Решение № 479 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502582 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 226/14.07.22г.,постановено по гр.д.№ 527/21г.по описа за РСКарлово,2-ри гр.с.,е отхвърлен предявения иск от „************.,вписано в Търговския и фирмен регистър под №************,чрез „************ юрисконсулт Н .М. против И. В.

Й.,ЕГН- **********,гр. К. за признаване на установено,че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми,за които по ч.гр.д.№ 1214/2020г.по описа на РС -Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: сумата от 3115,09лв.,представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********; сумата от 550,69лв.,представляваща възнаградителна лихва,дължима за периода от 01.01.2020г. до 08.06.2020г.; сумата о т 89,48лв.,представляваща мораторна лихва,дължима за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г.,ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 28.09.2020г. до изплащане на задължението.

Против решението е постъпила въззивна жалба от „**************,чрез юрисконсулт Н .М..Твърди се,че решението е неправилно,за което се излагат конкретни съображения.Оспорва се извода на решаващия съд,че от ищеца не било доказано наличието на кредитно правоотношение между страните.От заключението на вещото лице се установявало,че процесните суми са усвоени и от страна на получателя били направени плащания за погасяване на задължението.Иска се отмяна на решението в цялост и постановяване на друго,с което да се уважи предявеният иск по чл.422 от ГПК.Претендира се юрск.възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.М. Р. в качеството му на 1 особен представител на въззиваемия И. В. Й.,ЕГН-**********,който оспорва жалбата като допустима,но изцяло неоснователна.Иска от въззивния съд отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,изхожда от легитимирано лице – ищец,останал недоволен от обжалваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.За нарушение на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните, свързани с приложението на императивни правни норми,съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „************“ С.А.е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1214/20г.на КРС,с която е разпоредено длъжникът И. В. Й. като кредитополучател да заплати ищеца сумата от 3115,09лв.,представляваща главница,дължима по договор за потребителски кредит; сумата 550,69лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.01.2020г. до 08.06.2020г.; сумата от 89,48лв.,представляваща мораторна лихва,дължима за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението в съда – 28.09.2020г.до изплащане на задължен ието,както и разноски в заповеднотопроизводство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.За издадената заповед за изпълнение е съобщено на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповедния съд е дал указания съгл.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя,че може да предяви установителен иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.Исковата молба,въз основа на която е образувано исковото производство,е подадена в този срок,поради което са налице предпоставките за разглеждане на иска за установяване съществуването на вземането.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди,че вземането му се основава на договор за револвиращ потребителски кредит ************г.(дата на първа трансакция),като на 29.08.15г.между „***************като кредитор и И. В. Й. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и използване на кредитна карта № **************.Усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което водело до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми, респ. плащане на минимална погасителна вноска.Револвиращият кредит се погасявал без погасителен план.Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можело да бъдат използвани.При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта било изискуемо, предвид правилото,закрепено в чл.84,ал.1 от ЗЗД,че длъжникът изпада в забава и без покана.Въпреки това кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника на 12.06.20г.Твърди се, че към момента на подаване на заявлението задължението по револвиращия кредит,отпуснат на ответника,било в общ размер на 3755,26лв.,като на 01.01.20г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема и кредитната карта била блокирана.

С писмения отговор по реда на чл.131 от ГПК в първоинстанционното производство 2 ответникът чрез назначения му особен представител оспорва иска,като твърди,че същият следва да се отхвърли поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Първоинстанционният съд е приел в решението си,че не са ангажирани доказателства за наличие на подписан между страните договор за револвиращ кредит,отговарящ на посочените изисквания и съгласно чл.22 от ЗПК,във вр.с неспазване изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.Така ищецът не доказал твърдяния в исковата молба правопораждащ спорното право юридически факт-възникването на валидно договорно правоотношение между него и ответника,по силата на което последният е получил в заем претендираната сума със задължение да я върне, ведно с уговорените лихви, такси и разноски.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и използване на кредитна карта № ***************г.,подписан между „***************** като кредитодател и И. В. Й.,ЕГН-********** като кредитополучател,за сумата от 452,52лв.,която да бъде погасявана на 11 броя месечни погасителни вноски - по 45,97лв.всяка,обща стойност на плащанията 505,67лв., Г П Р 26,863% и лихвен процент 24,03%.Договорът е бил сключен за закупуването на смартфон „Самсунг“, за което „*********** ЕАД е предоставило на ответника паричен кредит в размер на 419лв.

В т.12 от условията по договора, подписани от двете страни, е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв.Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно о т 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита.Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта,този раздел не произвежда действие и ефект между страните.Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта,ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта,по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.

В т.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя.С кредитната карта ще бъде доставен документ

– приложение,неразделна част от този договор,съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.Задължения на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването и в съответствие с този договор и приложенията към него.

По делото е представено и Приложение към договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и използване на кредитна карта № *************г., на което кредиторът основава претендираното вземане по настоящето дело.Съгласно т.1 от Приложението кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лева,при годишна лихва и такси за ползването му,посочени в документа.Приложението е подписано едностранно само от представител на кредитора.Представени са и месечно извлечение по кредитната карта; детайлно извлечение по кредитна карта; товарителница за доставка на документи с получател И. В. Й. и дата на доставка – 08.04.2016г.; покана за плащане на задължения по кредитна карта до И. В. Й. от 12.06.2020г. и потвърждение от куриер за доставянето й на 23.06.2020г.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,изготвено след запознаване на вещото лице с представените по делото документи,без да е направило същото справка при ищеца,а само е отправило запитване до 3

„************.,съдържащо въпроси,на които самото вещо лице е следвало да отговори.От ищеца на вещото лице са представени месечни извлечения по кредитна карта,които вещото лице е позвало при изготвяне на заключението си.

Съгласно даденото заключение предоставената на ответника кредитна карта ***** с номер ************,е с първоначален максимален кредитен лимит в размер на 1500лв.От 18.03.2019г.лимитът е увеличен на 2500лв.,а от 16.09.2019г.–на 3000лв.Усвояването е посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати ATM,плащания ,чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената кредитна карта.Първата транзакция е от 22.04.2019г.(дата на активиране на кредитната карта).Вещото лице е установило,че по кредитната карта са усвоени общо 5612.44лв.,а са внесени 2036лв.Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК са:

3115,09лв. - главница; 55,69лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020г.до 08.06.2020г.; 87 ,39лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г.

При тези данни въззивният съд намира, че не е доказано сключването на договор № *************г.между страните,на който се основава претендираното вземане.В тази насока настоящият състав на съда установява,както и първоинстанционния съд,че приложението към основния договор не е подписано от кредитополучателя.По делото е представена товарителница,от която не става ясно дали на посочената дата на връчване на пратката – 08.04.2016г., ответникът е получил именно приложението към т. 21 от договора.Може да бъде направен единствено извод,че ответникът е получил кредитната карта, доколкото номерът на същата е посочен в товарителницата, но не и че е налице валидно сключен договор между страните.

Заключението на ССЕ не следва да се кредитира,тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ищеца,а се позовава само на представените по делото доказателства и на документи,които ищцовото дружество му е изпратило.Дори обаче да се кредитира заключението на вещото лице и въз основа на него да се приеме,че с картата са теглени пари в брой и е усвоена сума,това не е достатъчно да обоснове извод,че именно ответникът е теглил сумите ( в този см. решение № 10 от 19.07.2016г. по т. д. № 3386 по описа за 2014г. на ВКС, I т. о.)