Решение № 695 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора К. Н. М. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605494 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 04.05.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 13258/2022 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Б. И. Ф., ЕГН: **********, е признат за невиновен в това, че на 19.09.2019 г. около 17:50 часа в гр. София, на кръстовището на бул. Гоце Делчев и ул. Солун е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с неустановен по делото твърд предмет по предния капак и предното стъкло на лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с ДК № *******, управляван от И.М.М. след което счупил лявото странично огледало за обратно виждане на автомобила, обърнал се към И.М.М. с думите „Ще те убия! Ще те затрия!“ и замахнал към него държейки в ръка неустановения по делото твърд предмет, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от СРП, с който се твърди, че присъдата е неправилна. Иска се нейното отменяне и постановяване на нова осъдителна присъда. В протеста не се съдържат доказателствени искания.

По делото е постъпило допълнително изложение, подадено от СРП, в което се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 НПК и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът немотивирано и неоснователно бил дал приоритет на едни и игнорирал други доказателства, като не е 1 изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК да даде убедителен отговор на въпроса „защо дава вяра на едни и отхвърля достоверността на други доказателствени средства“. Съдът бил проявил погрешен подход при анализа на показанията на пострадалия М. и свидетеля Г., като е оценил същите като недостоверни и колебливи.

Първоинстанционният съд бил игнорирал редица относими доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля М. и свидетеля Г., като не бил дал категоричен отговор защо не кредитира показанията на незаинтересования от изхода на делото пряк свидетел Г. относно цялостния механизъм на извършване на деянието. Районният съд едностранчиво бил игнорирал и показанията на пострадалия свид. М., без да се отчете, че свидетелят няма личен мотив да лъжесвидетелства. СРП твърди, че възприетото от съда, че между двата автомобила се реализирало съприкосновение, което не оставило на автомобилите трайни увреждания, се основава изцяло на обясненията на обвиняемия, който заедно със свид. А. твърди, че е имало удар с предните части на управлявания от него автомобил и този на пострадалия. СРП твърди, че липсвали доказателства за ПТП. Обвинението твърди също така, че приетото от СРС за недоказано твърдение за използваните от страна на подсъдимия думи не кореспондирало със събраните в хода на производството доказателства. Сочи се, че обвинението не е твърдяло за нанесени удари насочени срещу личната неприкосновеност на пострадалия, ами единствено за замахване с твърд предмет към пострадалия, докато първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите си за „нанесени удари с твърд предмет“. СРП твърди, че „недобросъвестното поведение“ на пострадалия в качеството му на водач на МПС и нарушаването на Закона за движение по пътищата при оттеглянето му от местопроизшествието не попада в предмета на делото. Обвинението твърди, че Софийски районен съд си е послужил с предположения, които са житейски нелогични относно некредитирането на показанията на свид. М., в които той заявява, че подсъдимият е счупил предно ляво огледало за задно виждане, тъй като ако би ползвал твърд предмет за неговото счупване, то такива следи биха останали и по преден капак и евентуално по предно стъкло на управлявания от свидетеля автомобил, но такива не са установени. СРП твърди, че Съдът при анализа и оценката на доказателствения материал по делото е подходил едностранчиво и фрагментарно, като безкритично е възприел изцяло обясненията на подсъдимия, игнорирайки тяхната двойствена процесуална природа – като доказателствено средство и като средство за защита, както и че СРП не споделя извода на Съда за липса на хулигански мотив в действията на подсъдимия. Иска се от въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Ф. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.

В срока по чл. 322 НПК е подадено становище от подсъдимия Б. Ф., чрез адв.

Н.Д. – САК. Защитата оспорва мотивите на протеста, като излага свои мотиви в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвинението заявява, че не поддържа протеста и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Защитата на подсъдимия Ф. в лицето на адвокат Д. моли да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият Б. Ф. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата на 2 чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

Решението си контролираната съдебна инстанция е постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият Б. И. Ф. е роден на ******* г. в гр. Плевен, българим, с българско гражданство, с висше пбразование, женен, неосъждан, работещ, живущ в гр. София на ул. „*******, ЕГН: **********.

Подсъдимото лице е бил служител във фирма „Е.“ ООД, като във връзка със служебните си задължения управлявал автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № *******. Управители на „Е.“ ООД са Е.И Й. М..

На 19.09.2019 г. около 17:50 часа подсъдимият Б. И. Ф. управлява служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № *******, по бул. Гоце Делчев в гр.

София, с посока на движение от бул. България към ул. Дойран. В този час на денонощието движението в този пътен участък било интензивно. На кръстовището на бул. Гоце Делчев и ул. Солун обвиняемият предприел маневра – завой на ляво, за да продължи движението си по ул. Солун. По същото време свидетелят И.М.М. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“ с ДК № ******* по ул. Солун посока бул. Гоце Делчев. Поради интензивния пътен трафик, в опита си да се включи в движението по бул. Гоце Делчев, свидетелят М. предприел изпреварване на автомобилите в неговата посока на движение, като се пристроил в лявата, по посока на движението му (лента на движение в обратна посока), като целял да продължи движението си по бул. Гоце Делчев, в посока пазара на кв. Красно село. Движението по тази улица е двупосочно, с по една лента за движение в посока. Свидетелят М. с поведението си е блокирал възможността на подсъдимия да извърши маневра – завой на ляво и да продължи движението си по ул. Солун. По този начин двата автомобила се установили в непосредствена близост един срещу друг на кръстовището на бул.

Гоце Делчев и ул. Солун. Свидетелят М. направил жест с ръка към подсъдимият да изчака докато премине пръв. Подсъдимият Ф. не бил в нарушение на правилата на движение, като направил знак на свидетеля М. да освободи платното за движение, тъй като и зад него се движели и други автомобили в тази посока, което довело и до задръстване на кръстовището на бул. Гоце Делчев и ул. Солун. Свидетелят М. (който бил в нарушение на правилата за движение) от своя страна не предприел такава маневра, а настоял подсъдимия да се отмести и предприел движение напред с автомобила си. В резултат на тази маневра между двата автомобила се реализирало съприкосновение, което не оставило по автомобилите трайни увреждания.

Подсъдимият Ф. излязъл от управлявания от него автомобил, като между двамата водачи възникнало словесно пререкание, а свидетелят М. (останал в автомобила си), предприел маневра и напуснал кръстовището. Свидетелят М. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с ДК № ******* – собственост на свидетеля Т., като в края на деня върнал автомобила на собственика.

На същия ден (19.09.2019 г.) свидетелят М. депозирал жалба до началника на 06 РУ – СДВР, в която описал хулигански действия от страна на водач на автомобил 3 марка „Опел“, с ДК № ******* и причинено в следствие на това увреждане на управлявания от него автомобил и нанесените му удари с бухалка.

По случая е образувано досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 3 НПК за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В хода на разследването, като обвиняемо лице е привлечен и разпитан Б. Ф. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.

Гласни – депозираните показания на разпитани свидетели и дадени обяснения от страна на подсъдимия.

Писмени – справка за съдимост, докладни записки, протоколи за разпознаване на лице, протоколи за проведени очни ставки, протокол за оглед на МПС и приложен фотоалбум, справки Гаранционен фонд, опис на щети, снимков материал и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и надлежно присъединените по ред на чл. 283 НПК материали от досъдебна фаза на процеса, които са от значение за разкриване на обективната истина по делото.

От събраните по първоинстанционното дело доказателства не се установява по категоричен начин, изключващ всякакво съмнение, повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия. Обвинителната теза се основава на показанията на свидетеля М. и посочения от него свидетел Г. и извършено разпознаване в досъдебна фаза. На тези доказателства противостоят изцяло обясненията на подсъдимото лице дадени в хода на проведеното съдебно следствие, показанията на свидетеля А., както и извършения оглед на лек автомобил марка Пежо“, модел „107“, с ДК № ******* – собственост на свидетеля Т..

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие и преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както следва: обясненията на обвиняемия Б. Ф., показанията на свидетелите И. М., Г. Г., М. А., М. Т., Б.Б., предоставения снимков материал от свидетеля И. М., извършения оглед на местопроизшествие, резултата от извършения оглед на лек автомобил марка Пежо“, модел „107“, с ДК № ******* – собственост на свидетеля Т. и справка за съдимост за обвиняемия Ф..

Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото и след направен анализ на доказателствените източници, е достигнала до верни фактически и правни изводи, с които въззивният състав се съгласява изцяло. Въззивната инстанция изцяло споделя и извършения анализ на доказателствената съвкупност.

Правилно първоинстанционният съд е оценил показанията на свидетеля Г. като „колебливи“ и „не съвсем устойчиви“ и съответно не ги е кредитирал. Също така Софийски районен съд правилно не се е позовал на изолираните показания на свидетеля М. при произнасянето си, при все че и те самите са нелогични в частта си относно обстоятелството за подаването на сигнал в полицията за счупено огледало на лек автомобил, но не и за получени от него травматични увреждания, каквито твърди впоследствие в показанията си. От своя страна обясненията на подсъдимия Ф. биват потвърдени от останалите доказателства, касаещи факти свързани с обстоятелствата, каква е била посоката му на движение с управлявания от него лек автомобил, предприетите от него действия и действията на свидетеля М..