Решение № 260080 от 11.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260080 11.11.2020 г. гр.С.З.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав в публично заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС

АТАНАСОВ

Секретар:

Павлина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. 9 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.М.П. *** срещу В.Т.В. и С.Т.В.,***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата има учредено вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** - апартамент , находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3; осъждане на ответниците да й предадат владението върху имота, както и осъждането на ответниците да й заплатят обезщетение в размер на 700,00 лв., за лишаването й от ползването на имота за периода от 08.11.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че с договор за дарение от

28.06.2013 г., обективиран в н.а. 34, т.IV, рег.№ 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, е дарила на сина си В.Т.В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3, като си е запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва целия имот.

Твърди, че двамата ответници са съпрузи и понастоящем реално ползват имота и препятстват достъпа на ищцата до същия.

С нотариална покана от 03.09.2019 г., получена от ответника В. на 08.09.2019 г., ищцата е поискала синът й да й предаде владението върху жилището и е заявила претенция за заплащане на обезщетение за лишаването й от право да ползва имота, в размер на 400,00 лв.

След получаването на поканата и до

08.01.2020 г.

В.Т.В. е заплатил по сметката на ищцата сумата от 900,00 лв., поради което ответниците й дължали остатъчно обезщетение в размер на 700,00 лв.

В законоустановения срок ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете като неоснователни.

Изложили са доводи, че по същото време, когато е бил сключен договорът за дарение от 28.06.2013 г., обективиран в н.а. 34, т.IV, рег. № 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, при който ищцата си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, е бил сключен и договор за дарение, по силата на който Н.М.П. е дарила на дъщеря си Пламена Илиева Р.а друг свой недвижим имот - жилище, върху който си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.

След сключване на сделките, ищцата избрала да живее в имота на дъщеря си и се отказала от ползването на имота на ответниците.

От сключване на сделките, дължимите за процесния имот местни данъци и такси били заплащани от ответниците, а ищцата от своя страна не е искала да ползва лично или чрез друго лице имота.

В тази връзка ответниците възразяват, че правото на ищцата се е погасило по давност, поради неупражняването му.

Искът за осъждането им да предадат на ищцата владението на имота бил неоснователен, поради погасяването на правото на ползване по давност и поради отказ от страна на ищцата от това право, а искът за заплащане на обезщетение бил неоснователен освен по тези съображения, и поради обстоятелството, че от получаване на поканата ответниците започнали да заплащат ежемесечно на ищцата сума от по 300,00 лв. за издръжка.

Претендира се отхвърлянето на исковете.

В откритото съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им. Оспорва твърденията на ответниците, че се е отказала да ползва процесния недвижим имот и реално не го е ползвала, като в тази връзка излага твърдения, че към момента на изпращане на нотариалната покана през 2019 г., същата реално е ползвала жилището, разполагала е с ключове за входната врата и достъпа й до имота не е бил препятстван от ответниците. Оспорва и твърдението на ответниците, че искът за заплащане на обезщетение е неоснователен, поради факта на твърдяното ежемесечно плащане на суми от 300 лв., като в тази насока се твърди, че сумата не е достатъчна за удовлетворяване на претендираното притезание. Претендира за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответниците се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорват предявените искове, пледират за отхвърлянето им и за присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Видно от н.а. 34, т.IV, рег.№ 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, на 28.06.2013 г. Н.М.П. и синът й В.Т.В. са сключили договор за дарение, по силата на който тя му е дарила собствения си недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху дарявания имот.

Видно от н.а. 36, т.IV, рег.№ 7711, дело № 555/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, на 28.06.2013 г. Н.М.П. и дъщеря й Пламена Илиева Р.а са сключили договор за дарение, по силата на който тя й е дарила собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***

- апартамент ***, находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3.

Със същия нотариален акт Н.М.П. е учредила в полза на внука си М.Р.Р.право на ползване върху този имот, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху една стая и сервизните помещения в имота.

От представените от ищцата решение по гр.д.№ 5306/1990 г. по описа на СтС и удостоверение изх.№ 5306/28.08.2009 г. на СтОС, ТО, се установява, че Н.М.П. е регистрирана като едноличен търговец, със седалище и адрес на управление: М.Р.Р., като няма спор, че понастоящем наименованието на ***е променено на ***.

С нотариална покана, рег.8948, т.V, № 21/03.09.2019 г. на нотариус

Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, Н.М.П. е поканила сина си В.Т.В. в петдневен срок от получаване на поканата да й предостави за ползване жилището, находящо се в ***, ***, от което я е лишил чрез смяната на ключа и бравата. Заявила е до предаване на имота да й заплаща наем-обезщетение от 400,00 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.

Нотариалната покана е била връчена на В.Т.В. на 08.09.2019 г.

Видно от представените от ответниците операционни бележки на „Банка ДСК“ ЕАД от 08.10.2019 г., 08.11.2019 г., 09.12.2019 г, 14.01.2020 г., 06.02.2020 г., 09.03.2020 г., 08.04.2020 г. и 12.05.2020 г., ежемесечно С.Т.В. е нареждала по сметката на Н.М.П. суми в размер от по 300,00 лв., с основание за плащане “ издръжка от В.Т.В.“.

Ищцата не оспорва получаването на тези суми и приема, че с тях е била погасявана частично претенцията й за заплащане на нам-обезщетение.

От представените от ответниците приходни квитанции на Община С.З. от 18.12.2014 г., 11.12.2015 г., 23.11.2017 г., 14.12.2017 г. и 27.03.2019 г. се установява, че дължимите за процесния недвижим имот, находящ се в ***, ***, за периода 2013 година-2018 година местни данъци и такси за битови отпадъци са били заплатени от В.Т.В., който е отразен като данъчно задължено лице.

От заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че размера на средния пазарен наем за процесния недвижим имот, с подобренията в него, за периода 08.09.2019 г. до 08.01.2020 г. възлиза на 1 640,00 лв., или по 410,00 лв. месечно, а без подобренията – на 1 080,00 лв., или по 270,00 лв. месечно.

От показанията на разпитаните по почин на ищцата свидетели Й.Ж.М.и П.А.В.се установява, че я познават от повече от тридесет години. През този период от време са контактували с Н.М.П. често и от разговори с нея са научили подробности за личния й и семейния й живот. От ищцата свидетелките са научили, че е закупила по едно жилище за сина си и за дъщеря си, като до 2019 година е живяла в жилището на сина си, заедно с него и снаха си. Към днешна дата Н.М. нямала ключ от жилището, т.к. синът й бил сменил бравата. Всяка една от свидетелките посочва конкретен случай, съответно през пролетта на 2016 година и през 2017 година, при който са видели ищцата да пребивава в процесния апартамент, находящ се на ***.

От показанията на свидетелката Т.С.Г. се установява, че се познава с ищцата от 2000 – та година, и от тогава почти ежеседмично двете поддържат контакти, т.к. заедно обработват място в с.М.. От водените помежду си разговори свидетелката научила, че Н.М.П. имала два апартамента –един на ******, където живеела дъщеря й, и един на ***, където живеел синът й В.. Н.П. живеела ту при дъщеря си, ту при сина си, а често прибирайки се от село се случвало да остане в апартамента на ***, където имала стая. През 2013 година ищцата претърпяла пътна злополука, като след излизането й от болница, отишла да живее в дома на сина си, където за нея се грижели В. и съпругата му. Впоследствие отишла да живее в дома на дъщеря си, където деляла стая с внучката си. Свидетелката сочи, че през 2014 г. - 2015 г. контактите й с ищцата станали много редки, като при среща помежду им, състояла се през 2016 година, Н.П. й се била оплакала, че няма ключ от жилището на ***, т.к. синът й сменил ключа за вратата.

От показанията на свидетеля Р.Р.се установява, че е зет на Н.П.. Към момента на сключването на брака му с дъщерята на ищцата последната имала апартамент на ***, а през 1996 година си купила и апартамент на *** . По-късно закупеното жилище на *** било завършено окончателно през 2003 година, като още от самото начало довършителните работи по него ги правил В., който се установил да живее там. През 2013 година Н.П. прехвърлила единия апартамент на сина си, а другия на дъщеря си, като си запазила право на ползване. Ищцата имала ключ от апартамента на ***, в който често пъти ходила, и оставала да преспива, а за абитуриентския бал на дъщерята на В. през 2016 година била там за няколко дни.

От показанията на разпитаните по почин на ответниците свидетели З.С.и В.И.се установява, че са техни съседи, които живеят в същия вход на жилищната сграда на ***. Според свидетелите В. и съпругата му живеят в това жилище отпреди м.ІХ. 2003 година и освен тях, никой друг не е живял там. И. сочи, че е виждал ищцата там в единичен случай преди 7-8 години, а С.- че я виждал под терасите на кооперацията седмица преди явяването си пред съда. И двамата свидетели твърдят, че поддържат приятелски връзки със семейството на ответниците и се виждат често, т.к. си ходят на гости.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на кумулативно обективно съединяване искове са с правни основания съответно по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.111 от ЗС вр. с чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, а възраженията на ответниците са с правни основания по чл.59, ал.3 от ЗС и чл.111 от ЗС вр. чл.99 от ЗС.

Исковете са допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежни ответници и при наличието на правен интерес за ищцата, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата.

Разгледани по същество съдът намира исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.111 от ЗС вр. с чл.108 от ЗС за основателни, а кумулативно съединения иск по чл.59 от ЗЗД за частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗС вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.