Определение № 109 от 11.06.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 117/2026
- Вид
- Определение № 109
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Светлин Иванов Иванов, Яни Георгиев Гайдурлиев
Цитирани разпоредби
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.262-275 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.73, ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270 ал.1 изр.първо · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109 гр. Бургас, 11.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600117 по описа за 2026 година
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с чл.341 ал..2 от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.6 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, както и по частна жалба на адв. В. В. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия П. Д. К., против протоколно определение № 596, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, проведено на 22.05.2026 г.
С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 22.05.2026 г., първоинстанционният съд на основание чл.248 ал.1 т.6 от НПК е изменил взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 15 000 евро.
В частния протест, по повод на който е образувано настоящото производство, депозиран в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение, с което е изменена в по-лека взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, като същото се определя като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се преценката на окръжния съд, че през периода от постановяване на въззивното определение, с което е била определена мярката за неотклонение „Домашен арест“ до разпоредителното заседание, същият е изпълнявал стриктно ограниченията, произтичащи от наложената мярка, а предвид предстоящото разглеждане на делото по общия ред щял да измине месец, през който ограничението от мярката щяло да продължи значително време. В тази връзка се сочи, че тези съображения на първостепенния съд са неправилни и не съответстват на предпоставките, при които се вземат мерките за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“, както и на целите на мерките за неотклонение, посочени в нормата на чл.57 от НПК, като се заявява, че съдът не е обсъдил реалната опасност от укриване и извършване на друго престъпление, 1 изводима от характеристиките на настоящата престъпна деятелност на подсъдимия, респ. нейния интензитет. Твърди се, че не е отпаднала опасността подс. К. да се укрие или извърши друго престъпление, предвид тежестта на конкретното престъпление и неговите специфики, свързани с вида, количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество, както и предвидените наказания. Изразява се несъгласие с извода на съда за редуциране на опасността от осуетяване на наказателното производство, предвид приобщаване на основните доказателствени източници, като се заявява, че в хода на разследването са били събрани доказателства за виновността на подсъдимия и това не изключвало риска от укриването му или опит за въздействие върху разпитаните свидетели, с цел да променят показанията си в негова полза. По отношение на отчетените от съда обстоятелства - постоянен адрес, семеен статус, липса на данни за опит за укриване и добросъвестно процесуално поведение, се сочи, че същите са били обсъдени при първоначалното задържане на подсъдимия и в производствата по чл.65 от НПК, но е било преценено, че същите не са достатъчни за преодоляване на опасността от укриване или извършване на друго престъпление. Специално липсата на данни за опит за укриване и добросъвестното процесуално поведение се коментират в смисъл, че не следва да се отчитат в полза на подсъдимия, предвид ограниченията, произтичащи от наложените му мерки за процесуална принуда, доколкото същият не е имал обективна възможност за противоправно поведение, насочено към укриване. Аргументира се извод, че не са налице за изменение на взетата спрямо подс. П. К. мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека, тъй като и понастоящем са налице кумулативните условия по чл.63 от НПК, като реалната опасност от извършване на престъпление и укриване продължава да е налице със същия интензитет, независимо от продължилите повече от една година ограничения, произтичащи от мерките за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за потвърждаване на взетата спрямо подсъдимия П. Д. Н. мярка за неотклонение „Домашен арест“.
В частната жалба, депозирана също в срок от адв. В. В. от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия П. К., се заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е изминал прекалено дълъг период с фактическо ограничаване свободното придвижване на подсъдимия при наличие на приобщаване на всички доказателствени източници. Същевременно се сочи, че размерът от· 15 000 евро на определената „Парична гаранция“ е прекалено висок и несъобразен с имущественото положение на подсъдимия, тъй като повече от година той не е имал възможност да полага труд, търпейки мерки за неотклонение, ограничаващи свободното му придвижване. Настоява се за изменение на определението на окръжния съд и за намаляване на размера на определената гаранция до 5 000 евро.
Постъпило е писмено становище от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас, в което се заявява, че депозираният частен протест е допустим и основателен, а частната жалба се определя като неоснователна. Като изцяло се споделят аргументите изложени в протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас, се сочи, че наличието на реална 2 опасност подсъдимият К. да се укрие и да извърши друго престъпление не е опровергано от събраните доказателства и е обективен факт подробно обсъден в мотивите на актовете на съдилищата, които са се произнасяли в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК и най-вече в определение № 44/27.03.2026 г., постановено по ВЧНД № 40/2026 г. на Апелативен съд Бургас, чиито състави са приели, че деянието и личността на обвиняемия са с висока степен на обществена опасност предвид мотивът, механизмът, времето, мястото и средството за извършване на престъплението. По отношение на наличието на постоянен адрес, трайната уседналост, семейно положение се заявява, че същите не са попречили на подсъдимия да извърши престъплението и не водят до промяна в изводите за наличие на сериозен риск от извършване на престъпление и укриване. Като неправилна и незаконосъобразна се определя преценката на окръжния съд, обективирана в атакуваното определение, че не е налице реална опасност както за укриване, така и за извършване на друго престъпление от страна на подсъдимия, бидейки на свобода. Според прокурора неправилно е отчетено и посочено от съда, че след постановяване на определението на Апелативен съд – Бургас от 27.03.2026 г. е изминал “значителен“ период от време и са налице „актуални“ обстоятелства, подлежащи на самостоятелна оценка към момента на провеждане на разпоредителното заседание, като в тази връзка се заявява, че изтеклия срок от 2 месеца в никакъв случай не може да се определи като значителен и че не са налице, а и не са посочени от съда „актуални“ обстоятелства налагащи нова преценка, различна от изводите изложени във въззивното определение. Сочи се още, че събраните доказателства, не разколебават, а напротив категорично подкрепят извода за наличието на обоснованото предположение за авторството на подсъдимия в престъплението - предмет на обвинението, както и че след последното произнасяне на Апелативен съд - Бургас, с което е определена мярка за неотклонение „Домашен арест“ не е настъпила промяна в обстоятелствата, влияещи върху вида на мярката за неотклонение. Твърди се, че съобразно целите на закона, посочени в нормата на чл.57 от НПК - изключване възможността подсъдимият да се укрие и извърши престъпление, спрямо него адекватна, необходима и законосъобразна продължава да е мярката за неотклонение „Домашен арест", т.е. налице са изискуемите предпоставки за такава мярка и към настоящия момент. Като неоснователна се определя частната жалба на защитника на подсъдимото лице и се заявява, че придвижването зад граница на подсъдимия не би могло да бъде ограничено чрез налагането на забрана по чл.68 от НПК респ. тази процесуална мярка не би гарантирала пребиваването на К. на територията на страната ни в случай на изменение на мярката за неотклонение от “Домашен арест“ в „Гаранция“, предвид отворените граници между страните членки на ЕС и с оглед установените правила за контрол на граничните пунктове, които не включват задължителна проверка. Настоява се за отмяна на атакуваното определение, което взетата спрямо подс. П. Д. К. мярка за неотклонение „Домашен арест“ е изменена в „Гаранция“ в размер на 15 000 евро и да се потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частния протест и частната жалба, като обсъди наведените в тях доводи и съображения, както и тези съдържащи се в писменото становище на представителя на 3
Апелативна прокуратура – Бургас, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания и изцяло, намери частния протест за допустим като подаден в срок и от легитимирано лице, а разгледан по същество – за основателен. Частната жалба намери за допустима като депозирана в срок от легитимирано лице, но разгледана по същество – за неоснователна.
Производството по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт против П. Д. К. за престъпление по чл.354а ал.2 изр.второ вр.ал.1 изр.първо предл.четвърто от НК, за това, че на 03.05.2025 г. в землището на с. Маринка, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и члД и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а именно кокаин, както следва: обект № 1 - кокаин, с нетно тегло 166, 652 грама, със съдържание на активно вещество бензоилметилекгонин 62, 80 %, на стойност 44 962, 71 лева; обект № 2 - кокаин, с нетно тегло 999, 730 грама, със съдържание на активно вещество бензоилметилекгонин 67, 10 %, на стойност 284 773, 09 лева, с общо нетно тегло 1 166,382 грама, на обща стойност 329 735, 80 лева, определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като наркотичните вещества са в особено големи размери.
В хода на досъдебното производство, с определение № 464/05.05.2025 г., постановено по ЧНД № 545/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас спрямо П. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е било потвърдено с определение № 118/12.05.2026 г., постановено по ВЧНД № 106/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Законността на тази най-тежка мярка за неотклонение е била предмет на проверка по време на разследването в три производства по реда на чл.65 от НПК, като във всички случаи исканията за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на П. К., в по-лека са били оставени без уважение.
След образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт, в проведеното на 17.02.2026 г. разпоредително заседание, първоинстанционният съд, на основание чл.249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и същото е върнато на Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, а на основание чл.248 ал.1 т.6 от НПК е изменил взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 20 000 евро.
По протест на прокурора, с определение № 44/27.03.2026 г., постановено по ВЧНД № 40/2026 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, определението но Окръжен съд – Бургас, постановено в разпоредително заседание на 17.02.2026 г. е отменено в частта, с която на основание чл. 249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по 4 делото и същото е върнато на Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението на окръжния съд е отменено и в частта, с която мярката за неотклонение спрямо подс. П. Д. К. е изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 20 000 евро, като вместо това взетата по отношение на П.
Разпечатката съдържа 20 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/398a407c-3e11-48fc-95ad-a8e8d5af5731