Определение № 1305 от 14.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. Благоевград, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200501081 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 1179/19.1.2026г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от А***, действащи чрез пълномощника юрк. М. ***, срещу Решение № 9/6.1.2026г., постановено по гр.д.№ 740/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Твърди се, че е неправилен изводът на РС, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се излагат подробни доводи в тази насока. Подържа се, че са ясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по които е формирано годишното оскъпяване на процесния заем. Определя се като погрешен и в разрез със събраните доказателтва изводът на съда, че получаването на кредита при предложените условия е включвало заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“ и се сочат подрони аргументи в насока доброволния характер на сключената застраховка. Обосновава се и като неправилен крайния извод на първоинстанционния съд, че избраната от потребителя застраховка е следвало да бъде включена в ГПР по договора за кредит, като по делото е безспорно 1 доказано, че не е налице условието по пар. 1, т. 1 от ЗПК. Като погрешни се определят и констатациите на съда относно включените в ГПР компоненти, а годишното оскъпяване по процесния заем е формирано като са взети предвид разходите за възнаградителна лихва и такса ангажимент. Сомат се и подробни мотиви, че не е налице на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа се, че допълнителната услуга по фиксиране на лихвения процент, за която е предвидена такса ангажимент, не е свързана с основните престации по договора. Фиксирането на лихвения процент представлява допълнително предлагана от кредитора възможност във връзка с кредита. Същото е благоприятно за потребителя, като му осигурява непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на плащанията. За сметка на това от кредитора се поемат промените на финансовите пазарни условия. В тази връзка, удържане на таксата не просто, че не води до неравновесие между правата и задълженията на страните, а точно обратното въвежда еквивалентност между тях. Не на последно място, дори и да се приеме, че е налице противоречие на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса ангажимент, с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, същото не би могло да доведе до пълна недействителност на кредитното споразумение, като в чл. 22 от ЗПК не е предвидена санкция за нарушение на посочената разпоредба. Като неправилни се определят изводите на първоинстанционния съд, че обективирането на две отделни кредитни правоотношения, с различни параметри на задълженията на кредитополучателя, в един договор водело до неяснота и се излагат подробни съображения за това. Съответно от насрещната страна не са навеждани никакви оплаквания във връзка с възможността за ползване на кредитен лимит, разписана в процесния договор и няма възражения за неяснота на тази част от договора. Въпросът относно предоставянето и ползването на револвиращия кредит не е включен в доклада по чл. 146 от ГПК, не е разпределяна доказателствена тежест, не са събирани доказателства.

Във връзка с горното, налагането на санкцията на чл. 22, във връзка с чл. 10, ал.1 от ЗПК, в настоящия случай се явява непропорционално доколкото клаузите от процесния договор (чл. 12 - чл. 21), с които е обосновано нейното приложение не са произвели действие между страните. При поддържане на аргументи в горната насока, както и тези, поддържани пред РС, се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се 2 разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, в срока по чл.

263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се оспорването, че застрахователната премия неправилно е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „Юробанк България“ АД и в нито един момент сумата не е била на разположение на въззиваемата страна и въззиваемата страна не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. С оглед характера на сумата по застраховката следва да се приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер на ГПР. Твърди се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, което е безспорно доказано от съдебно-счетоводната експертиза. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Липсват доказателствени искания от страните.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 9239/20.4.2026 г., подадена от адв. Л. К. Б., пълномощник на С. Р. И., срещу Определение № 419/23.3.2026г., постановено по гр.д.№ 740/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград, по реда на чл. 248 от ГПК.

3

Обжалва се определението, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение искането на страната за увеличаване на присъдения по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА размер адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Сочи се, че определеният размер не съответства на цената на иска и положения от адвоката труд, поради което при подробни мотиви се иска уважаване на жалбата и увеличаване на присъденият размер, съобразно положения от адвоката труд и съобразно минималните размери по Наредба № 1.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в указания срок е подала отговор. Страната се позовава на практика на СЕС, с която обосновава тезата за неоснователност на жалбата. Акцентира и на твърдението за несъразмерност при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА. Обобщава се, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага и съдът следва да определи възнаграждение, което да отговаря не само на цената на иска и да се съобразяват минимални размери, но и на свършената от адвоката реално работа. Иска се оставяне на частната жалба без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Доколкото отговорността за разноски е свързана с оспорването по същество на предявения осъдителен иск по отношение на присъдения размер съдът счита, че по определението по реда на чл.248 ГПК следва да се произнесе с акта по същество.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№ 1179/19.1.2026г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от А***, действащи чрез пълномощника юрк. М. ***, срещу 4

Решение № 9/6.1.2026г., постановено по гр.д.№ 740/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград- пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора по нея.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.11.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на жалбоподателя и препис от отговора от въззиваемата страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5