Решение № 192 от 07.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000239 по описа за 2022 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, о бразувано по въззивна жалба вх.

№261234/23.02.2022г. по описа на ВОС на „ТЕЛЕМОНД” ООД (в ликвидация), ЕИК 103625321, седалище град Варна, „ТЛК България” ООД, ЕИК 200312151, седалище град София и „КОМИДА” ЕООД, ЕИК 203050779, седалище град Варна, подадена чрез пълномощниците на дружествата – ответници адвокат М. В., САК, адвокат Н. С., САК, адвокат Д. В., ВАК.

Обжалва се решение №260005 от 17.01.2022г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №1879/2019г. по описа на ВОС, с което са уважени предявените по реда на чл. 134 от ЗЗД от ищеца Г. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, като процесуален субституент на А. Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, искове с правно на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, като са прогласени за нищожни сключеният между „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД договор за покупкопродажба на недвижими имоти от 16.02.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ХХ, том I, peг. № 749, н. д. № ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус П. С, акт. № 35, том VІІІ, дело 1562/2016 г., дв. вх. peг. 3058 от 18.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, 1 съответно сключеният между „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ХХ, том I, peг. № 761, н. д. № ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус В. П, акт. № ХХХ, том ІX, дело 1881/2016 г., дв. вх. peг. 3646 от 25.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, поради накърняване на добрите нрави, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 113 832,43 лева за репариране на сторените разноски по делото.

Обоснованите и от трите дружества – въззивници оплаквания са, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение, при неправилно изследване и тълкуване на доказателствата по делото. От въззивника „КОМИДА” ЕООД решението се оспорва и като недопустимо. Оспорва се като неправилен извода на съда за неоснователност на възражението на ответниците за нищожност на договора за цесия, който легитимира ищеца като кредитор на длъжника А. Н. – съдружник в „ТЕЛЕМОНД” ООД като се обосновават твърдения както за наличието на правен интерес от въвеждането му в процеса, така и за неговата основателност предвид очевидната липса на еквивалентност между насрещните престации - прехвърлено вземане на стойност близо 5 000 000 лева за продажна цена в размер от 1 (едно) евро, с което явно и грубо се нарушават правилата на добрите нрави, забраната за неоснователно обогатяване, и в частност - правилото да не се вреди другиму. Такова възражение самостоятелно е обосновал и съищецът А. Н., но в нарушение на процесуалните правила не е било разгледано от съда.

Твърди се, че решението по иска срещу „ТЛК България” ООД и „КОМИДА” ЕООД е постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес за кредитора от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на главен установителен иск за прогласяване на нищожност на договора от 25.02.2016 година, сключен между „ТЛК България” ООД и „КОМИДА” ЕООД.

Недопустимо, според въззивниците, този иск е разгледан от съда като главен едва в решението след като в доклада по делото същият е приет като евентуален спрямо уважаването на иска за прогласяване на нищожността на договора от 16.02.2016г. поради привидност на сделката. Според въззивника „Комида” ЕООД, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт в тази му част, тъй като 2 разглеждането на исковете по чл.26 от ЗЗД по двете сделки като главни, е предпоставка за постановяване на противоречиви съдебни решения по всеки от тях, от една страна, а от друга - главен искът по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл.26 от ЗЗД на процесуален субституент на Ал.Н. е недопустим спрямо „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД, по аргумент на чл.17 от ЗЗД. Твърди се, че за кредитора – ищец липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.134 ЗЗД като с предявяването на исковете за прогласяване нищожност на договорите за покупко-продажба се цели последващо увеличение (по силата на решението на съда) на имуществото на длъжника, а не неговото запазване.

Към датата на налагане на запор на дружествени дялове и прекратяване на членството на Ал.Н. през м. юни 2016 година сделките вече са били извършени. Същите са извършени и преди датата на самата цесия, с която кредиторът – ищец е придобил вземането срещу длъжника. Разпоредителната сделка с имущество на „Телемонд” ООД е сключена по решение на общото събрание на съдружниците, поради което евентуалното знание на съдружника Н. за негов кредитор е ирелевантно за нейната валидност. Искът на Ал.Н. за унищожаване на сделката заради потенциален по-голям ликвидационен дял от една бъдеща ликвидация на дружеството е недопустим спрямо дружеството, а по същество би бил категорично неоснователен именно поради факт на неоспорено по реда и в срока по чл.74 от ТЗ решение на ОС на съдружниците за продажбата. След като длъжникът Ал.Н. не разполага с иск, то и неговият процесуален субституент също не може да разполага с такъв да иска унищожаване на сделката от 16.02.2016 година, а още по-малко – на последващата сделка от 25.02.2016 година. Ищецът не разполага с непосредствен правен интерес да иска обявяването за нищожна на продажбата от 25.02.2016г. между ответниците „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД. Процесуалният субституент е носител на процесуалното право на иск, но същият не става носител на материалното право на съдружника да получи стойността на дружествения му дял от „Телемонд”ООД - в ликвидация, той не е кредитор на дружеството, съответно не е страна в ликвидационната процедура и в това си специфично качество кредитор на съдружник, не разполага с право да конкурира с останалите кредитори на дружеството. Следователно, той не може да бъде удовлетворен от ликвидационната процедура по арг. от чл.267 от ТЗ, от което следва и липсата на правен интерес.

3

Оспорва се и като неправилен крайният извод на съда, че съвкупната и комплексна преценка на всички факти и обстоятелства, при които са подготвени и извършени процесните договори за покупко-продажба, в т.ч. времето на извършването, връзките между участниците, съпътстващите ги споразумения, договори за цесия и прихващания, водените паралелно изпълнителен процес и производство по обжалване на обратен изпълнителен лист, разкривали истинската им цел - „Телемонд” ООД да бъде лишено от активи, което да доведе до невъзможност за предприелия принудително изпълнение кредитор на А. Н. в един бъдещ момент, в хода на производството по ликвидация, да се удовлетвори от вземане за ликвидационен дял на своя длъжник, като се твърди, че същият се основава на индиции и на косвени доказателства, които дори и в съвкупност не могат да обосноват постановеното съдебно решение. Според въззивниците, съдът неправилно е разширил въпроса за недобросъвестността на страните по сделките, разглеждането на двете сделки в съвкупност няма процесуално оправдание, а мотиви за самостоятелната нищожност на първата сделка изобщо отсъстват, което води до необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи.

Иска се обжалваното решение да бъде да обезсилено, евентуално - да бъде отменено и по същество исковите претенци да бъдат отхвърлени изцяло.

В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна - ищецът Г. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощниците си по делото адвокат З. Ж., ВАК, и адвокат Ст.Ст, САК , обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание въззивникът „Телемонд“ ООД (в ликвидация), представляван по пълномощие от адвокат М. В., САК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и доводи за порочност на обжалваното решение и моли за неговата отмяна.

Въззивникът „Комида” ЕООД, представляван по пълномощие от адвокат Д. В., ВАК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, и като обосновава допълнително становище по уточненията на исковата молба, изискани от въззивния съд, извежда извод за липса на правен интерес за ищеца – процесуален субституент от водене на исковото производство. Моли 4 за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството.

Въззивникът „ТЛК България“ ООД, представляван по пълномощие от адвокат Н. С., САК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба. Моли въззивният съд да приеме, че предявените сурогационни искове, съединени с ревандикационен и искове за нищожност на двете сделки, са недопустими поради липса на правен интерес, с оглед на което дая обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото.

Въззиваемата страна Г. Г. К. , представлявана по пълномощие от адвокат Ст.Ст, САК, и адвокат З. Ж., ВАК, обосновава подробно доводи за наличието на правен интерес от воденето на исковете, тяхната доказаност и основателност, и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като обосновано и правилно.

Въззиваемият А. Л. Н. не е взел участие лично или чрез процесуален представител.

Доводите на страните са изложени подробно в допълнително представени писмени защити.

За да се произнесе по предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове в хипотезата на чл.134 ЗЗД от кредитора Г. Г. К., ЕГН ********** – процесуален субституент на длъжника А. Л. Н., ЕГН **********, с прекратено в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК дялово участие в капитала на дружеството – първи ответник „ТЕЛЕМОНД” ООД (в ликвидация), ЕИК 103625321, за прогласяване за нищожна на разпоредителна сделка с имущество на дружеството от 16.02.2016 г., съответно и на последващата сделка с това имущество, извършена на 25.02.2016 г. между първоначалния приобретател ТЛК България” ООД, ЕИК 200312151, и последващия купувач „Комида” ЕООД, ЕИК 203050779, като противоречащи на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулативност.

Спор по фактите и фактическите положения, на които се основават предявените искове не е повдигнат във въззивното производство.

Не е спорно и е установено по делото, че с решение № 896/5.7.2011 г. по в.гр.д. № 1078/2011 г. на Варненски окръжен съд, г.о., е било отменено 5 обжалваното решение на първоинстанционния Варненски районен съд по гр.д. №10935/2010г. и по същество ответникът „Пикадили” ЕАД е бил осъден да заплати на ищеца А. Л. Н. сумата 3 806 900 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение по т.1 от допълнително споразумение от 01.11.2000г., сключено с „Боляри” ООД за 2007г., и сумата от 913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от 31.07.2008г. до датата на предявяване на иска– 13.07.2010г, на осн. чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 КТ.

По издаден му въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд изпълнителен лист ищецът Н. е предприел принудително изпълнение по изп. д. №20117180401484, в хода на което от „Пикадили” ЕАД е събрана сумата 4 935 160,46 лева.

С Решение №305/29.10.2012 г. по гр.д. №1440/2011г. на ВКС, 3 г.о., въззивното решение на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1078/2011 г. е било отменено.

По искане на ответника „Пикадили” ЕАД, отправено до първоинстанционния Варненски районен съд по гр.д. №10935/2010г., с разпореждане от 19.03.2014 г. е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен лист срещу А. Л. Н. за неоснователно събраната сума от 4 935 160,46 лева.

С договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 г. „Пикадили” ЕАД е прехвърлило на Г. Г. К. вземането си в размер на 4 935 160,46 лева по обратен изпълнителен лист, издаден съгласно разпореждане от 19.03.2014 г. по гр.д. 10935/2010 г. по описа на ВРС, на цена в размер на 1 (едно) евро, платена в брой при подписване на договора.