Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1450 от 16.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12558/2025
Вид
Решение № 1450
Подписан
16.04.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112558 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес в *** чрез процесуален представител адв. Б. Д. – П., срещу К. В. Ц., ЕГН: **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с който се иска да бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан в СВ Варна с вх.рег. № 27799/23.12.2009 г., акт 24, том LXXXI, д. 17447/2009, сключен между С.В. Ц., ЕГН: ********** и В.В. Ц., ЕГН: ********** – като прехвърлители и К. В. Ц., ЕГН: ********** - като приобретател, по отношение на 1/4 идеални части от прехвърлената от В.В. Ц. 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид. № *** по КККР на град Варна, представляващ апартамент № 22, находящ се в ***, с площ 66,21 кв.м., с прилежаща изба № 31, с площ 8,01 кв.м. както и 3,0189 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № ***, прехвърлен на К. В. Ц. срещу общо за целия имот - сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи, поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договора.

В исковата си молба ищецът В. В. Ц. заявява, че е син на В.В. Ц., ЕГН: **********, починал на 27.01.2024 г. Ответницата К. В. Ц. е дъщеря на В.В. Ц.. Ищецът сочи, че на 23.12.2009г. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан в СВ Варна с вх.рег 27799/23.12.2009 г., акт 24, TOM LXXXI, дело 17447, по силата на който В.В. Ц., ЕГН ********** и С.В. Ц., ЕГН ********** са прехвърлили на ответницата недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, представляващ апартамент № 22, находящ се в ***, с площ 66,21 кв.м., с прилежаща изба № 31, с площ 8,01 кв.м. както и 3,0189 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № ***, срещу сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи за бъдеще, както и срещу 1 полаганите до този момент издръжка и грижи.Твърди, че както преди така и след подписването на посочения договор ответницата не е полагала грижи за баща си В.В. Ц. нито лично, нито чрез трето лице, както и не му е давала дължимата според договора издръжка. Преди сключването на договора ответницата е била непълнолетна и фактически е разчитала на даваната от родителите й издръжка и това положение не се е променило и след навършването й на пълнолетие. Ответницата живее от години извън страната и не е полагала лични грижи за праводателя. Не е осъществена трансформация на задълженията за гледане на ответницата, в задължение за заплащане на издръжка. Същата не е превеждала никакви суми на прехвърлителите по договора. Липсва плащане и на уговорената в договора сума в общ размер на 12 000 лева. С оглед горното ищецът обосновава правния си интерес да иска разваляне на договора по отношение на припадащата му се по наследство квота от В.В. Ц. 1/4 идеална част.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от К.

В. Ц., чрез процесуален представител адв. Р. Д., с който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че е заплатила в брой на своите родители сумата от 12 000 лева към момента на сключване на сделката. Сумата е била осигурена от нейната баба.

Твърди, че е изпълнявала своите задължение по сключения договор. Макар и неизлечимо болен В.В. Ц. до последно е бил активен и самостоятелно се е грижил за собствените си дела, поради което не се е нуждаел от по - особени и интензивни грижи от страна на дъщеря си.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д., поддържа предявения иск. Претендират се разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., оспорва предявения иск. Претендират се разноски.

СЪДЪТ въз основа на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че В.В. Ц. е баща на В. В. Ц. и на К. В. Ц. а. На 23.12.2009г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт вписан в СВ Варна с вх.рег 27799/23.12.2009 г., акт 24, TOM LXXXI, дело 17447, по силата на който В.В. Ц., ЕГН ********** и С.В. Ц., ЕГН ********** са прехвърлили на К. В. Ц. недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, представляващ апартамент № 22, находящ се в град Варна, ***, с площ 66,21 кв.м., с прилежаща изба № 31, с площ 8,01 кв.м. както и 3,0189 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № ***, срещу сумата от 12 000 лева, както и срещу задължението К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи.

От удостоверение за наследници изходящ № 35375/18.04.2024 г. се установява, че В.В.

Ц., ЕГН: ********** е починал на 27.01.2024 г., за което е издаден акт за смърт № 0103/29.01.2024 г., съставен в град Варна, като след смъртта си е оставил наследници по закон: С.В. Ц., ЕГН: ********** – съпруга; И. В. И., ЕГН: ********** – дъщеря; В. В. Ц., ЕГН: ********** – син и К. В. Ц., ЕГН: ********** – дъщеря.

От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 108, том III, рег. № 18276, дело № 473 от 2009 на нотариус Роза Кожухарова, с район на действие РС-Варна, с рег. № 212 в НК се установява, че на 23.12.2009 г. С.В. Ц. и В.В. Василев са прехвърлили на К. В. Ц., собственият си недвижим имот, придобит в режим на СИО, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № *** по КККР на град Варна, представляващ апартамент находящ се в град Варна, ул. „Б.л.“, блок 24Б, етаж 6, със застроена площ от 66,21 кв.м., при граници: на същия етаж имот с № ***; ***; под 2 обекта ***; ***; над обекта ***, ведно с прилежащото избено помещение № 31 със застроена площ от 8,01 кв.м., както и 3,0189 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, за сумата в размер на 12000 лева, както и срещу задължението на К. В. Ц. да поеме лично или чрез трети лица, гледането и издръжката на С.В. Ц. и В.В. Ц., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи за бъдеще, както и срещу полаганите до този момент издръжка и грижи. Прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху процесния имот, пожизнено и безвъзмездно.

От справка от НАП за данни за осигуряването на К. В. Ц., за периода от 01.07.2009 г. до 31.01.2024 г. се установява, че има данни за осигуряване за 2011г.; 2012 г.; 2013 и 2014 г. при различни работодатели, за определени месеци.

От удостоверение УРИ 365000-14115/05.03.2026 г. се установява, че за времето от 01.01.2009 г. до 01.02.2024 г. за лицето К. В. Ц. са регистрирани излизане от Р. България на 24.06.2023 г. през ГКПП Аерогара – Варна; влизане в Р. България през ГКПП Аерогра Варна на 18.06.2023 г. и влизане в Р. България през ГКПП Аерогара – Варна на 24.01.2024 г. В удостоверението е посочено, че данните за регистрираните преминавания през ГКПП на Р.

България на лица и превозни средства се съхраняват за срок от 3 години.

По делото са приложени справки съдържащи информация относно наличности, движение и операции по банкови сметки с титуляр К. В. Ц..

От съобщение за смърт № 33/29.04.2024 г. се установява, че 27.01.2024 г. в 11:50 часа в лечебно заведение „МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД е констатирана смъртта на В.В. Ц.. Като причина за смъртта е посочена – остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. По делото е приложена и медицинска документация касаеща лечението на В.В. Ц..

В качеството на свидетел по делото е разпитан К.А.И. - вуйчо на ищеца В. В. Ц., показанията на когото са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същият заявява, че му е известно, че В. В. Ц. е работил при баща си В.В. Ц. за период от около 10 години, като е спрял да работи при него преди около 7-8 години. Когато са работили заедно, двамата са се виждали почти всеки ден. Когато е престанал да работи с баща си, двамата отново са се виждали често по около три - четири пъти месечно. Свидетелят заявява, че познава В. Ц. и знае, че дъщеря му К. учи във Виена, като я издържа именно В. Ц.. На свидетеля не му е известно К. да е давала пари на баща си. В. Ц. не му е споменавал да е получавал издръжка от К..

През последните години преди да почине В. Ц. е бил във влошено здравословно състояние и предимно е стоял в дома си.

В качеството на свидетел по делото е разпитана И.А. Ц. - майка на ищеца В. В. Ц., показанията на която са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че знае, че синът й В. В. Ц. е работил около десет години при В. Ц., като е спрял да работи при него около 2009г. Известно й е, че К., която е дъщерята на В. Ц., учи в чужбина. Свидетелката няма информация К. да е издържала и да е давала някакви пари на В. Ц.. В. е научил, че баща му е починал около месец след смъртта му.

В качеството на свидетел по делото е разпитана С.И.А., без родство и дела със страните. Същата заявява, че познава В. Ц., неговата дъщеря К. и нейната майка С.. Знае, че К. е закупила от своите родители жилище, находящо се в град Варна, ул. „Б.л.“ в кв. „Цветен квартал“, като парите за покупката е получила от своята баба. Съответно бабата на К. до момента живее в това жилище. К. е завършила средно и висше образование в България, като е учила в едно училище заедно с дъщерята на свидетелката. След като е завършила образованието си е заминала за Австрия. На свидетелката не й е известно, кой я е издържал.

Свидетелката разказва, че В. Ц. е внасял стари коли от чужбина, които е ремонтирал и продавал. Свидетелката сочи, че когато е виждала В. Ц., предимно в кв. „Виница“, същият е бил на крака и е изглеждал добре. Не й е известно той да е бил във влошено здравословно състояние. Свидетелката няма информация К. да е плащала сметките на баща си да е полагала грижи за него.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Г.С. К., без родство и дела със 3 страните. Същата заявява, че познава С., нейната дъщеря К. и покойния й баща В. Ц.. Знае, че апартаментът, който се намира в град Варна, ул. „Б.л.“ е б и л собственост изцяло на майката на С., като тя го е прехвърлила на С.. Впоследствие С. и В. са решили да прехвърлят апартамента на дъщеря си К.. К. е получила пари от своята баба в размер на 12000 лева, за да закупи имота от родителите си. Свидетелката знае, че К. е завърши ла езикова гимназия в град Варна, след което е била студентка във ВИНС, след което е заминала да учи магистратура във Виена, където живее и работи до ден днешен. В. Ц. е имал автокъща, като е внасял автомобили от чужбина, които е ремонтирал и продавал в България.

Знае, че е бил диагностициран с рак на белия дроб, но до последно е бил на крака, не се е залежавал и сам се е обслужвал и не се е нуждаела от грижа. Свидетелката няма информация К. да се е грижила или да е заплаща лечението на В. Ц..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: