Определение № 656 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Н.й К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500660 по описа за 2025 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК от ГПК.

Образувано е по частна жалба от подадена от „Лено“ АД, с ЕИК:

203217465, чрез пълномощника по делото адв. С. В.-М. , против определение № 1977 от 11.02.2025 г. постановено по гр. д. № 17878/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 23 гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя и прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от него иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника ЕТ „***“, с ЕИК:

***, сумата от 1300 лева по изпълнителен лист от 29.09.2023г., издаден въз основа на Решение от 26.06.2023г. по арб. д. № 21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № 4579/2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК не постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна ЕТ „***“, с ЕИК: ***.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Пред Пловдивския районен съд е предявен от ищеца,тук жалбоподател, иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника ЕТ „***“, с ЕИК: ***, поради погасяване на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело на сумата от 1300 лева по изпълнителен лист от 29.09.2023г., издаден въз основа на Решение от 26.06.2023г. по арб. д. № 21/2022г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, въз основа 1 на който е образувано изп. дело № 4579/2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

Въпреки обоснования от ищеца правен интерес от предявения иск, с обжалваното пред въззивния съд определение от 11.02.2025г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, като е приел, че ищецът не доказва наличието на претенция спрямо него по отношение заплащане на сумата от 1300 лева от страна на ответника.

Пловдивският окръжен съд намира така постановеното определение за неправилно.

Условията, от които зависи възникването и съществуването на правото на иск съставляват процесуални предпоставки. Интересът, бидейки абсолютна, положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск, следва да бъде винаги налице и за наличието й, респективно отсъствието й, съдът всякога следи служебно.

Като общо правило, при установителните искове, е налице правен интерес винаги, когато се претендира оспорено от ответника право или се отрича, претендирано от ответника такова. Не е необходимо интересът да бъде пряк и непосредствен, достатъчно е наличието на евентуален интерес.

Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд неправилно е прекратил производството по делото, като е приел, че липсва правен интерес. Макар и формално ответната страна по отрицателния установителен иск, в рамките на исковото производство, да не е оспорила осъщественото плащане преди образуването на изпълнителното дело, то въпреки всичко, тя е поискала от ЧСИ събиране на цялото вземане, отразено в изпълнителния лист. Следва да се посочи, че в този случай, интересът на ищеца не отпада, доколкото с извънпроцесуалното си поведение ответната страна е дала повод за иницииране на исково производство. Нещо повечеинтерес за ищеца от воденето на исков процес по смисъла на чл. 439 ГПК съществува и предвид обстоятелството, че докато изпълнителният лист съществува в правния мир, то взискателят / ответник в първоинстанционното производство / може да го оттегля и предявява наново пред съдебен изпълнител за принудително събиране на вземането. Произнасяйки се с решение по съществото на спора, съдът със СПН окончателно ще установи какво е действителното правно положение между страните по повод на спорното право и занапред те ще трябва да съобразят поведението си с установеното в решението. Предвид това, съдът приема, че интерес за жалбоподателя съществува и липсва каквото и да било основание последният да бъде лишен от защита на своите права по исков ред.

Поради това постановеното от ПРС определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска е неправилно.

Ищецът е уточнили и обосновал правния си интерес по иска , а обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1977 от 11.02.2025 г. постановено по гр. д. № 17878/2023 г. по описа на РС –Пловдив, 23 гр.с.

2

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3