Протоколно определение № 235 от 07.08.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 235 гр. Варна, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600101 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим С. К. А., редовно призован, води се от органите на РД „Охрана - Варна“ и с адв. Р. К. от АК - Разград, редовно упълномощен отпреди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Р. Г.а.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА по реда на чл.270 от НПК

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената молба за неоснователна. Сочените в нея социални причини а именно желанието на подсъдимия да бъде с различна мярка от „Задържане под стража“ с цел да присъства на първия учебен ден на детето си не е от вид, който да може да промени решението на съда относно основанията за продължаване на тази мярка, която считам за най-адекватна с оглед повдигнатото обвинение, тъй 1 като спрямо подсъдимия обвинението е за най-тежкото престъпление против личността и към настоящия момент не се сочат други причини за необходимост да бъде изменена в по-лека. Считам, че така изложените обстоятелства не сочат на такива, които да налагат ревизия на извода на съда за необходимост от такава мярка „Задържане под стража“, като се има предвид, че се касае за обвинение за убийство.

АДВ. К.: Уважаеми Апелативни съдии, независимо че се касае за тежко обвинение, мерките за неотклонение са няколко и могат да бъда приложени съобразно промяната на обстоятелства. Подзащитният ми не е посочил промяната на обстоятелствата, което е разбираемо предвид липсата на правна култура, но ние допълваме молбата, като считаме, че са налице промяна в обстоятелствата, които могат да доведат до по-лека мярка за процесуална принуда. Считам, че събраните доказателства към вземане на най-тежката мярка за неотклонение са не само разколебани, а категорично дискредитирани и тогава, когато е вземана мярката е имало характеристика, която в хода на разследването се оказа невярна в частта й, че подзащитния ми след употреба на алкохол върши престъпление. Нещо което искахме в самото начало да бъде променено, но не ни беше издадена истинска характеристика. Свидетелите, които бяха разпитани имам предвид посетителите в заведението „Дрийм пойнт“ се оказа, че категорично не съобщават достоверни обстоятелства във връзка с механизма на извършване на най-тежкото престъпление. Записите, които към вземане на тази най-тежка мярка не бяха изготвени сега към настоящия момент показват абсолютната недостоверност относно поведението на пострадалия. Всъщност записа, който е приложен и ядреномагнитния резонанс по посока на заключението на първоначално изготвената съдебно-медицинска експертиза и впоследствие разпитите на лекуващите лекари ясно показват, че не само участието на моя подзащитен в престъпление не е доказано, а е налице обществено оправдано поведение на речено неизбежна отбрана. Нямаме никаква провокация или поне на целия запис, който съм гледал многократно не намирам поведение на подзащитния ми, което да е противоправно или морално упоримо. Докато поведението на пострадалия разкрива всички признаци на нападение и то без каквато и да била причина и нападение със сериозно посегателство. Обществено полезно и оправдано е поведението му, защото е защитавал своите и на своите познати права и то извън заведението. Надявам се това, което казвам да сте го установили от материалите по делото. Когато говорим за съдебно-медицинска експертиза и за противоправно нападение мисля, че това са различните неща от този случай, като това което заявявам, че е налице неизбежна отбрана и това е достатъчно в комбинация с всичките дискредитирани събрани до този момент обвинителни доказателства да ни дадат основание да промените мярката за неотклонение в по-лека, като има значение и семейното положение и времето, което прекара подзащитния ми с тази мярка без да има някакво процесуално поведение, което да налага това. Явявали сме се заявявали сме становище поради което няма как да попречим на правното и законосъобразно 2 развитие на наказателното преследване а това е основната цел на мерките за неотклонение. Всичко възможно е направено, така че може той да бъде с полека мяра, включително и „Парична гаранция“. Предоставям на Вас да прецените налице ли са двете възможности.

ЖАЛБ-ПОДС. А.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да ми се измени мярката от „Задържане под стража“ в по-лека такава, тъй като искам да работя, 24 часа съм изолиран и само събота и неделя говоря с децата.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ след тайно съвещание, съобразявайки доводите на страните изложени в днешно с.з., а също и подадената от подсъдимия С. А. молба за изменение на мярката от „Задържане под стража“ в по-лека, намира последната за неоснователна.

Към настоящем подсъдимия С. А. е признат за виновен за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, тоест за опит за убийство, поради което и с постановената в рамките на първоинстанционното производство невлязла в сила присъда му е наложено наказание пет години „Лишаване от свобода“.

Понастоящем делото се намира във фаза въззивно производство, като въззивният съд е преценил, че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства и в тази насока е и назначил допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която предстои да бъде изготвена, както и разпит на свидетели.

Въпреки, че лицето е с чисто съдебно минало, тоест неосъждан, той е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 19.04.2025 г., взета в рамките на досъдебното производство по реда на чл.64 от НПК. Тази мярка съдът намира, че към момента липсват основание за нейното изменение.

На първо място както се спомена на подсъдимото лице с невлязла в сила присъда е наложено наказание пет години „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Несъмнено това е тежко престъпление, не е малко и наложеното наказание. Същевременно по делото е подаден въззивен протест от прокуратурата, с който протест се иска утежняване положението на подсъдимото лице и в частност увеличаване на наложеното му наказание. Постановената вече присъда, в съвкупност с подадения протест, с който се цели утежняване положението на подсъдимото лице, настоящият състав намира, че биха могли да доведат до осуетяване на наказателното преследване от страна на подсъдимия, тоест до неговото укриване.

На второ място - и към настоящия момент може да се направи онова изискуемо от закона обосновано подозрение за съпричастие или касателство на лицето към вмененото му във вина деяние, за което той вече е и бил признат за виновен, макар и с невлязла в сила присъда, поради което и съдът намира, че не са настъпили никакви обстоятелства, които да обусловят изменение на взетата вече мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Напротив, последната следва да бъде потвърдена именно поради 3 съображенията, изложени до момента. Няма пречка след провеждане на насроченото въззивно съдебно следствие съдът да преосмисли тази своя позиция, ако разбира се доказателствата по делото са в такава насока.

Понастоящем за адекватна и изпълнима целите на закона съдът намира мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Сочените от подсъдимия основания не представляват такива по смисъла на закона за изменение на една вече взета мярка „Задържане под стража“ в по-лека.

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл.270, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека по отношение на С. К. А., ЕГН **********, подсъдим по ВНОХД № 101/2026 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:16 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4