Решение № 3128 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3128 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501091 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Застрахователно дружество Е.“ АД, чрез юрк. В.К., срещу решение № 12102 от 02.11.2022 г. по гр.д. № 25086/2022 г. на СРС, ГО, 55 състав. С молба от 24.02.2023 г. ищцовото дружество уточнява, че обжалва първоинстанционното решение изцяло, както в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ над сумата 6,80 лв. до пълния претендиран размер от 415,66 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, представляваща регресно вземане към ответника за изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за щети, причинени на л.а. „Опел“, рег. № *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 30.03.2021 г. в гр. София, по вина на водача на л.а. „Сузуки“, рег. № *******, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, така и в частта, с която е уважен предявеният срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 6,80 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че платените от ищеца разходи за заместващ автомобил не подлежат на обезщетяване, тъй като не се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и не са негов закономерен резултат. Иска се 1 отмяна на решението и уважаване на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Ц.Д., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Въззивната жалба е частично недопустима поради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от „Застрахователно дружество Е.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е уважен за сумата 6,80 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на л.а. „Опел“, рег. № *******, за вреди причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2021 г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Сузуки“, рег. № *******, чиято отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това е така, тъй като сумата 6,80 лв. представлява част от първоначално предявената претенция по чл. 411, изр. 2 КЗ в общ размер на 415,66 лв. и районният съд не се е произнесъл по непредявено искане. Предвид изложеното, в посочената част въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство – прекратено.

Въззивната жалба е допустима в частта й срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ над сумата 6,80 лв. до пълния предявен размер от 415,66 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г., настоящият състав намира следното.

В посочената част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

За да бъде уважен предявеният от „Застрахователно дружество Е.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“ на МПС; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение, да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) 2 между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая с доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на настъпване на процесното ПТП за л.а. „Опел“, рег. № *******, е била сключена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество „Застрахователно дружество Е.“ АД, а за л.а.

„Сузуки“, рег. № *******, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „ЗД Б.И.“ АД; че ищцовото дружество е платило сумата 3802,86 лв. застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане; че ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сумата 3402,20 лв. (не се спори, че сумата представлява разходи за ремонт на увредения автомобил); че ликвидационните разноски на ищеца възлизат на 15 лв. Горното се установява и от приетите като писмени доказателства по делото застрахователна полица № 00500100372594/23.07.2020 г., справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, фактура № 10079/28.05.2021 г., както и от изявлението, направено с отговора на исковата молба, че не се оспорва наличието на сключена с ответното дружество към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Сузуки“, рег. № *******.

С отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че не оспорва механизма на процесното ПТП, а и извършеното от него доброволно плащане на сумата 3402,20 лв. представлява извънсъдебно признание на обстоятелствата, че на 30.03.2021 г., в гр. София, по вина на водача на л.а. „Сузуки“, рег. № *******, чиято отговорност е застрахована при ответника, е настъпило пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са били причинени щети на л.а. „Опел“, рег. № *******, в размер на 3402,20 лв., която сума включва и 15 лв. направени от ищеца ликвидационни разходи.

Спорно е дали претендираните от ищеца разходи за заместващ автомобил в размер на 415,66 лв. имат характер на имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Във връзка с тази претенция следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Застрахователно дружество Е.“ АД, неразделна част от застрахователния договор са застрахователната полица, общите условия и добавъците към застрахователната полица. Към процесната застрахователна полица № 00500100372594/23.07.2020 г. е действал добавък № 1, с който страните по застрахователния договор по застраховката „Каско“ на МПС са уговорили допълнителна „клауза Е+“, по силата на която застрахователят предоставя на застрахования услугата „заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие, при наличие на посочените в чл. 2, ал. 1 от добавъка условия. В чл. 2, ал. 1, т. 1.5. от добавъка е предвидено, че застрахователят предоставя услугата в случай, че отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на 3 автомобила в сервиза за извършване на ремонта. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от добавъка, предоставянето на тази услуга се извършва след изрично писмено искане на застрахования, каквото в случая е налице, видно от възлагателно писмо за заместващ автомобил от 23.04.2021 г.

Настоящият състав намира претенцията по чл. 411, изр. 2 КЗ за присъждане на разходи за заместващ автомобил в размер на 415,66 лв. е неоснователна.

Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е обусловена от отговорността на застрахования водач (застрахователят отговаря само и доколкото са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД). Невъзможността да се реализира деликтната отговорност на застрахования водач към увредения поражда невъзможност да се ангажира и отговорността на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към застрахователя на увредения по застраховка „Каско“ на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от поведението на делинквента, които са устойчиви и повтарящи се при същите настъпващи условия (случайните вреди, които не са типичен и устойчив резултат на поведението, са косвени), и за които причинната връзка не прекъсва.

В случая разходите за заместващ автомобил не са пряка и непосредствена последица от поведението на виновния водач, поради което не би могло да се ангажира отговорността му по чл. 45 ЗЗД за същите. Това е така, защото самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. Пряка и непосредствена последица от настъпване на пътнотранспортното произшествие са разходите за ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Разходите за наем на заместващ автомобил са допълнителна услуга, която може да бъде предоставена при настъпване на определени условия - продължителност на ремонта над 5 работни дни, която преценка се извършва от доверения сервиз, и то само когато застрахованият е избрал отстраняването на щетите по увредения автомобил да бъде извършено в доверен сервиз, посочен от застрахователя, а не чрез изплащане на обезщетение въз основа на експертна оценка ( чл. 2, ал. 1, т. 1. 3 и т. 1. 5 от добавъка). Границите на гражданската отговорност на делинквента към увредения по чл. 45 ЗЗД са определени от закона (за преки и непосредствени вреди) и не биха могли да зависят от клаузите на договора между увредения и застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС.

Застрахователят по застраховка „Каско“ на МПС е заплатил на доверен сервиз сумата 3387,20 лв. с ДДС за поправка на причинените щети на увредения автомобил и 415,66 лв. с ДДС наем за заместващ автомобил. Ликвидационните разноски на ищеца възлизат на 15 лв.

От посочените суми застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите на виновният водач дължи, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, на ищцовото дружество само сумите за поправка на щетите и за ликвидационни разноски, възлизащи в общ размер на 3402,20 лв., която сума е била доброволно платена от ответника. Претенцията за присъждане на сумата 415,66 лв. е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изложеното първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която предявеният от „Застрахователно дружество Е.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е отхвърлен над сумата 6,80 лв. до пълния претендиран размер от 415,66 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.