Определение № 954 от 03.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. София, 03.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Зорница Хайдукова

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20228002902225 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Уника“ АД срещу решение № 615 от 28.04.2022г. по гр.д. № 3457/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263882 от 14.06.2021г. по гр.д. № 147/2019г. по описа на Софийски градски съд, І - 20 състав, с което е осъден да заплати на всеки от ищците Е. С. С., А. А. С. и С. А. С. по 100 000 лв. – обезщетение за търпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Андрей Йорданов Стоянов, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.06.2016г. в Република Гърция, ведно със законната лихва върху главниците считано от 22.06.2016г. до окончателното им изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Сочи, че въззивният съд не е отчел поведението на водача Адамов, по причина на което е настъпило процесното ПТП, доколкото макар последното да е квалифицирано като спасителна маневра е противоправно, извършено е в отклонение от разписаните в чл. 20 ЗДвП правила за поведение на водач на МПС, и ако не бе осъществено, ПТП и процесните вреди не биха настъпили. Излага, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, и е постановил съдебния си акт в нарушение на ППВС № 4/1968г., като при липсата на събрани убедителни доказателства за търпените вреди е присъдил завишено обезщетение, несъответно на даденото тълкуване на понятието „справедливост“. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ 1

(отм.) да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли водач на МПС да носи отговорност за реализирано пътнотранспортно произшествие, когато поради субективни причини не е възприел възникналата опасност?

2. Може ли водач на МПС да бъде „принуден“ да извърши спасителна маневра от друг водач и имат ли значение неговите действия щом спасителната маневра се явява причина за настъпване на произшествието?

3. При извършване на спасителна маневра, която е установена като неправомерна и единствено довела до настъпване на крайния резултат – сблъсък между две превозни средства, имат ли значение действията на другия участник в инцидента?

Поддържа, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката по т. 6 от ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д. 10/1984г. на ОС на ВС, решение № 234 от 07.07.2015г. по н.д. 665/2015г. по описа на ВКС, НК, II НО, решение № 54 от 22.06.2015г. по н.д. 1925/2014г. по описа на ВКС, НК, III НО, решение № 83 от 19.06.2018г. по н.д. 276/2018г. по описа на ВКС, НК, III НО, и решение № 505 от 25.11.2008г. по н.д. 348/2008г. по описа на ВКС, НК, III НО, с което обосновава допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства?

Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката по решение № 60081 от 18.06.2021г. по т.д. 1037/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 24 от 28.01.2010г. по т.д. 4744/2008г. по описа на ВКС, ГК, I ГО.

5. Дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието?

Поддържа, че последният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВКС.

6. Прекъсва ли се причинно-следствената връзка при преустановяване на неправомерното поведение на водач на МПС?

7. Налице ли е независимо съизвършителство, когато и двамата водачи извършват нарушение на ЗДвП, но действията само на един от тях водят до реализиране на ПТП?

Сочи, че даването на отговор на въпроси 6 и 7 е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с което обосновава допускане на решението до касация по тези въпроси при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Прави искане за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 2, 2 предл. последно ГПК.

Ответниците по касация, Е. С. С., А. А. С. и С. А. С., поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Излагат доводи за правилност на въззивното решение. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че е сезиран със субективно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ(отм.), във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. Посочил е, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. Подчертал е, че от установената по делото фактическа обстановка се установява настъпване на процесното ПТП и вреди по вина на застрахования в ответното дружество водач на л.а. „Шкода Фелиция“ с рег. № С 7408 РС. Изложил е, че както от показанията на двамата свидетели, така и от заключението по неоспорената експертиза и от разпита на вещото лице Ангелов в открито съдебно заседание на 10.05.2021г. се установява, че първопричината за създаване на опасността за движението, са действията на водача на л.а. „Шкода Фелиция“ с рег. № С 7408 РС, който в нарушение на забраната на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение. Посочил е, че това навлизане се установява с показанията на свидетелите очевидци, като свидетелят Матусидис дава показания, че лично е възприел навлизането на лек автомобил „Шкода“ /сочещ я като бялата кола/ в насрещната лента за движение, в която в този момент се движел свидетелят, а след него и лек автомобил „Фолксваген“. Свидетелят възприел белия автомобил и когато последният бил изцяло в неговата лента за движение, отбил управлявания от него автомобил в аварийната лента и по този начин избегнал челен удар. За разлика от него, движещият се след него водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Х 1476КА, не реагирал професионално и вместо да извърши същата маневра - отклонение на автомобила в дясно, е предприел навлизане в насрещната лента за движение, където са се сблъскали двете превозни средства. Въззивният съд е подчертал, че навлизането на лекия автомобил „Шкода Фелиция“ в лентата за насрещно движение е първопричината, създала опасност за движението, и в пряка причинна връзка с него са последвалите действия на водача на лек автомобил „Фолксваген“, които не биха били предприети, ако водачът на лек автомобил „Шкода“ не бе навлязъл в лентата за насрещно движещите се автомобили. По тези съображения и като е подчертал, че възприема извода на вещите лица по приетата комплексна експертиза, е посочил, че неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил „Шкода Фелиция“ е причината за 3 настъпване на процесното ПТП. Позовал се е на извода на първоинстанционния съд, че съобразно константната съдебна практика по приложението на чл. 53 ЗЗД при съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Приел е, че в пряка причинна връзка от това пътно произшествие е настъпила смъртта на пътуващия в л.а. „Шкода Фелиция“ с рег. № С 7408 РС, Андрей Йорданов Стоянов, причина за която е получената съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи - разкъсване на сърце, аорта и черен дроб.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е посочил, че се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Допълнил е, че неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Посочил е, че при определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“.

Отчел е, че при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт от значение са: възрастта на починалия; общественото му положение; отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението; обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат и други обстоятелства с оглед на конкретния случай.

Възприел е за справедлив определения от първоинстанционния съд размер от 130 000 лв., като е посочил, че същият удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, преценени към датата на увредата, както и на съдебната практика по аналогични случаи. Изложил е, че ищецът Е. С. С. към деня на смъртта на своя съпруг е била на 52 години, а съпругът на 58. Приел е, че от събраните гласни доказателства се установява, че двамата изградили сплотено семейство и били в брак повече от 30 години; отношенията им били основани на обич и взаимно уважение, хармонични; до смъртта съпругът винаги я е подкрепял във всяко отношение; имали активен живот; помагали си; никога не са се разделяли; живеели при родителите на Андрей и се грижели и за тях; отгледали и възпитали заедно децата си; осигурили им добро образование - към деня на смъртта дъщерята С. С. била приета студентка дентална медицина, а дъщерята А. С. - докторант в СУ „Св. Кл.

Охридски“. Съдът е подчертал, че починалият Стоянов е бил човек с добро обществено положение, образован човек, човек на науката. Възприел е, че от събраните гласни доказателства се установява, че Е. С. е преживяла тежко ненавременната и неочаквана смърт на своя съпруг, което се отразило на психичното и здравословното състояние - затворила се в себе си; не можела 4 да спи; вдигала кръвно; били изписани антидепресанти. По отношение на ищеца А. С. съдът е отчел, че към датата на процесното ПТП и деня на смъртта на своя баща е била в напреднала бременност. Подчертал е, че и двете дъщери – ищците А. С. и С. С., загубили моралната и финансова подкрепа, която получавали от своя баща, който бил любящ; винаги прекарвал много време заедно със семейството; обгрижвал ги; забавлявал се с тях; много пътували; осигурявал финансите за тяхното образование. При тези установени по делото факти относно действително претърпените болки и страдания от ищците, въззивният съд е счел определените от първоинстанционния съд обезщетения за съответни на принципа за справедливост и потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.