Решение № 27 от 15.02.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Разлог, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т. в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200460 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба от Х.А.Б., ЕГН*, адрес: с.Д., о.Р., срещу НП №42-0001103 от 29.04.2022 г. на Директора на РД„АА“-С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, във вр. чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не съответства на действителното фактическо положение. Твърди се, че жалбоподателя не е извършвал случаен превоз на пътници, а превоз за собствена сметка. МПС, с което е извършван превоза за собствена сметка е собственост на „Е.“ООД, което дружество извършва дейността в х.„Л.Б.“. МПС е отдадено под наем на фирмата превозвач „К.“ЕООД.

Последното дружество от своя страна е изпълнител по договор за транспортна услуга (превоз на пътници) от 01.01.2022 г., сключен с „Т.к.“ЕООД, което дружество от своя страна е управляващо дружество на х.„Л.Б.“. Жалбоподателят твърди, че работи на трудов договор в „К.“ЕООД. Съгласно издадена Заповед от работодателя извършвал превоз на гости на х.

„Л.Б.“-Б. до ски пистата.

В СЗ жалбоподателя се представлява от упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба. Претендира разноски.

Органът издал обжалваният акт не се явява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подаден в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 02.06.2022 г., а жалбата е подадена на 16.06.2022 г., видно от пощенското клеймо/, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

От представените писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

При осъществяване на контролните си правомощия на 04.03.2022 г. около 10.30 часа в г.Б., по у.„П.“, служителите К.В. и Д.Д. – инспектори при РД АА-С., спрели за проверка движещ се с посока на движение Б.п. /ски писти/ автобус марка „М.“, рег. №*. Установено е, че водач на МПС е жалбоподателя Х.Б.. От него били изискани документи за ПС, от които е установено, че собственик на автомобила е „Е.“ЕООД, отдаден с договор за наем на фирмата превозвач „К.“ЕООД, притежаваща лиценз за общността и заверено копие №3108900002. Водачът представил пътен лист №837279 от 04.03.2022 г., от който проверяващите органи установили, че извършва случаен превоз на пътници по маршрут 1 г.Б.-Б.п. Контролните органи установили, че водача извършва случаен превоз на пътници, като в момента на проверката е без фактура за платен превоз. За констатираното нарушение на място е съставен АУАН серия А-2012 №317896 от 04.03.2022 г. за нарушение по чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., във вр. чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП.

Въз основа на така съставения АУАН е съставено и атакуваното НП №42-0001103 от 29.04.2022 г. на Директора на РД„АА“-С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., във вр. чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв.

От страна на жалбоподателя към жалбата са приложени Удостоверение за категоризация, издадено от МТ за обект Ап. х.„Л.Б.С.Е.Р.“, договор за наем на МПС от 04.01.2022 г.

Съгласно представения договор „Е.“ООД, като наемодател отдал под наем на „К.“ЕОД като наемател автобус марка „М.“, рег. №*.

Към доказателствения материал по делото е приложен и Договор за транспортна услуга, сключен между „Т.к.“ЕООД като възложител и „К.“ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителя е приел да извършва срещу възнаграждение транспортна услуга „превоз на пътници“ с посочени в договора автомобили измежду които и автобус марка „М.“, рег. №*. Приложен е и трудов договор, сключен от жалбоподателя Х.Б. с „К.“ЕООД, по силата на който същият е приел да осъществява длъжността шофьор на автобус.

Представена е и заповед №1/05.01.2022 г., издадена от С.С. – управител на „К.“ЕООД, с която е възложено на жалбоподателя, считано от 05.01.2022 г. да извършва превоз за собствена сметка на гости на х. „Л.Б.“ до ски пистите в районна на г.Б. с автобус М., рег.

№*.

Жалбоподателят е представил и резервационна карта на ап. х.„Л.Б.“.

От показанията на свидетеля В. – инспектор при РД АА-С., се установява че същият е съставил АУАН. Посочва, че при извършена съвместна проверка с полиция и НАП на процесния автомобил установили, че няма издадена фактура за превоза. Проверката извършили преди Б.п. на територията на г.Б.. Според свидетеля автомобила извършвал случаен превоз и не им била представена фактура за платен превоз. Не си спомня дали в конкретния случай е имало пътници в автомобила. Посочва, че в случая установили, че се извършва превоз на пътници, а не на персонал на хотела. Били извозвани гости на хотела, които били заплатили за тази услуга и трябвало да носят фактура за превоза. Предвид посоченото, че е представен лиценз за общността, такъв е бил представен. Не си спомня дали маршрута на извършвания превоз е установен по обяснения на водача или на туристите или от пътния лист. Посочва, че за извършване на превоз за собствена сметка управителят на дружеството трябва да нареди на водача със заповед съгласно наредбата за бъдат извозени пътниците, каквато заповед не им е била предоставена.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитания по делото свидетел като логични, последователни и дадени от лице, което е изпълнявало служебните си задължения и за което няма данни да е заинтересовано от изхода на делото. Свидетелят е категоричен, че е установил, че водача извършва случаен превоз на база отразеното в представения към момента на проверката документи, както и че заповед, с която е възложено извършване на превоз за собствена сметка не е била представена в хода на проверката.

При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на адм. нарушение и обжалваното НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.92, ал.1 ЗАвП, т.6 от Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на ТИТС, в предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН срокове.

По същество, съдът намира подадената жалба е основателна.

Не е спорно обстоятелството, че на 04.03.2022 г. с ПС автобус марка „М.“, рег. №*, 2 жалбоподателят е извършвал превоз на пътници по маршрут г.Б.-Б.п. (ски писти). Не е спорно и обстоятелството, че ПС е собственост на дружеството "Е.“ООД и отдадено под наем на фирма „К.“ЕООД, което притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.Б.

Спорно е дали е извършван случаен, или превоз за собствена сметка и кое и лицето превозвач.

Съдът счита, че от представените по делото доказателства, се налага категоричен и несъмнен извод, че с посоченото в обжалваното НП, ПС, на 04.03.2022 г. е извършван случаен превоз на пътници по маршрут г.Б.-Б.п., за който е бил представен и посочения в АУАН пътен лист №837279 от 04.03.2022 г.

Съгласно §1, т.24 от ДР на ЗАвП случаен превоз е превоз на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия, а съгласно чл.2 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ превоз на пътници за собствена сметка е превоз на пътници без заплащане и формиране на печалба с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или наем ППС, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него. В случая предвид отразеното в акта и показанията на свидетеля В. към момента на проверката е представен пътен лист по образец съгласно чл.71, т.2 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., удостоверяващ извършване именно на случаен превоз на пътници. Предвид изложеното съдът не кредитира приложените от жалбоподателя, след съставяне на НП документи, в т.ч. заповед №1/05.01.2022 г., като намира за необосновани и възраженията на процесуалния представител, че отразеното в пътния лист, че се извършва случаен превоз на пътници представлява техническа грешка. Следва да бъде отбелязано и че така представената заповед не съдържа и списък на пътниците, определен със заповед на ЕТ или управляващия ЮЛ, в която са посочени целта, маршрутът и периодът на пътуване, за да доказва извършване на превоз за собствена сметка, каквото е и основното възражение на жалбоподателя.

Независимо от така констатираното обжалваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което води до отмяната му.

Адм.нак. отговорност на Х.Б. (съгласно издаденото НП), е ангажирана за това, че „на 04.03.2022 г. в г.Б., по у.„П.“, извършва случаен превоз на пътници с автобус марка „М.“, рег. №*, като към момента на проверката е без фактура за платен превоз". На първо място, от словесното описание на деянието, не става ясно за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя - за това, че при извършената проверка не е представил на контролните органи фактура за платен превоз или за това, че превозът е извършен без наличието на издадена фактура за платен превоз. Посочената неяснота в описанието на нарушението не е преодоляна и посредством посочените за нарушени правни норми на чл.71, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ и чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП, доколкото двете разпоредби регламентират различни правила за поведение (задължения), адресирани към различни субекти. Така, съгласно разпоредбата на чл.71, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1-3 от ЗДвП, както и фактура за превоза (т.З). Според цитираната норма задължението за представяне на документите, посочени в тази разпоредба, вкл. фактура за превоза, е на водача и то при положение, че такава фактура преди това е била издадена от превозвача. Задължението за издаване на фактура при извършване на случайни превози, е на превозвача и произтича от разпоредбата на чл. 36, ал.1, т.2 от ЗАвП, която също е посочена като нарушена в съдържанието на АУАН и НП и която внася допълнителна неяснота относно това какво 3 нарушение според АНО е извършено от жалбоподателя. /В тази насока е и практиката на Бл.АС, обективирана в Решение №1111 от 02.06.2023 г., по кнахд №179/2023 г./.

Констатираните процесуални нарушения в съдържанието на АУАН и НП, са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да узнае в какво точно е обвинено и възможността адекватно да организира защитата си, което води до незаконосъобразност на издаденото НП и обуславя неговата отмяна.

Процесуалния представител на жалбоподателя е заявил искане да му бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. В представения договор за правна защита и съдействие /л.90 от делото/ е посочено, че е на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, поради което искането е основателно. Предвид посоченото на адв. Г.Г., член на САК, личен №*, адрес на кантората: г.С., б.„Я.С.“10, е.2, о.5, следва на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, във вр. чл.63д от ЗАНН, във вр. чл.18, ал.2, във вр. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба/1/2004 г. да бъде присъдена сумата от 500.00 лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №42-0001103 от 29.04.2022 г. на Директора на РД„АА“-С., с което на жалбоподателя Х.А.Б., ЕГН*, адрес: с.Д., о.Р., за нарушение по чл.71, т.3 от Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., във вр. чл.36, ал.1, т.2 от ЗАвП, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000.00 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.