Решение № 214 от 19.10.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 214 19.10.2020г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА с участието на секретаря Антоанета

Масларска и в присъствието на прокурор Марияна

Сиракова от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова касационно административнонаказателно дело № 198 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

А.С.И.,

ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д. №365/2020г. на РС - Дупница.

Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с необходимост от съставяне на АУАН и издаване на НП, т.к. нарушението е заснето с мобилно техническо средство във вр. с ТР №1/26.02.2014г. по тълк.д.№1/2013г. на ВАС; извършено заснемане на скоростта преди началото на населеното място; липса на снимка към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и недоказано деяние. Същественото нарушение на процесуалните правила свързва с липсата мотиви по всички възражения в жалбата и неяснота за приетите обстоятелства.

Моли за отмяна на решението и отмяна на фиша.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната

ОДМВР – Благоевград не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения, считайки, че въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Благоевград серия К №3297876, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А.С.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел, че на 28.12.2019г. в 09.56 часа на ПП 1 Е-79 км.376+300 в гр.Симитли по посока гр.Благоевград с АТСС – мобилна система за видеоконтрол TFR1-М №561 е заснет лек автомобил с посочените марка, модел и рег.номер във фиша, който се движел със скорост от 81км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч., сигнализирано с ПЗ Д11. От приетите доказателства съдът е установил, че техническото средство е от одобрен тип, с първоначална и последваща проверка за валидност в срока на извършеното нарушение, като разпечатката от паметта на средството и протокола по Наредба №8121з-532/12.05.2015г. удостоверяват измерената скорост и мястото на нарушението.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допустимост и годност на АТСС във вид на мобилно техническо средство, наличие на реквизитите на фиша и доказаност на деянието от снимковия материал и протокола по Наредбата. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съдебното решение има съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

В решението съдът е дал отговор на спорните факти и обстоятелства, обсъдил е събраните доказателства и въз основа на тях е формирал извода по съществото на спора. Не се установяват твърдяните от касатора липсата мотиви по възраженията на оспорващия и неяснота за приетите обстоятелства.

Правилен е извода на съда за спазване на процесуалните правила при издаване на фиша. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Събраните по преписката писмени и веществени доказателствени средства правилно са ценени от районния съд като допустими, относими и годни за установяване на точното място на нарушението, което съответства на посоченото такова във фиша. Описанието на мястото във фиша е пълно и ясно. Мястото е доказано със снимковия материал /клип №14042/ като населено такова с посочени координати и с Протокола към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Протоколът в битието му на официален писмен документ се ползва с материална доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства. Видно от неговото съдържание, мястото за контрол е посочения ПП 1, Е-79 с посочените пътни километри и е населено такова с оглед наличието на ПД Д11, където ограничението на скоростта е законовоопределено от 50км/ч, а разстоянието на полицейския автомобил от знака за населено място е 300м.

Правилен е извода на съда по съществото на спора за доказано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговия автор и наказуемост по санкционния състав на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 28.12.2019г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Посоченото в касационната жалба ТР №1/26.02.2014г. по тълк.д.№1/2013г. на ВАС обсъжда липсата на процедура при заснемане на нарушенията с мобилни технически средства, която липса е преодоляна с приемане на Наредба №8121з-532/2015г. Нарушението по казуса е заснето с мобилна система за видеоконтрол. Системата е одобрен тип средство за измерване, в рамките на срока за периодична проверка за годност и точност на измерените резултати.

Деянието е безспорно установено от снимката, изготвена от паметта на техническото средство, съдържаща данни за съставомерните обстоятелства относно времето, мястото на извършване и заснемане на нарушението, посоката на движение на лекия автомобил, неговият регистрационен номер, разрешената и установената скорост, включително наказуемото превишаване.

Доказването се допълва от Протокола по чл.10, ал.1 от посочената Наредба, съдържащ данни за позиционирането на средството, мястото за това, при стационарен режим за измерване, в посока на движение приближаващи МПС. От протокола е видно, че не се касае за временно монтирано АТСС.

Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на касатора като собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ въвв вр. с регламентацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Справката не е оспорена от дееца, поради което е доказано извършено деяние с МПС, собственост на И.. Оспорващият не се е възползвал от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е декларирал предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Подобно обстоятелство не се твърди нито във въззивната, нито в касационната жалба.

Неоснователно касаторът счита, че е дължимо изготвяне на снимка на средството като неразделна част от Протокола по чл.10, ал.1 от посочената Наредба. Логическото и систематично тълкуване на чл.9, ал.1 и чл.10, ал.3 от Наредбата води до извод, че снимка за разположението на уреда по чл.10, ал.3 от Наредбата се изготвя само при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС, като процесната система не е такова средство, видно от съдържанието на Протокола.

Неоснователно касаторът възразява и за заснемане на МПС преди началото на населеното място, т.к. видно от Протокола за разположение на АТСС, същото е било на 300м след знака за начало на населеното място.

Следователно, измерената скорост на МПС е в рамките на населеното място.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА решение

№233/14.07.2020г. по а.н.д.№365/2020г. на РС – Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.