Решение № 2680 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110218289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на „********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя З. З. Б., срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2400351 от 19.11.2024 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ София), с което спрямо жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 30.08.2024 г. дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило, дадено с протокол за извършена проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г. предписание № 10 от протокола, а именно до 29.08.2024 г. работодателят да определи и изплати паричното обезщетение в пълен размер на ТРА за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал.

3 от КТ .

Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като към датата на неговото издаване, всички задължения са били заплатени.

Изтъква се, че дружеството е оказало пълно съдействие на контролните органи, предоставяйки им цялата информация и изискуеми документи.

Отделно от това се сочи, че НП не е съобразено с принципа на пропорционалност, тъй като не е взето предвид финансовото състояние на 1 дружеството и не е отчетено, че задълженията са погасени. Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от процесуален представител адв. В и от управителя на дружеството, които поддържат жалбата и направените искания. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Бонева, която изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2024 г. длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ) извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

********, представлявано от управителя З. З. Б., което е с предмет на дейност „Компютърно програмиране“, с обект на контрол: гр. ********** и по изискани и представени от дружеството-работодател документи. За извършената проверка е съставен Протокол № ПР2424042 от 29.07.2024 г. При проверката било установено, че със заповед № 001 от 19.04.2024 г. трудовото правоотношение на ТРА е прекратено, считано от 19.04.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, както и че за периода на трудовото правоотношение 23.10.2023 г. (датата на постъпване на работа) до 19.04.2024 г., на ТРА се полагат 10 работни дни платен годишен отпуск. Установено е, че в трудовото досие на ТРА се съхраняват молби за ползването на 7 работни дни платен годишен отпуск в периода от 23.11.2023 г. до 23.11.2023 г. и от 10.01.2024 г. до 17.01.2024 г. прието е, че лицето има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. До приключване на проверката, от страна на дружеството-работодател не са представени документи, в това число платежни документи, които да удостоверяват, че работодателят е изплатил в пълен размер, полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов стаж на ТРА, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, с което е нарушен чл. 224, ал.

1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. Тази констатация е описана в пункт 10 в съставения протокол.

Поради констатираното нарушение е дадено писмено предписание № 10 в протокола за проверка, съгласно което работодателят следва да определи и изплати паричното обезщетение в пълен размер на ТРА, за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, за 2 изпълнението на което е даден срок 29.08.2024 г.

На 19.09.2024 г. е извършена следваща проверка от страна на длъжностни лица при ДИТ спрямо „********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя З. З. Б., за която е съставен протокол за извършена проверка № ПР2433404 от 19.09.2024 г. При тази проверка е установено, че предписание № 10 не е изпълнено до изтичане на дадения за това срок. До края на проверката не е представен документ, от който да се установява, че е определено и е изплатено парично обезщетение в пълен размер на ТРА, за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.

С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от ДИТ са изискали управителят на дружеството „********” ЕООД, ЕИК: *******, а именно З. З. Б., или упълномощено от него лице, да се яви на 19.09.2024 г. в ДИТ с адрес: гр.

София, Район „Изгрев“, ж. к. „Изток“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 20, ет. 2, стая 225, при РА – главен инспектор, за да представят документи или за даване на сведения и обяснения. Призовката е получена на 17.09.2024 г. лично от управителя на дружеството.

На 19.09.2024 г. никой не се е отзовал на поканата за явяване в ДИТ, за което е съставен констативен протокол /л. 39/.

На 19.09.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2400351 от главен инспектор при ДИТ София, в присъствието на свидетели, като на управителя на дружеството е изпратен за връчване екземпляр и е разяснена възможността за депозиране на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Изпратеният екземпляр от АУАН се е върнал с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Срещу АУАН не са направени писмени възражения.

На 19.11.2024г. е издадено обжалваното понастоящем НП, в което фактическата обстановка по случая е детайлно описана и е прието, че на 30.08.2024 г. в предприятието на „********” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя З. З. Б., е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че работодателят не е изпълнил, даденото с протокол за извършена проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г. предписание № 10, а именно в срок до 29.08.2024 г. да определи и да изплати паричното обезщетение в пълен размер на ТРА, за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл.

228, ал. 3 от КТ.

Административнонаказващият орган е приел, че случаят не е маловажен 3 и не следва да се прилага чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като дружеството не е предприело изплащане на обезщетението, както и че става въпрос за неизпълнение на задължения, свързани с трудови права на работник/служител.

НП е връчено на 09.12.2024 г. и в същото е разяснено правото на обжалване, което е своевременно упражнено от страна на жалбоподателя с депозиране на жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство на 13.12.2024 г.

Описаната фактическа обстановка е изводима по несъмнен начин при анализа и съпоставката на събраните доказателства по делото.

По делото са приобщени следните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни: АУАН № 22-2400351 от 19.09.2024 г.; известие за доставяна не НП; удостоверение /л. 6/; запорни съобщения /л. 7-8/; заповед №3- 0693 от 15.08.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ; заповед № 1744 от 20.12.2022 г. на изп. директор на ИА ГИТ /л. 11-13/; длъжностна характеристика за длъжността „директор” на ДИТ; заповед № 1106 от 17.10.2017 г. /л. 15/; длъжностна характеристика за длъжността „Главен инспектор” при ДИТ /л. 16-20/; удостоверение за идентиченост на лице с различни имена /л. 21/; протокол за извършена проверка № ПР2433404 от 19.09.2024 г. /л. 22-25/; протокол за извършена проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г. /л. 26-27/; уведомление директор ДИТ относно изплатени суми на служители на „********“ ЕООД и списък относно работна заплата /л.

28-30/; банково извлечение /л. 31-33 и л. 35-36/; съобщение ЧСИ /л. 34/; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК и покана /л. 37-38/; констативен протокол от 19.09.2024 г. /л. 39/; писмо-уведомление за АУАН /л. 40-42/; писмо относно неприсъствено връчване на АУАН /л. 43/; писмо до управителя на „********“ ЕООД относно срок за писмени възражения /л. 44/. Писмените доказателства не разкриват вътрешни противоречия, поради което обстойният им анализ не е необходим. Посредством тези доказателства еднопосочно се установява фактическата обстановка по случая. В подкрепа на изводимите факти са и доказателствата, възпроизведени с показанията на свидетеля Н. Г., които съдът приема за достоверни. От показанията на този свидетел се установява, че в качеството му на главен инспектор в ДИТ, заедно с още двама нейни колеги, на 19.09.2024 г. са извършили следваща проверка на „********“ ЕООД относно изпълнение на предписание № 10, дадено с протокол за извършена проверка от 29.07.2024 г., при което бил о установено, че предписанието не е изпълнено в срок до 29.08.2024 г. и считано от 30.08.2024 г. е налице нарушение. Установява се също, че до края на извършване на проверката по случая, дружеството-работодател не е изплатило дължимото обезщетение на работника ТРА. Последното се потвърждава вкл. от представените от страна на дружеството документи, а именно от справка за извършени плащания, от която е видно, че на служителя ТРА е било изплатено трудово възнаграждение, но не и процесното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение, пропорционално на 4 трудовия стаж.

При установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Конкретният АУАН е издаден от компетентен орган – старши инспектор в ДИТ София към ИА ГИТ, който се явява компетентен орган съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”, който текст предвижда, че инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в КТ включително тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ . Законодателят е възложил именно на ИА „ГИТ” осъществяването на цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство, както и извършването на контролна дейност по спазването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудово или служебно правоотношение. Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от директор на дирекция ДИТ София, който е компетентен за това орган с оглед приобщените заповеди по делото. Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН.

В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. В НП по недвусмислен начин е посочено, че фактическите обстоятелства са относими към нарушението, визирано в чл. 415, ал. 1 от КТ, с оглед на което доводът на жалбоподателя в обратен смисъл е неоснователен. При издаването на двата акта е спазен процесуалният ред за това и е налице редовна процедура по връчването им. В случая са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /съобразно указанията, дадени в ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/.