Решение № 7916 от 04.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7916 гр. София, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110153179 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца А. П. Б., с която са предявени срещу ответника „Е***“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 8299,82 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 15.05.2023г. до 20.04.2024г., с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 482,85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни за 2023г. и на сумата от 260 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2024г., с правна квалификация чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното задържане на трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение, както и съединен с тях иск по чл. 108 ЗС за осъждане на работодателя да върне трудовата книжка на ищцата.

Ищецът А. П. Б. твърди, че работила при ответника „Е***“ ЕООД по силата на трудов договор № 3/15.05.2023г. на длъжността „фризьор“ с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. Твърди, че на 20.04.2024г. подала пред работодателя молба за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.

1 КТ, а в случай, че предложението й не се приемело, посочила, че същото следва да се счита за предизвестие за прекратяване на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Посочва, че причина за желанието й да прекрати трудовия договор с ответника било липсата на плащане на уговореното трудово възнаграждение, като в началото ищцата изчаквала поради обещанията на управителката на ответното дружество, че ще започне да плаща след като развие салона и набави редовна клиентела и предвид приятелските отношения между двете, но впоследствие управителката престанала да ходи в салона и да вдига телефона си. За молбата за напускане ищцата я уведомила чрез смс-и. Ищцата посочва, че от справка в НАП установила, че трудовият й договор е прекратен, считано от 20.04.2024г., като вписаният код отговарял на основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но и до момента не била получила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито трудовата си книжка, която се задържала незаконосъобразно от работодателя, с което ищцата търпяла вреди, тъй като се препятствало сключването на нов трудов договор и регистрирането й в Агенция по заетостта, за да получи обезщетение за безработица. Твърди, че неколкократно се разбирала с управителката на ответното дружество да се видят, за да получи някаква част от заплатата 1 си, както и трудовата си книжка, но на уговорените срещи никой не се явявал, като единствено при един от тези случаи й е била преведена в „ИзиПей“ сумата от 500 лв. След поредния неуспешен опит да получи трудовата си книжка ищцата подала сигнал до „Инспекцията по труда“ – София и след извършена проверка било установено, че трудовата книжка се съхранява при работодателя, който не е изпълнил предписанията да я върне в определения от дирекцията срок. Установено било и че ищцата не е получила дължимото й се трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед всичко изложено ищцата претендира от ответника да й заплати неплатеното трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за вредите от незаконното задържане на трудовата книжка в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 800 лв., като се прави и искане за осъждане да ответника да върне на ищцата трудовата й книжка. Претендира и законната лихва върху заявените вземания от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024г., както и разноските за производството.

Ответникът „Е***“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК и не се е явил в проведеното на 30.04.2025г. съдебно заседание, за което е бил редовно призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждане от 18.12.2024г. и с определението по чл. 140 ГПК от 24.03.2025г. са му съобщени последиците от тези процесуални бездействия.

Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени и претендираните и направени разноски за исковото производство в размер на 800 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно отбелязването в представени договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024г., който в посочената част има характер на разписка.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 482 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** да заплати на А. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 8299,82 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 15.05.2023г. до 20.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.

224, ал. 1 КТ сумата от 482,85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни за 2023г. и сумата от 260 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното задържане на трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, че А. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, е собственик на трудова книжка, издадена на А. П. Б., ЕГН **********, като ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, да предаде на А. П. Б., ЕГН **********, 2 владението върху трудова книжка, издадена на А. П. Б., ЕГН ********** ОСЪЖДА „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** да заплати на А. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Е***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С*** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 482 лв., представляваща държавна такса за производството.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3