Определение № 468 от 12.08.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. В., 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Д.М.Н. като разгледа докладваното от Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500385 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 407 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „***“ ООД срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 34 от 04.06.2026 г., издаден по гр.д. № 1270/2025 г. по описа на Районен съд-Б., III състав. Жалбоподателят излага доводи, че е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 2220/26, по описа на ЧСИ М.П., образувано въз основа на посочения изпълнителен лист. Сочи, че постановеното решение, след което същият е издаден, не е влязло в законна сила в частта за разноските, тъй като по делото била подадена молба по чл. 248 ГПК за изменение в тази част. Първоинстанционният съд постановил определение № 224 от 08.05.2026 г., като е оставил без уважение молбата му по чл. 248 ГПК. Същото било връчено на частния жалбоподател на 01.06.2026 г. и в определения от съда двуседмичен срок обжалвал този акт пред въззивната инстанция. С оглед на изложеното, моли издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. Сочи, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не съдържало реквизите по чл. 254, ал. 2 ГПК, тъй като разпореждане не е издавано.

Съдът, като съобрази наведените доводи и относимите по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Частният жалбоподател е ответник по гр.д. № 1270/2025 г. по описа на 1

Районен съд-Б., по което е постановено съдебно решение. Съдът е обявил за недействителен договор за потребителски кредит между страните и е осъдил „***“ ООД да заплати на ищеца М. П. П. суми в размер на 383,85 евро - на основание чл. 23, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД; и 42,98 евро направените по делото разноски за държавна такса; както и на адв. А. А. М., САК, сума в размер на 350,00 евро - адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По молба на ответника първоинстанционният съд е постановил определение № 224 от 08.05.2026 г., с което е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта за присъдените разноски на пълномощника на ищеца, определени при хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същото е обжалвано от „ ***“ ЕООД с частна жалба, по която е образувано в. ч. гр. д. № 384/2026 г., по описа на Окръжен съд-В.. И към настоящия момент обжалваното определение, респ. решението в частта за разноските, не е влязло в сила, предвид липсата на произнасяне от страна на въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл.

405-408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е 2 поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение (Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС).

Съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя доводите на частния жалбоподател за недействителност на обжалваното разпореждане.

Съгласно установената съдебна практика, дори и да не е налице нарочно разпореждане за издаване на изпълнителен лист, обстоятелството, че такъв е бил издаден сочи на наличие на правен интерес от обжалване на това действие на съда дори при липса на изрично разпореждане за издаването му.

Действително разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда възможност за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, но ако съдът не е постановил подобен акт, това обстоятелство само по себе си не би могло да лиши страната от възможността да обжалва издаването на изпълнителния лист. Предмет на обжалване по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК в подобна хипотеза е самото издаване на изпълнителен лист (така определение № 90 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 57/2011 г., ІІ Г. О. на ВКС).

От друга страна, съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения. По невлязъл в сила съдебен акт е допустимо издаване на изпълнителен лист само при осъдително въззивно решение, както и в хипотезите на чл. 242 ГПК. В случая е налице определение за разноски, което не е стабилизирано, тъй като е обжалвано и по повод на което има висящо въззивно производство. Предвид липсата на произнасяне по тази жалба, то съдът намира, че не е налице стабилизиране на определението за разноски, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, поради което и разпореждането за издаване на изпълнителен лист за същите разноски се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издаденият ИЛ следва да бъде обезсилен.

При това положение, депозираната в настоящото производство частна жалба е основателна. В горепосоченото ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по т. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане 3 на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.

407, ал. 1 от ГПК, без да се прави разграничение дали се касае до уважаване на молбата или до отказ това да бъде направено. Предвид това, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от Разпореждане от 03.06.2026 г., постановено по гр.д. № 1270/2025, по описа на Районен съд-Б., III граждански състав, за издаване на изпълнителен лист в полза на адв. А. А. М., САК, за адвокатско възнаграждение, присъдено с Решение № 36 от 30.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1270/25, по описа на Районен съд-Б., III граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3835/03.06.2026 г. по описа на Районен съд-Б., депозирана от адв. А. А. М., САК, за издаване на изпълнителен лист въз основа на Решение № 36 от 30.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1270/25, по описа на Районен съд-Б., III граждански състав, за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 евро, както и за 2,17 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като преждевременно подадена.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 34 от 04.06.2026 г., издаден по гр.д.

№ 1270/2025 г. по описа на Районен съд-Б., III състав, в полза на адв. А. А. М., ЕГН: **********, личен № **********, със служебен адрес: гр. С., **********, срещу „***“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *******, представлявано от Н.П.П., за сумите от 350,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, и 2,17 евро, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5