Определение № 1913 от 02.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 30.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при СРП срещу определение от 07.04.2023г., постановено по НЧД №4223/23г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с което е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1565/2019 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. №26403/2019г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.

С протеста се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че районният съд е отменил постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, като се е позовал на липсата на някои документи, които са посочени в прокурорското постановление, като се допълва, че съдът преди да се произнесе, е могъл служебно да изиска същите и те да бъдат предоставени на съда. Преценяват се като необосновани изводите на районната инстанция за неразумност на сроковете, в които е водено прекратеното наказателно производство, като се сочи, че същото е било спряно на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Изтъква се още, че съдът не е дал указания на прокурора в съответствие с разпоредбата на чл.243, ал.6, т.3 от НПК. По тези съображения се иска отмяна на определението, постановено от районния съд и потвърждаване на постановлението, с което е прекратено наказателното 1 производство по цитираното досъдебно производство.

Въззивният съд, след като се запозна с наведените в протеста доводи, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против определението от 07.04.2023г. на СРС е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Съгласно чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен по следните съображения:

Наказателното производство по цитираното ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител, за това, че на 05.08.2019г., около 13.30ч., в гр.София, ул. „****, е причинена лека телесна повреда на С.Т.К., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление от 02.01.2020г. на прокурор при СРП, наказателното производство по гореописаното ДП е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК. Срещу това постановление не е постъпила жалба от наследника на пострадалия, а е била депозирана тъжба в СРС за престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК срещу Я.А.К.. С постановление от 23.02.2023г. на прокурор при СРП, наказателното производство по ДП №1565/2019 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр.

№26403/2019г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, е било възобновено и прекратено на основание чл.245, ал.4 от НПК. Срещу това постановление е била подадена жалба от наследника на пострадалия С.Т.К., въз основа на която е било образувано НЧД №4223/23г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, по което е било постановено определението, предмет на проверка от въззивния съд.

След преценка на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, но не по съображенията, изложени от районната инстанция.

Преценката на съда във връзка с постановленията за прекратяване на наказателното производство изисква да бъде даден отговор на следните въпроси – дали е извършено пълно и всеобхватно разследване или е налице необходимост от събиране на нови доказателства, дали са изведени верни 2 изводи от събраните доказателства, респ. дали възприетата от прокурора фактическа обстановка е съответна на събрания и подложен на проверка по делото доказателствен материал и дали е допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателства – пренебрегване на някои от тях, необсъждане на съществуващи противоречия между отделните доказателства, позоваване на доказателства, които не са налични по делото или не са събрани по предвидения в НПК ред.

За да бъде даден отговор от съда на горните въпроси, постановлението за прекратяване на наказателното производство трябва да съдържа изложение на приетите за установени от прокурора факти, пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства, събрани по делото и изводи за приложимото право.

Действително, в настоящия случай наказателното производство е прекратено само на основание, че в 6-месечния срок от получаване на постановлението за спиране на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, от наследника на пострадалия е подадена тъжба по реда на чл.81 НПК. Това обаче не освобождава прокурора от задължението да изложи фактите, които е приел за установени на база събраните по делото доказателства, да извърши обстоен анализ на материалите и да посочи кои доказателства кредитира с доверие, по какви причини и кои не цени, съответно какви са съображенията му за тази оценка. Нещо повече, в постановлението, с което е спряно наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, не се съдържа нито едно изречение, от което да става ясно защо държавното обвинение е приело, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, макар нападателите и пострадалият да не са имали каквито и да е било предходни отношения, да липсва конкретен мотив за нападението, което е извършено на публично място, пред множество хора. Такива съображения не са изложени и в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Постановлението, предмет на производството пред районния съд, което е предмет и на настоящето въззивно производство, не съдържа фактическа обстановка, няма анализ на доказателствата, липсва му правна страна, която да изяснява по какви причини прокурорът е приел, че престъплението, за което е водено разследването по това досъдебно производство, не е от общ характер, а е такова от частен характер.

Постановлението на прокурора страда от липса на мотиви, защото не съдържа 3 фактическа обстановка, липсва обсъждане и оценка на доказателствата, липсват изводи относно приложимото право в конкретиката на фактите по делото. Всичко това води до неяснота на прокурорската воля относно приетите за безспорно установени факти, кои доказателства са ценени с доверие и кои са преценени като недостоверни, липсата на анализ на всички доказателства, събрани по делото, липсата на изложени мотиви относно причините, поради които е прието, че разследваното престъпление не е от общ, а от частен характер, препятства съда да осъществи правомощията си в производството по чл.243, ал.5 НПК, поради което само на това основание районният съд е следвало да отмени атакуваното постановление на прокурора, без да коментира дали са налице доказателства за изтичането на 6месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.245, ал.4 НПК.

С така постановения акт прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил фактите, които е приел за установени по делото, не е обсъдил събраните доказателства, не е обсъдил наличните противоречия и несъответствия в тях, не е изложил съображения защо е приел, че се касае за престъпление от частен характер, а не за такова, което се преследва по общия ред.

Въпреки всичко изложено по-горе, атакуваното определение на районния съд трябва да бъде потвърдено, защото като краен резултат е правилно, проверяваният от първата инстанция прокурорски акт страда от липса на мотиви, а това препятства съда да извърши проверка за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, каквото задължение съдът има съгласно нормата на чл.243, ал.5 НПК.

С оглед изложеното по-горе, постановлението на СРП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова, с основание е било отменено от контролирания съд.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.04.2023г., постановено по НЧД №4223/23г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с което е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1565/2019 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. №26403/2019г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5