Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 789 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3239/2026
Вид
Решение № 789
Подписан
11.06.2026
В сила
13.06.2026
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 789 от 11.06.2026 г. по АНД № 3239/2026 г. по описа на ПРС, ІІI н.с.

Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.

Образувано е по внесен Акт № 9 от 10.06.2026 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу А.М.Г., заради това, че същият е проявил на публично място непристойна проява, която се изразява в употреба на обидни и заплашителни изрази спрямо полицейски служители и граждани, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.

В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично. Не признава вината си, твърди че съжалява за стореното и че не помни да е обиждал някого, моли за наказание глоба. Изразява съжаление за поведението си.

Съдът от фактическа страна установи следното:

А.М.Г. бил роден ****, живущ в гр.****, б., български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, на 10.06.2026 г. около 15:10 часа се намирал в дома си, в който живеел с брат си в гр. ****. Същите употребявали алкохол и слушали силна музика, поради което съседи сигнализирали на полицията и на сигнала били изпратили полицейските служители М.Т. и С.М., които направили забележка на двамата братя за музиката и започнали съставянето на АУАН № 985629 от 10.06.2026 г.

,както и изземването на музикалната уредба в тази връзка. Това ядосало двамата братя и те станали агресивни по отношение на служителите, като А.Г. се нахвърлил върху тях с думите „от утре няма да си на работа“, „Ще ви уволня и няма да ви дам тонколоната си“, „Аз съм лежал в затвора и нищо не можете да ми направите“. По това време пред вратата на двамата братя минавал М.В.Ц., който възприел думите и поведението на нарушителя. Предвид вербалната агресия и липсата на съдействие, полицейските служители отвели нарушителите в РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив.

Горната фактическа обстановка се установява от сведенията на свидетелите М.В.Ц. и М.К.Т., докладна записка, АУАН № 985629 от 10.06.2026 г. справка криминалистични регистрации, заповед за задържане. Нарушителят в обясненията си посочва, че употребил алкохол, не е искал да си даде уредбата, а полицаите са му я взели и той се възпротивил, но не бил ги заплашвал или обиждал. Съдът не кредитира обясненията на нарушителя, че не е обиждал полицаите, като взе предвид, че същите имат същата двойствена природа, както и обясненията на обвиняемия в наказателния процес, те са и средство за защита, освен че са и доказателствено средство. Поради това съдът кредитира частта от обясненията, в която лицето посочва, че е употребил алкохол и признава как се е развил конфликта, тъй като не намери основание да се съмнява, а и това кореспондира с писмените доказателства. Съдът намира, че в частта, че не е обиждал полицаите, обясненията представляват защитна версия на Г., тъй като остават изолирани от останалия доказателствен материал, а именно докладната записка, и писмените обяснения на свидетелите.

Посоченото в обясненията на очевидците Ц. и Т. съдът кредитира, тъй като същите са логични непротиворечиви и подробни. Обясненията на Ц. са обективни и без следа от заинтересованост. Точните изрази, се възпроизвеждат от няколкото свидетели, с достатъчна степен на точност, за да звучат правдиво. Данните от докладната записка също се подкрепят и допълват останалия събран доказателствен материал и съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост, като доказателствените материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, описана в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство. Не се събраха доказателства, които да 1 опровергават записаното в акта относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се, че нарушителя е изрекъл думите и изразите по отношение на полицейски служители и по този начин е демонстрирал пред другите членове на обществото явно нежеланието си да се съобрази с установения ред. Намиращите се на място лица и полицейските служители са възприели казаното и направеното от него и са били силно възмутени.

Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от двама свидетели и от нарушителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното от Г. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „от утре няма да си на работа“, „Ще ви уволня и няма да ви дам тонколоната си“, „Аз съм лежал в затвора и нищо не можете да ми направите“ са обективно неуважително и носят негативно и пренебрежително отношение към личността и институцията, към която са насочени.

Тези думи, представляват такава непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към орган на власт – униформени полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е осъществен състава на нарушението по УБДХ.

От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и думи, с които се нарушава обществения, демонстрира се проява на превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно и публично неспазване на реда. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 или 144 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителя не е личност с висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му най-подходящо се явява административното наказание глоба. При определяне размера съдът отчете, че е изразено съжаление за стореното. По делото няма данни за завишена лична обществена опасност на дееца. Конкретната проява не се отличава с особено висока степен на обществена опасност. Поради това съдът съобрази, че следва да се определи наказание на минимума на административната санкция, а именно 100 евро. Тъй като определената санкция е близо до минимума, то съдът не счита, че следва да се обсъжда дали същата е съобразена с доходите му. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла да се постигне целеният ефект на наказанието нарушителят да се поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган на властта, без да представлява извънредна наказателна репресия спрямо него.

По изложените съображения постанови своя акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20265330203239 по описа за 2026 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА А. М. Г. – роден **** г. в гр.С., живущ в гр.С., ул.“****, б., български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2026 г. около 15:10 часа в гр.С. на ул.“****, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като е отправил обидни и заплашителни думи спрямо служители на МВР, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6, ал.1 буква „А” вр. чл.1, ал.1 т.2 и ал.3 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ евро.

Решението не е окончателно, подлежи на обжалване в 24-часов срок от днес пред Окръжен съд гр.Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1