Решение № 9988 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9988 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б. Д. В. при участието на секретаря С. Н. В. като разгледа докладваното от Б. Д. В. Гражданско дело № 20241110128748 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

К. С. Д. е предявила кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с които се иска признаването за установено в отношенията между страните К. С. Д. и „К. Г." ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от месец юни 2020 г., с който се обезпечава договор за к. № .., сключен през месец юни 2020 г. с „К...“ ЕАД, е нищожен и осъждането на „К. Г." ЕООД да заплати на К. С. Д. сумата в размер на 475, 94 лв. като платена сума без основание (съгласно допуснатото в откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК).

Ищцата твърди, че през месец юни 2020 г. е сключила договор за паричен заем № .. с „К..." ЕАД, като страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1200 лева, видът на вноската месечна, броят на погасителните вноски 12, като бил посочен лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 50%. В чл. 1 ал. 2 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова г. в полза на институцията, отпуснала к.а.

Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Сочи, че на датата на сключване на договора, между „К..." ЕАД, него и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „К. Г." ЕООД, е поело задълженията да обезпечи пред „К..." ЕАД задълженията му. Обезпечението се изразявало в „да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на договора за потребителски к. № .. от 06.2020 г. Въз основа на сключения договор за поръчителство се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 977,40 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за к.. Сочи, че сключения договор между нея и „К..." ЕАД има характер на договор за потребителски к.. Счита, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски к., поради което действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното 1 правоотношение. Твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора представлява неотменимо изискване за получаване на к.но финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то, тъй като изискванията били много трудно изпълними. Твърди, че поставяйки неосъществими изискваният к.орът целял да „насочи“ длъжника- обезпечение от одобрено от заемодателя „К..." ЕАД дружество. Посочва, че дружеството поръчител е свързано лице с к.одателя.

Твърди, че к.орът не включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски к. е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че доколкото възнаграждението за поръчителство представлява сигурен доход, същото е следвало да бъде включено към ГПР, като поради невключването му потребителят е възпрепятстван да направи информиран избор. Твърди, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на к.ора „К..." ЕАД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто задължението от едното дружество да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Твърди, че съгласно чл. 138 ЗЗД договорът за поръчителство следвало да се сключи между к.ора и поръчителя, а не както в случая между поръчителя и главния длъжник. Посочва, че както в договора за к., така и в договора за поръчителство е била посочена една и съща банкова сметка, а именно, че възнаграждението се заплаща по сметка на к.ора - .... Твърди, че търговецът - к.ор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Счита, че освен това договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че договорът за потребителски к. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Освен това твърди, че клаузата на чл. 1.2 от договор за предоставяне на потребителски к. № .. е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, поради което същият се явявал недопустим, тъй като били наведени твърдения единствено твърдения за недействителност на договора за к., но не и за договора за поръчителство. Не оспорва, че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за възлагане на поръчителство, а на 01.07.2020 г. договор за поръчителство между „К. г.“ ЕООД и „К...“ ЕАД. Твърди, че сключеният между ищцата договор и „К. г.“ ЕООД не е договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е възложил на юридическо лице да се задължи солидарно с него по сключен договор за к., като сключи договор за поръчителство. Оспорва да е налице свързаност между него и к.ора по сключения договор за к.. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави. Твърди, че по отношение на договора за възлагане на поръчителство не следва да се прилагат правилата на ЗПК. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради 2 накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на к.ополучателя по договор за к. от същата дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на сума в размер на 5 лв., а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на полученото плащане.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът е отделил следните обстоятелства: че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за възлагане на поръчителство, с който ищцата се е задължила да заплати на ответника възнаграждение срещу поетото задължение дружеството да отговаря солидарно за задълженията на к.ополучателя по договора за к..

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски к. тип к.на линия № ../26.06.2020 г., сключен между ищцата като к.ополучател, „К...“ ЕАД като к.одател и „Кеш к.“ ЕАД като к.ен посредник. В договора е посочен к.ен лимит от 2000 лв., минимална сума за усвояване 200 лв. и лихвен процент от 36 %. Като обезпечения са посочени поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова г. от одобрена от к.одателя банка или поръчителство от одобрено от к.одателя дружество, като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора обезпечението следва да бъде осигурено в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на к.ния лимит. Представен е и погасителен план към договора за к. с 6 месечни вноски от по 221, 52 лв. всяка, в който в посочено, че размерът на усвоената сума е 1200 лв.

Въпреки че с определение от 14.10.2024 г. съдът изрично е задължил ответника да представи препис от процесния договор за поръчителство, сключен между него и ищеца, ответникът не е представил такъв препис. С определението съдът е указал, че непредставянето на договора ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК. С молба от 09.12.2024 г. (л. 56) ответникът е признал, че е получил от ищеца плащания по договора а поръчителство в общ размер от 475, 94 лв. на следните дати: 02.12.2020 г.; 16.11.2020 г.;

06.10.2020 г.; 10.09.2020 г.; 26.08.2020 г. и 06.08.2020 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде к.ирано. То е обективно, пълно и точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е установило, че ищцата е заплатила по договора за заем сума в общ размер от 1324, 04 лв., с която са били погасени 1200 лв. главница и 124, 04 лв. възнаградителна лихва. Посочило е още, че при включване на възнаградителната лихва и на възнаграждението на поръчителя в размер на 977, 40 лв. се получава годишен процент на разходите в размер на 117, 45 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за к. приложение намира Законът за потребителския к., обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. По делото не се спори между страните, че на ищцата е била предоставена сума в размер на 1200 лв. по процесния договор за к..

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на к.а, определена с ПМС. Според чл.

3

19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по к.а за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения к.. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по к.а. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по к.а за потребителя" са всички разходи по к.а, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за к.ни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски к., които са известни на к.ора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за к., и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на к.а, или в случаите, когато предоставянето на к.а е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по к.а за потребителя не включва нотариалните такси.