Решение № 117 от 06.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Враца, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Н. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500150 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адвокат Н. И.

П. от АК-Враца, назначен за особен представител на ответницата И. Н. Ц., ЕГН: ********** с адрес: ***, против решение № 260008 от 13.02.2023г. по гр.д. № 1530/2018г. на Районен съд – Мездра, в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Н. Ц., че същата дължи изпълнение на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по издадената по ч. гр. дело № 1200/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 561/31.08.2018 г. на сумата 500. 00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, до окончателното изплащане на вземането, и е осъдена И. Н. Ц. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, разноски по производството в общ размер 439. 00 лв. по компенсация, както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 1200/2018 г. по описа на МзРС, в общ размер 96. 65 лв. по компенсация. В останалата част, с която са отхвърлени исковете за сумата 43. 48 лв. договорна лихва за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., сумата 246. 54 лв. неустойка за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., сумата 45. 00 лв. такса разходи, сумата 70. 28 лв. лихва за забава за периода от 24.01.2017 г. до 31.08.2018 г., като неоснователни и недоказани, решението не е обжалвано и е 1 влязло в сила.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с установената съдебна практика. Поддържа, че не е била настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като кредитора не е отправил едностранно изявление, което да е достигнало до длъжника - кредитополучател още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изтъква, че наведените от ищеца доводи, че е била обявена впоследствие предсрочната изискуемост на кредита, са категорично отречени от указанията, дадени на съдилищата с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Твърди, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, от което следва искът да бъде отхвърлен, тъй като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този случай, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По тези съображения жалбоподателката счита, че предявеният иск за установяване на вземането следва да бъде отхвърлен изцяло. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение на Мездренски районен съд, като отхвърли иска изцяло, както и да му бъде изплатено съответното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. П. , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че правилно първоинстанционния съд е счел, че цесията е редовно връчена на ответницата по делото, същата е уведомена по реда на чл.

99 ЗЗД, тъй като към исковата молба е приложено уведомително писмо № УПЦ-С-ИАМ/*** от 29.10.2018 г., като е направено искане за връчване на уведомителното писмо с исковата молба и същата е редовно връчена от страна на съда на особения представител на ответницата. На следващо място поддържа, че доводите на въззивницата относно настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор и не уведомяването на длъжницата за това от страна на кредитора, са напълно необосновани и в противоречие с доказателствата по делото, тъй като в исковата молба кредитора е заявил, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 12.06.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Посочва, че от събраните доказателства по делото е установено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в районния съд на 30.08.2018 г. - една година след изтичане срока на договора, поради което предсрочна изискуемост не е обявявана от страна на кредитора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди изцяло обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен, като претендира и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер 300 2 лева.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 31.08.2018г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Мездра е образувано ч.гр.д. № 1200/2018 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 561 от 31.08.2018г., по силата на която длъжницата И. Н. Ц., ЕГН: ********** от с. ***, е осъдена да заплати на заявителя сумите: 500. 00 лв. главница, 43. 48 лв. договорна лихва за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., 246. 54 лв. неустойка за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., 45. 00 лв. такса разходи, 70. 28 лв. лихва за забава за периода от 24.01.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане , както и сумите 25,00 лева държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата по делото И. Н. Ц. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжницата-ответник по настоящото дело.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че с Договор за паричен заем № *** от 13.01.2017 г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател, и ответницата И. Н. Ц., като заемател, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер 500.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният е усвоил 3 цялата сума веднага със сключване на процесния договор, който имал силата на разписка, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Поддържа, че съгласно условията на сключения договор и Общите условия към него, ответникът-заемател се е задължил да заплати сумата 543.48 лв., представляваща общата стойност на плащанията по кредита, на 21 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25, 88 лв., включващи главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Договорната лихва е уговорена в размер 43, 48 лв., а срокът на договора е до 12.06.2017г., като падежът на първата погасителна вноска е 23.01.2017г., а падежът на последната погасителна вноска е 12.06.2017г. Изтъква, че н а основание Договора за паричен заем, на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер 9,00 лв. поради забавяне заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни и начислена за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Твърди също, че съгласно клаузите от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в същия: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, също при определени условия, и тъй като заемателя не е изпълнил задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно договора, дължи неустойка за неизпълнение в размер 246, 54 лева, разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 11, 74 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която е следвало да заплаща заемателя е в общ размер 37,62 лева. Посочва, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 12.06.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем.

Изтъква, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 24.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер 70, 28 лева, представляващ съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че на 01.08.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито правоприемник е, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/13.01.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По силата на изрично пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт” АД и от негово име е изпратил до ответника уведомително писмо изх. № УПЦ-П4 ИАМ/*** от 01.08.2017г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за заем постоянен адрес на длъжника, което се е върнало в цялост. На 29.10.2018г. до настоящия адрес на длъжника, посочен в договора за заем, е изпратено повторно уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** за извършената цесия чрез куриер, което отново се е върнало в цялост. Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което Мездренски районен съд е образувал ч.гр.д. № 1200/2018г. и издал Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжницата И. Н. Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответницата. Поискал е от съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че има следните вземания срещу ответницата И. Н. Ц.:

500. 00 лв. главница, 43. 48 лв. договорна лихва за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., 246. 54 лв. неустойка за периода от 23.01.2017 г. до 12.06.2017 г., 45. 00 лв. такса разходи, 70. 28 лв. лихва за забава за периода от 24.01.2017 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане . Поискал е също съда да осъди ответницата да му заплати направените в заповедното и в първоинстанционното исково производство съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение от 350,00 лв.