Решение № 4271 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330114972 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД против З. П. К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 600 лв. главница, дължима по Договор паричен заем № ... г., сключен със „Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 104, 52 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 22.08.2019 г. до 23.08.2020 г., сумата от 389, 31 лв. – такси, начислени на основание Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, сумата от 474, 48 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 6.2. от Договора и сумата от 177, 56 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.08.2020 г. до 02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2024 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. сключен с цедента „Сити Кеш” ООД. Твърди, че длъжникът е уведомен за сключения договор на посочения от него настоящ адрес, както и чрез СМС на посочения от него телефонен номер. Твърди, че ответната страна З. П. К. - в качеството му на кредитополучател, е сключила със „Сити Кеш” ООД Договор паричен заем № ... г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 600 лв. Сочи, че 1 длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 83 %. Поддържа, че задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 12 месечни вноски –с падеж на последната вноска на 24.08.2020 г. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на ответника е представена цялата преддоговорна информация. Поддържа, че дори съдът да приеме, че договорът за кредит не е сключен от разстояние, следва да приеме, че последният – в качеството му на реален договор, е сключен с предоставяне на заемната сума.

Сочи, че ответната страна не е погасила суми в изпълнение на задълженията по договора. Претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответната страна З.

П. К. е депозирала отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. В. Т., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание й размер, като релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва между ответната страна и „Сити Кеш“ ООД да са възникнали договорни правоотношения по силата на договор за заем, доколкото към исковата молба не е представен договор за заем, който да носи подпис на ответната страна, като счита че не са налице доказателства, че именно ответната страна е сключила твърдения договор по електронен път. Твърди, че не са налице доказателства паричната сума да е предадена на ответната страна и получена от последната. Оспорва обстоятелството, че ответната страна се е запознала с Общите условия и Тарифата, като сочи, че не са налице доказателства за автора на посочените документи и дали последните са приети по надлежния ред. Оспорва клаузите на Общите условия за начисляване на възнаградителна лихва, такси и неустойка, като счита, че посочените клаузи са неравноправни.

Счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви исковете, доколкото по делото не са представени в Анекс 1 и Приложение 1. Оспорва приложеното по делото уведомление за цесия, доколкото от последното не се установява датата на изпращането му и дали последното е получено от ответната страна или от нейн представите. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете следва да се разгледат по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени в едномесечния срок, считано от влизане в сила на 2

Разпореждане № 23437/12.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 13988/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено.

По делото е представен Договор за паричен заем „Кредирект“ № .... от 22.08.2019 г., сключен между З. П. К. и „Сити кеш” ООД. В договора е установено, че размерът на отпуснатия заем е от 600 лв., като е поето задължение от длъжника за връщане на сумата от общо 764, 61 лв. на 12 месечни погасителни вноски в срок до 24.08.2020 г. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 83 %.

С разпоредбата на чл. 6.1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по реда и начина, установен в чл. 33 от Общите условия, а именно: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 6.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 807, 39 лв., платима разсрочено.

По делото е представен погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 23.09.2019 г., а на последната – на 24.08.2020 г.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия, които са представени.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица, описани в Анекс 1 към Договора.

По делото е представено Анекс № . от 13.01.2022 г. към договора, в което е посочено вземането по договора за кредит № .... в размер на сумата от 1 568, 3

31 лв., като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

Договорът за продажба и прехвърляне на вземания обективира прехвърляне на процесните вземания, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.

99, ал. 3 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства, че приложеното по делото уведомление за прехвърляне на вземането е изпратено и получено от длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да 4 бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

Нещо повече приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права.

За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Макар с последното да е даден отговор на въпроса за възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземане, чрез уведомление съдържащо се в исковата молба и връчено на особения представител, дадените от касационната инстанция разяснения следва да намерят приложение и в настоящия случай досежно уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането по договора в полза на нов кредитор.