Решение № 7 от 29.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7 гр. Пловдив , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Антония К. Роглева при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Търговско дело № 20205300900567 по описа за 2020 година

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът П. А. Л. ЕГН ********** от ****, моли ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, да бъде осъден да му заплати 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 01.08.2019 г., виновно причинено от Т. Т. Т. като водач на л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, от които:

40 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;

35 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца,

5 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация, 1 дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП, обикаляне по институции – полиция и съд, както и 8 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, от които:

2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел „Разследване на престъпления по транспорта“,

300 лв. – разходи за потребителски такси при лекари, закупени лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация,

5200 лв. – стойността на собствения му мотоциклет марка „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№ РВ *** А, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното плащане.

Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ищеца. Претендира присъждане на разноски.

Ответното застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* моли да се постанови решение, с което претенцията за неимуществени вреди да се отхвърли за сумата над 15 000 лв., а за имуществени вреди – да се отхвърли изцяло за претендираното адвокатско възнаграждение, за сумата над 2 465.50 лв. по отношение стойността на мотоциклета и за сумата над 150 лв. – за лекарства, потребителски такси, рехабилитация и изследвания. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 01.08.2019 г., в гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ е настъпило ПТП с участието на ищеца като водач на мотоциклет „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№ РВ *** А и Т. Т.

Т. като водач на л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ.

С решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на ПРС, ІV н.с., Т. Т. Т. е признат за виновен в това, че на 01.08.20 г. в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ срещу № 141, при управление на МПС - л.а. „Ауди А3“ рег. № СТ **** ВХ, е нарушил правилата за движение – чл.6, т.1, предл. последно, чл.38, ал.1 и чл. 38, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца П.Л., а именно:

2

Средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;

Средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца.

Освен това ищецът твърди, че са му причинени и две разкъсно –контузни рани на лявото ходило.

Ищецът твърди, че след ПТП бил откаран в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където му била оказана спешна медицинска помощ, а впоследствие бил приет във Втора клиника по хирургия в същото лечелно заведение. Бил лекуван там до 3.8.19, а след това бил изписан за домашно лечение.

В резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следствие причинените му травми, дискомфорт, стрес. Наложило му се за срок около два месеца да му бъде поставен гипс и да ходи с патерици, през което време му била необходима грижа от страна на неговите близки, което му причинило сериозно неудобство. Непосрествено след ПТП изпитвал и силно главоболие от притеснение и страх.

Дори след като престанал да ходи с патерици, движенията му били силно болезнени, а всяка крачка уморителна. Придвижвал се бавно, изпитвал унижение и срам. Многократно бил призоваван да дава обяснения по досъдебното производство, което му причинило допълнителни тревоги и при получаване на всяка една призовка отново изживявял целия ужас от ПТП. След ПТП трудно заспивал, изпитвал безпокойство и страх, станал несигурен и уплашен. Продължавал да изпитва болки в краката и към настоящия момент.

Предвид наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество по отношение на лекия автомобил, управляван от Т., ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лв., от които:

40 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца;

35 000 лв.- за претърпените болки и страдания вследствие на средната телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото 3 ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца,

5 000 лв. – за претърпените болки и страдания вследствие на двете разкъсно-контузни рани на лявото ходило, обездвижване на краката, необходимост от рехабилитация, дискомфорт, стрес, уплаха, неудобство, срам и унижение, изпитани вследствие на ПТП, обикаляне по институции – полиция и съд.

Претендира се и заплащане на 8 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, от които: 2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и представителство по ДП 92/2019 по описа на ОДМВР Пловдив – отдел „Разследване на престъпления по транспорта“, 300 лв. – разходи за потребителски такси при лекари, закупени лекарства и извършване на изследвания и рехабилитация, 5200 лв. – стойността на собствения му мотоциклет марка „ХОНДА ХОРНЕТ“ с рег.№ РВ *** А Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието по отношение извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК. Същите последици има и постановеното решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на ПРС, ІV н.с. на основание чл.

413, ал.3 вр.ал. 2 от НПК.

При това положение въпросите за виновността на лицето Т. Т. Т. и неговата вина за причиняването на процесното ПТП се явяват разрешени с цитираното решение, постановено по реда на глава 28-ма от НПК, и не могат да бъдат пререшавани в настоящето производство.

Същият е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1 от ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, както и на чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които завиването в обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението, като при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

Тодор Т. е разпитан като свидетел по делото, като заявява, че е предприел грешен обратен завой, като е минал през маркировка двойна непрекъсната линия, през която е забранено преминаването, при което мотоциклетът се е ударил в предницата на неговата кола преди да бъде завършена маневрата.

От страна на ответника се поддържа възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди, че същият се е движел с превишена скорост, не се е движел в най- 4 дясната лента, като е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране при навременна реакция, ако в момента, в който е било възможно да възприеме опасността за движението, се е движел със скорост, равна или по-малка от 50 км/ч, а ако се е движел в най-дясната лента, ПТП въобще нямаше да настъпи.

Ищецът оспорва възражението за съпричиняване, като твърди, че не е допринесъл за настъпването на ПТП и не е нарушил правилата на ЗДвП.

По делото е назначена автотехническа експертиза с вещо лице С.М., чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От същото се установява, че на мястото на произшествието платното за движение има четири ленти, две за движение в посока запад-изток и две за движение в посока изток-запад; ищецът е управлявал мотоциклета по лявата лента на южната половина на платното за движение в посока от запад на изток. Мотивирано е заключение, че към момента на удара скоростта на движение на мотоциклета е била около 81 км/ч; водачът на мотоциклета „Хонда“ е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране; такава възможност същият би имал при движение със скорост не по-голяма от 24 км/ч. Вещото лице сочи, че ако мотоциклетът „Хонда“ се бе движил по дясната лента вместо по лявата, то удар не би настъпил, дори и л.а. „Ауди А3“ да завърши маневрата си.

При така събраните доказателства съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано.

За да е налице съпричиняване от страна на ищеца, следва да е налице негово противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото произшествие, като двата елемента да са в условията на кумулативност.

В случая действително се установява, че ищецът е управлявал мотоциклета с по-висока скорост спрямо разрешената. Към момента на удара скоростта на мотоциклета е била около 81 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Т.е. налице е противоправно поведение, но същото не е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като от данните в заключението на САТЕ се установява, че дори и при положение, че ищецът управлява мотоциклета със скорост от 50 км/ч, същият не е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране. Такава възможност би била налице при положение, че мотоциклетът се е движил със скорост почти два пъти по-ниска от разрешената, а именно не по-голяма от 24 км/ч.

Що се отнася до движението на мотоциклета в лявата лента, това поведение не е противоправно, тъй като не е налице законова забрана за това. При това положение това обстоятелство не може да мотивира извод за съпричиняване, тъй като не е налице противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

5

Относно неимуществените вреди:

Съобразно задължителната сила на решение от 28.02.20 г. по анд 774/20 г. на ПРС съдът приема за установено, че вследствие на ПТП на ищеца са причинени:

-средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на първа метатарзална кост на дясното ходило и счупване на върха на медиалния малео на дясно ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца; средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дисталната част на втора метатарзална кост на лявото ходило и счупване на дистална фаланга на първи пръст /палец/ на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 1.5-2 месеца.

Разпечатката съдържа 47 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39876cb5-7f96-437e-85d1-49e4d4784853