност дава информация каква част от краткосрочните задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи и препоръчителната му стойност в икономическата теория е 1. Според вещото лице този показател при ответника към 31.12.2021 год. има отново стойности съответно 0.75 и 0.00.

Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношението на краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател, възприет в икономическата теория, е 0.5, като стойност над 1 означава замразяване на 3 парични средства, които не се използват ефективно в дейността. В случая, според заключението на вещото лице и изготвения , считано от 2017 год. той е с почти или нулева стойност.

Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като съотношение между паричните средства към текущите задължения, ако е с ниско измерение, показва, че длъжникът не може да осъществява нормална търговска дейност. Препоръчително е той да не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му. А видно от заключенията по ССЕ, той е също почти или 0.00 /отново от 2017 год./. Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД няма потенциал да посреща текущите си задължения.

Що се касае до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице коефициент на финансова автономност, за целия период, е почти нулева величина, към 31.12.2021 год. по изготвения от вещото лице алтернативен счетоводен баланс № 2 е –1.00.

Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива. В случая, ниската и отрицателната стойност на показателите са финансова автономност показват силна зависимост на предприятието от външни кредитори, а високата отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост показва, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на задълженията си.

Тази преценка на икономическото състояние на длъжника съответства на извода на вещото лице Б., че през целия период дружеството изпитва финансови затруднения.

Последното изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.

Съдът преценява като неналична първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна предпоставка, за което съдът съобразява извода на вещото лице, както и дадените от него обяснения, че считано от 2019 год. ответното дружество има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от останалите данни по ССЕ и финансови отчети. Предприятието отчита счетоводна загуба като считано от 01.11.2018 год. не извършва търговска дейност, като считано от 13.08.2018 год. не разполага с персонал, няма реализирани нетни приходи от продажби и за покриване дори на направените през месеца задължения разчита единствено на вземанията си.