Решение № 3165 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3165 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100507604 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А.К.“ЕАД (предишно наименование „Интеркарт кредит“ЕАД) срещу Решение № 20144668/23.06.2021г., постановено по гр. д. № 58620/2019г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в, с което е уважен, предявеният от Г. С. Г. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК - за недължимост на сумите по изп. д. 22/2018г. на ЧСИ З.Д. с N. 808 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по ч.гр.д.

2175/2013г. на РС Варна: 3460,61 евро по договор за международна кредитна карта от 20.11.2009г.; 67,91 евро лихва и 2342,09 евро лихва от 18.02.2013г. до 11.10.2019г.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли иска, като се претендират и разноски за двете инстанции.

Счита, че СРС не се е съобразил със задължителна за съдилищата практика по въпросите за началото, спирането и прекъсването на давността в хипотеза на проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, а именно ППВС 3/1980г и ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и последвалата практика на ВКС.

Неправилно било прието, че с образуване на изпълнителни дела не е прекъсвана давност, неправилно били определени датите на налагане на запори. Не било 1 съобразено спиране на давността съгласно ППВС 3/1980. В резултат неправилни били изводите за изтекла давност.

Подадена е и частна жалба от въззивника-ответник срещу Определение от 07.03.2022г. на СРС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е отказано намаляване на присъдените срещу жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар на ищеца. Изложени са аргументи, че цената на иска се формира само от обективираните в изпълнителния лист вземания и не следва да се определя адвокатски хонорар върху акцесорните вземания за лихви-непосочени в изпълнителния лист. Нямало фактическа и правна сложност. Хонорарът се дължал в минимален размер само върху сумите по ИЛ.

Постъпили са отговори на въззивната и частната жалби, с които се иска оставянето им без уважение и потвърждаване на решението и определението по чл. 248 ГПК.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна няма спор между страните, че срещу ищеца е издадена на 20.02.2013г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила. Заповедта е влязла в сила на 25.04.2013г. (а не на 25.10.2013г. както се сочи в исковата молба), на която дата е разпоредено издаване на изпълнителен лист по нея-видно от приложените към отговора на иска доказателства-л.32. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което позоваването на кратка тригодишна давност е несъстоятелно (и не съставлява изменение на иска).

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

2

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта и в конкретния случай би изтекла на 25.04.2018г.

На 05.11.2013г. ответника е депозирал молба до ЧСИ Л.Т. за образуване на изпълнително дело и е образувано такова на същата дата под номер 2611/2013г.

С молбата са поискани запор на дружествени дялове, на банкови сметки, на МПС и възбрани. Тя е редовна и отново прекъсва давността, като до 26.06.2015г. давност не тече на основание ППВС 3/1980г. съгласно ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Нова давност тече именно от тази дата и би изтекла на 26.06.2020г.

На 17.01.2018г. – преди да изтече петгодишна давност е образувано изпълнителното дело 22/2018г. на ЧСИ З.Д. по молба от 17.01.2018г. В молбата се съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение и върху банкови сметки, което я прави редовна и с нея давността се прекъсва. СРС не е отчел ролята на искането на взискателя за прилагане на изпълнителен способ, което има ефект на прекъсване на давността, защото давността е 3 санкция за бездействие на взискателя, а не за бездействие на ЧСИ. В т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Новата петгодишна давност би изтекла на 17.01.2023г.

На 31.10.2018г. са изпратени запорни съобщения до множество банки и отново давността е прекъсната (ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС) и новата давност би изтекла на 31.10.2023г.

От горното е видно, че включително към деня на приключване на устните състезания пред въззивния съд погасителна давност не е изтекла за вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д. 2175/2013г. на РС Варна и исковете са неоснователни, а решението с което са уважени е неправилно и следва да се отмени, включително в частта му по разноските, а исковете да се отхвърлят.

С оглед на въззивното решение за ответника по исковете липсва интерес от разглеждане на частната жалба срещу определението, с което е отказано изменение на решението на СРС по разноските.

Въззивника- ответник не е доказал разноски пред СРС и такива не му се дължат въпреки отхвърлянето на исковете.

За въззивна инстанция има право на държавна такса в размер на 230,00 лева по въззивната жалба. По частната си жалба няма право на разноски (за производство по чл. 248 ГПК, вкл. по ал. 3 нови разноски е недопустимо да се кумулират).

Има право и на адвокатски хонорар. Доказал е 1226,30 лева, които му се следват.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО (включително в частта по разноските) Решение № 20144668/23.06.2021г., постановено по гр. д. № 58620/2019г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. Г. с ЕГН ********** и адрес в гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл. ******* СРЕЩУ „А.К.“ЕАД (предишно наименование „Интеркарт кредит“ЕАД) с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „******* искове с правно основание по чл. 439 ГПК вр. с чл. 110 и 111 от ЗЗД за недължимост на сумите: 3460,61 евро по договор за международна кредитна карта от 20.11.2009г. и 67,91 евро лихва за периода 05.12.2012г.-30.01.2013г. и 2342,09 евро лихва от 18.02.2013г. до 11.10.2019г., за които са издадени заповед за изпълнение от 20.02.2013г. и изпълнителен лист от 25.10.2013г. по ч.гр.д. 2175/2013г.

4 на РС-Варна въз основа на които е образувано изп. дело 22/2018г. на ЧСИ З.Д. с N.

808 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Г. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА „А.К.“ЕАД (предишно наименование „Интеркарт кредит“ЕАД) СУМАТА ОТ 1456,30 лева –разноски за въззивното дело.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради липса на правен интерес частна жалба вх. 25027623/31.03.2022г., депозирана от „А.К.“ЕАД (предишно наименование „Интеркарт кредит“ЕАД) срещу Определение от 07.03.2022г. на СРС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е отказано намаляване на присъдените срещу жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5