Решение № 489 от 21.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Русе, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20214520103583 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Й. АНГ. с ЕГН:

**********, чрез адв.В.В. от АК-Русе, с която е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителите Райна Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев за сумата от 1500,00 лева, представляващи имуществени вреди причинени му от заплатен на 29.10.2020г. адвокатски хонорар за предоставената му правна защита и съдействие по изпълнително дело №20198320400341 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№ 832 КЧСИ, район на действие Окръжен съд гр.Русе, образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, в резултат от действия на служители на ответника, които неоснователно образували срещу него изпълнителното дело, без да съобразят, че към момента, в който „УниКредит Булбанк“АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследодателя й Й.Д.А., той бил починал.

Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до нейното окончателно заплащане, както и направените в производството по делото разноски.

1

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2019 г. по молба на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД и въз основа на издадените по ч.гр.д . № 6451/2009г. на РРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №480 от 27.10.2009г., изпълнителен лист от 30.03.2010г. и договор за цесия от 23.11.2015г., срещу П.Г. А., Н. Й. АНГ. и Г.Й.А. било образувано изпълнително дело №20198320400341, по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. В производството по това изпълнително дело ЧСИ връчил на Н. Й. АНГ. покана за доброволно изпълнение, с която я уведомил, че по ч.гр.д. № 6451/2009г. на РРС е осъден а да заплати на взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД конкретно посочени в поканата суми, като общото му задължение по изпълнителното дело било определено в размер на 173 428,91 лева.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение Н. Й. АНГ., потърсила правна защита и съдействие, консултирал а се с адвокат, когото упълномощила да я представлява по изпълнителното дело и с когото сключила на 29.10.2020 г. договор за правна защита и съдействие, за ко йто заплатила изцяло и в брой възнаграждение 1500,00 лева, съобразено с общия размер на дълга и минималните размери на адвокатските възнаграждения, като го представила по изпълнителното дело.

След проучване на делото, упълномощеният адвокат установил, че към момента, в който служители на „УниКредит Булбанк” АД подали до Районен съд гр.Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Й.Д.А., той вече бил починал на 25.12.2008г., поради което с Определение №261338/01.12.2020г., били обезсилени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК № 480 от 27.10.2009г. по ч.гр.д .

№6451/2009г. по описа на Русенски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 30.03.2010г. по отношение на Н. Й. АНГ.. Въз основа на влязлото в сила определение изпълнително дело №20198320400341/2019г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов било прекратено по отношение на Н. Й. АНГ., на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, без частния изпълнител да се произнесе по разноските.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил своевременно, отговор на исковата молба от ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, чрез адв. М . Н. от ВТАК, с който оспорва иска като недопустим, тъй като заявлението за 2 издаване на заповед за незабавно изпълнение било подадено от „УниКредит Булбанк“АД към дата /26.10.2009г./, към която „ЕОС МАТРИКС“ЕООД не е бил все още кредитор по задължението/ на 10.02.2016г. последния е конституиран като взискател на основание извършена на 23.11.2015г. цесия/ и моли да се прекрати производството по делото. Оспорва се иска по основание и по размер. Сочи се, че изпълнителното дело № 1354/2010 г. е прекратено с постановление на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, получено на 19.02.2019 г. и след това „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е подало молба за образуване на второ изпълнително дело, заведено под № 341/2019г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.

Твърди се в отговора, че от материалите по изп. дело №1354/2010г. било видно, че Н. А. и Г.А. узнали за производството в един много по-ранен момент от този който се твърди, а именно с покана за доброволно изпълнение връчена им на 18.10.2010г., като още през 2010г. са били конституирани като длъжници по делото в качеството си на наследници на починалия длъжник Й.Д.А., починал на 25.12.2008г., за което е можело да възразят още тогава.

Твърди се в отговора, че съгласно нормите на действащия и приложим ГПК получаването на ПДИ от ЧСИ се свързва с началото на течението на срока за подаване на възражение, каквото не е подадено. Сочи се, че към исковата молба не е приложено никакво доказателство за наличието на договорно правоотношение между ищеца и адвоката, на когото бил заплатил 1500,00 лева. Нямало данни по какъв начин са заплатени тези пари, защо и за какво са заплатени и от кого са заплатени.

Твърди се, че дори да се приеме за процесната сума, че е действително заплатена на адвокат, то не става ясно за защита по изпълнителното дело ли е платена или за подаване на молба за обезсилване на заповедта за изпълнение, за която в полза на ищеца вече са присъдени разноски. Счита, че от обстоятелствената част на исковата молба се разбира, че процесният адвокатски хонорар е заплатен за проучване на изпълнително дело №341/2019г., което е в противоречие с останалите твърдения в исковата молба. Изтъква, че липсва причинна връзка между извършеното и предполагаемата вреда, която дори и да е налице, то не е била нанесена от ответното дружество.

Отделно от изложеното ответникът счита, че исковата претенция е 3 погасена по давност, тъй като за вземания, произлизащи от вреди от непозволено увреждане давността започва да тече от деня на увреждането, а този ден бил деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно 27.10.2009г. В този смис ъл счита, че приложимата пет годишна давност е изтекла. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Анализа на формулирания в исковата молба петитум, сочи на извод, че в настоящото производство, ищецът не претендира присъждане на разноски, а обезщетение за вреди, изразяващо се в направени от същия разноски в изпълнителното производство по образувано от ответника изпълнително дело, въз основа на вече прекратено изпълнително дело. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени от лице/лица, на които ответната Банка е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа, както и че е налице противоправно поведение, за което ответникът отговаря. Вината на съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В настоящия казус, в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора, а при установяване на положителните елементи от ищеца, следва да докаже и погасяване.

Видно от приложеното изп. дело №1354 по описа за 2010г. на ЧСИ Ив.

Хаджииванов се установява, че е образувано по молба на „Уни Кредит Бул Банк“ АД от 08.09.2010г. въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2010г., по ч. гр. д. №6451/2009 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009г., с който са осъдени длъжниците П.Г. А., Й. Д. А. и ЕТ „Д.М.Й. А.-П. А.“, солидарно да заплатят 4 на "Уни Кредит Булбанк"АД, сумите от 42017 ,70 евро - главница и 5140 ,79 евро лихва върху главницата от 10.01.2009г. до 25.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2009г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 1844,68 лева разноски по делото за държавна такса и 1646,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 08.09.2010г. ЧСИ е разпоредил по молба на взискателя да се изиска удостоверение за наследници за Й. Д. А. и от приложените за него пълни данни от 08.09.2010 г. на л.23 и 24 и удостоверение за наследници изд. на 15.09.2010г. се установява, че е починал на 25.12.2008 г., като е видно, че това обстоятелство е било известно на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД още преди образуване на това изпълнително дело през 2010г., както и преди сключване на договор за цесия с ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, на 23.11.2015г. с разпореждане на ЧСИ, да се призоват наследниците на Й. А. с ПДИ, на 12.10.2010 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение и получена от Н. Й.ова А.а на 18.10.2010г.

С молба от 17.12.2015г. ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е поискал и ЧСИ го е конституирал като взискател на 03.02.2016г., като приел претенцията на ответника за разноски в размер на 4731,68 лева за юрисконсултско възнаграждение, добавено към задълженията на длъжниците.

С Постановление на ЧСИ това изпълнително дело №1354 по описа за 2010г. е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, за което е изпратено съобщение на длъжниците на 06.02.2019г.

Страните по делото не спорят, а и от приложеното изп. дело № 341/2019 г. по описа на ЧСИ Ив. Хаджииванов се установява, че същото е образувано по молба от 07.02.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД, като цесионер по Договор за цесия от 23.11.2015 г., въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2010 г., по ч. гр. д. №6451/2009 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №480 от 27.10.2009г., с който са осъдени длъжниците П.Г. А., Й.Д.А. и ЕТ „Д.М.Й. А.-П. А.“, солидарно да заплатят на "Уникредит Булбанк" АД, сумите от 42 017,70 евро - главница и 5140,79 евро лихва върху главницата от 10.01.2009 г. до 25.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2009 г. До окончателното й погасяване, както и сумата от 1844,68 лева разноски по делото за държавна такса и 1646,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

5

От изисканото изп. дело № 20198320400341/2019 г., се установява още, че на 30.09.2020г. е постъпила молба от Н. Й. АНГ. и Г.Й.А., чрез пълномощника им адв.В.В., с която отправят искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение срещу общия им наследодател Й.Д.А., тъй като е починал на 25.12.2008г., т.е. почти година преди подаване на заявлението за издаването на Заповедта. Към молбата на л.

72-76 са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г. на ищцата Н. Й.ова А.а, с които е упълномощила адв. В.В., да го представлява по изп. дело № 20198320400341 по описа на ЧСИ Ив.

Хаджииванов, с цел прекратяването му срещу Н . Й.ова А.а, в качеството му на наследник по закон на Й.Д.А., като същ ата е заплатила на довереника си адвокатско възнаграждение в размер на 1500 ,00 лева, платени изцяло и в брой при сключването на договора.

По молба на ищеца, чрез адв. В.В., с Определение № 261338 от 01.12.2020г. по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на РРС 8-ми гр.с-в е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 480 от 27.10.2009г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение длъжника Й.Д.А., тъй като е починал на 25.12.2008г. т.е. преди подаване на заявлението за издаване на Заповедта по чл. 417 от ГПК, като е посочено в мотивите, че към него момент съдът не е имал законово възложеното му задължение да прави предварителна справка за това, както е към момента. На ищеца са присъдени направените по ч.гр.д. № 6451/2009 г. на Русенски районен съд разноски в размер на 3000,00 лева.