Определение № 171 от 20.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Кърджали, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20265100500063 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „В.К.“ АД гр. С. против определение № 354 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без уважение молбата на „В.К.“ АД за изменение на решение № 146 от 24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „В.К.“ АД, и намаляването им от 660 лева на 400 лева. Излагат се съображения, че исковото производство не е било с фактическа и правна сложност, както и че прилагайки директно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (наименована в частната жалба като Наредба за минималните адвокатски възнаграждения) съдът е нарушил правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 47 от ХОПЕС.

Посочва се, че съгласно практиката и правната уредба на ЕС съдът може във всеки един момент, когато прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски води до резултат, който се счита за несправедлив или злоупотреба с права, да се отклони и да определи хонорар по свое усмотрение, дори и под минимума, установен в Наредбата. Счита, че съдът не следва да бъде обвързан с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Поддържа се също, че не е ясно и как точно е изчислена цената на иска, за да се приеме, че 660 лева е минималното възнаграждение. Моли съда да измени 1 обжалваното определение в частта за адвокатското възнаграждение, като го намали от 660 лева на 400 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна – Г. Н. И., не е подал отговор.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявен от Г. Н. И., чрез представител по пълномощие – адв.

Б. Й. от САК, против „В.К.“ АД гр. С. иск за прогласяване нищожност на договор за паричен заем Standart 30 № 6024468 от 29.03.2024 г., поради противоречие със закона, както и поради заблуждаваща търговска практика. В исковата молба са релевирани основания както за нищожност на целия договор за паричен заем – чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и основания за нищожност на отделни негови клаузи – чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от договора.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. и платежно нареждане, от които се установява, че е договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение на адв. Б. Й. от САК в размер на 660 лева.

По делото е подаден отговор от ответника, с който са оспорени всички твърдения за нищожност на договора за паричен заем и на отделните негови клаузи.

С решение № 146 от 24.10.2025 г. Районен съд – К. е прогласил нищожността на договор за паричен заем Standart 30 № 6024468 от 29.03.2024 г., на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на Закона за потребителския кредит. С решението си съдът е осъдил „В.К.“ АД гр. С. да заплати на ищеца сумата от 660 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

2

С молба по чл. 248 от ГПК „В.К.“ АД гр. С. е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде намалено от 660 лева на 400 лева.

С обжалваното определение № 354 от 26.11.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на „В.К.“ АД за изменение на решение № 146 от 24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „В.К.“ АД, и намаляването им от 660 лева на 400 лева.

Определението е правилно.

На първо място, с оглед релевираното в частната жалба твърдение относно цената на иска, следва да се посочи, че когато кредитополучателят оспорва действителността на целия договор или съществени негови елементи се касае до оценяем иск, при който цената на иска е стойността на договора, т.е. общия размер на всички плащания по договора. В тази връзка, видно от самият договор за паричен заем, справката за погасителния план по договора и от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, общия размер на плащанията по договора е 4 653.60 лева, в това число 1 900 лева – главница, 549.95 лева – договорна лихва, 1 322.25 лева- такса експресно разглеждане и 881.40 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение (банкова гаранция или поръчител). Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждания за адвокатска работа, служеща за ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска – 4 653.60 лева, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 865.36 лева (400 лева + 465.36 лева).

При това положение, необоснован се явява довода на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е приложил директно Наредбата за възнаграждания за адвокатска работа, от която не е следвало да бъде обвързан. Видно е, че договорения и заплатен адвокатски хонорар (660 лева) е в размер, по-малък от установения в Наредбата такъв (865.36 лева). В тази връзка, с оглед цената на иска (4 653.60 лева), предмета на доказване по него, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи, договорения и заплатен адвокатски хонорар от 660 лева е съобразен с действителната правна и фактическа 3 сложност на делото. С оглед цената на иска и размера на адвокатския хонорар, в случая не е налице и злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, още повече, че с отговора на исковата молба предявения иск е оспорен от ответника, поради което между страните е налице действителен правен спор.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „В.К.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район Л., ж к. „Л. *“, бул.

Д.Н.“ № **, бл. С.Ц., ет. *, ап. ***, ЕИК **********, против определение № 354 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без уважение молбата на „В.К.“ АД за изменение на решение № 146 от 24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 90/2025 г. по описа на Районен съд – К., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „В.К.“ АД, и намаляването им от 660 лева на 400 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4