Решение № 23 от 17.02.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Габрово, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20244200500616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения АД срещу постановеното Решение №458/07.10.2024г. по гр.д.

№273/2024г. на РС-Габрово.

В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че процесният договор не е годен да породи правно действие и съответно го е обявил за недействителен на основание противоречие с нормата на чл.22 ЗПК. Обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен има за последица именно отричането на договарянето като основание за получаване на парична сума от страна на потребителя, поради което същият дължи връщането й, тъй като се е обогатил неоснователно. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в специалния ЗПК.

В настоящия случай поради обявяване на договора за недействителен, по силата на специалния ЗПК на връщане подлежи чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви 1 или други разходи по него. Първоинстанционният съд неправилно приел, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост, поради не представяне в хода на първоинстанционното производство на доказателства за валидно сключен договор за поръчителство между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД.

На 10.07.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Кредитор/ и „Файненшъл България" ЕООД /Поръчител/ бил сключен Рамков Договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава спрямо Кредитора да отговаря солидарно с потребители по договори за потребителски кредити, сключени с Кредитора, за изпълнението на задълженията им, възникнали съгласно сключените договори за потребителски кредити, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията им по тези договори.

Следвало да се има предвид, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД не е страна по сключения договор за поръчителство между частноправните субекти „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, поради което дружеството не разполагало с него. Представянето на цитирания договор за поръчителство можело да се осъществи единствено по реда на чл.192 от ГПК, но в хода на първоинстанционното производство не били получавани указания от страна на първоинстанционния съд в тази насока.

Неправилно районният съд приел, че прогласяването на нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Съгласно чл.143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Установената съдебна практика приема, че доколкото с договора за поръчителство, поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора има регрес срещу длъжника, за онова което е платил. Предявявайки вземането си срещу поръчителя, последният следва да уведоми длъжника, за да узнае неговите възражения и за да избегне риска да плати недължимо или нещо в повече от дължимото. Неуведомяването на длъжника от поръчителя води до запазване правата на длъжника спрямо кредитора и той ще може успешно да ги противопостави на платилия поръчител. След като е изпълнил чуждия дълг, "Файненшъл България" ЕООД встъпил в правата на кредитора, поради което и като носител на вземането валидно се е разпоредил с него в полза на ищеца.

Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между "Файненшъл България" ЕООД и ответника. По него "Файненшъл България" ЕООД поело задължение да отговоря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем. Поетото насрещно задължение на ответника за заплащане на възнаграждение подлежи на самостоятелна преценка за действителност. Поради тази причина нямало основание уговореното с него възнаграждение на довереника да се разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за кредит, а от там няма основание и за включването му в общите разходи по кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.

Твърди се и че приетото относно недействителност на договора на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.7 ЗПК е неоснователно. Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за поръчителство. С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение т.е поръчителят дължи същата престация, както и главния длъжник, освен ако не е уговорено друго с кредитора.

Договорът за поръчителство е подписан от страните като в него е посочено дълга, за който се поема задължението за поръчителство. Законът не е въвел изрично изискване в договора за поръчителство да се възпроизвеждат всички уговорки по дълга, за които се поръчителства. С договора за поръчителство поръчителят се задължава да отговоря за задълженията на друго лице, поради което се счита, че е обвързан от условията, при които е поето задължението.

Неравноправността не се отнася до клаузите от договора, които определят неговия основен предмет, така както той е предвиден в закона, при условия, че те са изразени по ясен и разбираем начин. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която неотговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. Поръчителят по договора за поръчителство "Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо 2 право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне.

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявения от жалбоподателя иск да бъде уважен. Претендира да му бъдат присъдени сторените в производството разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. В случай, че другата страна претендира възнаграждение за адвокат прави възражение за прекомерност.

Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба. В с.з. пълномощника му оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като присъди направените по делото разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното Решение №458/07.10.2024г. по гр.д.№273/2024г. на РС-Габрово са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на Б. И. К. искове за установяване съществуване на вземания на ищеца за следните суми: 2885,70лв. – главница по договор за паричен заем №4005539 от 17.12.2020г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД /кредитор/ и Б. И. К. и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ с №4005539 от 18.12.2020г., сключен между "Файненшъл България" ЕООД /поръчител/ и Б. И. К., 273,81лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2020г. до 06.06.2021г. и 834,39лв. - мораторна лихва за периода от 07.06.2021г. до 27.10.2023г., вземанията по които са цедирани на ищеца по силата на приложение №1 от 01.09.2021г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №776/14.11.2023г. по ч.гр.д. №1764/2023г. на Районен съд Габрово, като неоснователни и недоказани. Отхвърлено е и искането за присъждане на разноски в заповедното производство.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника е сключен Договор за паричен заем №4005539 от 17.12.2020г., сключен между Б. И. К., по силата на който дружеството предоставя на ответника кредит в размер на 3000лв., при следните условия : срок – 24 седмици; размер на погасителната вноска . 137,37лв.; брой вноски – 24, като датата на плащане на първата вноска е 27.12.2020г., а на последната – 06.06.2021г. Фиксираният лихвен процент по заема е 40%, а общата дължима сума е 3296,88лв. Посочен е годишният процент на разходите по заема – 47,09%. Съгласно чл.3, ал.1 страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем по друг договор на ответника, като същият заявил, че желае да погаси изцяло задължението си в размер от 953,52лв.

Според чл.4 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица Поръчители, всяко от които да отговаря на подробно изброени в договора изисквания. 2.

Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за главницата и възнаградителната лихва по договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Представен е и сключен на 07.12.2020г. между Б. И. К. /потребител/ и „Файненшъл България" ЕООД /поръчител/ Договор за предоставяне на поръчителство с №4005539, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем №4005539, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем. В договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Според чл.3 от договора за поръчителство, ответникът – потребител се задължава да заплати на поръчителя в размер от 1791,12лв., платимо на вноски в размер от 74,63лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/398a58b4-5e5e-4487-9789-6bc30a88fabb