Определение № 3657 от 26.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3657 гр. Варна, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501826 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на В. Я. П. като майка и законен представител на детето К. М. М. чрез адвокат С. С. против определение № 9413 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 7307 по описа за 2023 г. на тридесет и девети състав на Районен съд - Варна, с което е прогласено, че Районен съд - Варна не е компетентен да разгледа и реши исковете с правно основание член 150 от СК и член 127а от СК на основание член 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 18.01.2006 г., в сила от 01.02.2007 г., и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като към настоящия момент детето се намира на територията на Република България, а и Конвенцията не се прилага за задълженията за издръжка. Отделно от това поради започване на училище на 04.09.2023 г. е налице спешност на случая, което попада под приложното поле на член 11 от Конвенцията. Сочи се и още, че бащата не е направил възражение за подсъдност пред българския съд. Иска се въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното определение и делото да се разгледа.

В срока по член 276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искове на В. Я. П. против М. К. М. с правно основание член 150 от СК и член 127а от СК.

1

Ответникът М. К. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като излага, че майката се е установила във Великобритания, използвайки даденото от него съгласие детето да пътува извън границите на Република България, и по този начин той не може да осъществява режима си на лични отношения с детето.

Видно от представеното копие на удостоверение за раждане на детето К. М. М. е, че същото е родено на 16.01.2016 г. в Кент, Великобритания.

Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за определяне на международната компетентност за разглеждане и решаване на този спор приложение следва да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, ратифицирана от България, като същата е ратифицирана и от Обединеното кралство.

Цел на Конвенцията, залегнала в член 1, алинея 1, буква "а" е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето. Съгласно член 3 от Конвецнията тези мерки могат да се отнасят до предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране; правото на упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване; настойничество, попечителство или други сходни институти; определянето и функциите на лицето или органа, натоварени да се грижат за личността или имуществото на детето, да го представляват или да го подпомагат; настаняването на детето в приемно семейство или институция или осигуряване на грижи за детето чрез kafala или друг подобен институт; надзор от страна на държавните органи за грижите за детето, полагани от лицето, на което е поверено детето; управлението, запазването или разпореждането с имуществото на детето.

Следва да бъде прието, че в обхвата на Конвенцията попадат само исковете по член 127а от СК, но не и този с правно основание член 150 от СК, поради което прекратяването на делото по иска за издръжка се явява незаконосъобразно.

С нормата на член 5, алинея 1 от Конвенцията е предвидено, че съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

Няма спор, че детето е родено и живяло във Великобритания, но е налице такъв дали към момента детето има местоживеене в Обединеното кралство, тъй като даденото от ответника съгласие за пътуване на малолетното дете извън пределите на България е изтекло и детето се намира в България.

От представените от страните документи не може да се направи еднозначен извод къде се намира детето. Първоинстанционният съд не е дал разпореждане ДСП – Варна да посети на място посочения от ищцата адрес в град Варна, за да установи дали К. пребивава на същия, включително като се съберат сведения от съседи и чрез справки в община Варна дали същият посещава училище.

Следва да се отбележи, че Конвенцията въвежда няколко изключения от правилото но член 5, алинея 1 - член 8, член 9, член 10, член 11 и член 12. Първоинстанционният съд изобщо не е съобразил тези възможности, а е прекратил производството.

С оглед изложеното така постановеното определение за прекратяване е 2 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9413 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 7307 по описа за 2023 г. на тридесет и девети състав на Районен съд - Варна, с което е прогласено, че Районен съд - Варна не е компетентен да разгледа и реши исковете с правно основание член 150 от СК и член 127а от СК на основание член 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 18.01.2006 г., в сила от 01.02.2007 г., и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3