Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5191 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5036/2025
Вид
Решение № 5191
Подписан
26.11.2025
В сила
20.12.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 203 · Закон за водите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330105036 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 203 и чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД о т „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести Септември“ № 250, представлявано от **** Ю. Р. К., чрез пълномощника му – ***. Х. Х. срещу И. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ул. „В.“ № *, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата в качеството си на **** на И. И. Д. дължи на ищеца сумата от 267,06 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.12.2013 г. до 30.09.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № ***, както и сумата от 117,66 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2014 г. до 30.09.2024 г., представляваща по 1/4 от общото задължението на наследодателя си спрямо ищеца за посочените периоди в размер на 1068,26 главница и 470,64 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 10073/27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20366/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр. с.

В исковата молба се твърди, че И. М., Н. Д., З. Д. и Р. Д. в качеството си на **** на И.

И. Д. били потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като ползватели на водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № ***, в качеството си на ***/**** на 1 водоснабдения недвижим имот. В тази връзка **** им фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб. № ****, а отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от публично известни Общи условия. **** на ответника бил **** на водоснабдения имот, поради което на основание ОУ ВиК операторът бил променил по служебен път партидата на длъжниците по настоящото производство. В случая отчетът в процесния обект се извършвал при условията на липсващо измервателно устройство /водомер/, съгласно чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищеца, поради което се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислявано било количество за двама обитатели- 10 куб.м.

Вписаният водомерен номер **** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер. Твърди се, че на **** г. бил направен опит да се връчи Известие за нередовен водомер № ********** от ***-**** на ищеца, но видно от отбелязването по същото, лицето осигурило достъп до имота, отказало да го получи. На дати 29.04.2024 г., 26.06.2024 г. и 31.10.2024 г. били връчени на наследниците два броя покани за доброволно плащане, като върху карнетите срещу част от показанията имало подписи от лицата, осигурявали достъп до водомерния възел в имота.

***-**** на ВиК услуги били надлежно информирани както за размера на задължението към ВиК оператора, така и за задължението си да монтират индивидуално измервателно устройство в имота си. Ответницата с качеството си на **** на И. Д. носела отговорност за изпълнение на задълженията за заплащане на потребените в имота услуги, които не били заплатени, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Била издадена заповед за изпълнение за процесните суми срещу ответницата, която им била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца му било указано да предяви иск за вземането си срещу посочения длъжник.

С оглед изложеното е направено искане да бъде установено съществуване на вземанията срещу ответника, за които е издадена Заповед № 10073/27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20366/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр. с.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. А. Н., в който са изложени съображения за недопустимост на предявените искове поради липса на процесуална легитимация на ответника, тъй като липсвали доказателства И. И. М. да е собственик и/или ползвател на имота, респ. ползвател/потребител на ВиК услуги в него, като казаното се отнасяло и до праводателя на ответника- нейният **** И. Д., поради което ответницата не можела да наследи евентуални негови задължения към ищеца. Оспорва като невярно и недоказано твърдението, че ответницата е потребител на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че между страните не било възникнало валидно правоотношение по договор за 2 предоставяне на водоснабдационни и канализационни услуги.

По същество посочва, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.

Прави възражение, че вземанията са погасени по давност. Оспорва твърдението ответницата да е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество за посочения недвижим имот. Твърди, че тя не е и не е била ползвател на недвижим имот на ул. „И. К.“ № ***, като между нея и ищеца не било възниквало облигационно правоотношение. Посочва, че от представените доказателства не се установявало нито ответницата, нито **** И. Д. да са потребители/собственици/ползватели на ВиК услуги за посочения имот, поради което се твърди, че не е възникнало облигационно отношение между страните. Излага, че дори да са възникнали облигационни отношения, то същите били погасени по давност. **** на страната, *** на **** г., също нямал задължения към ищцовото дружество, а дори да имал такива, то те били погасени по давност с изтичането на 3-годишния давностен срок, т.е. найкъсно до 14.08.2017 г.

Оспорва процедурата по отчитане на количествата вода при липсващо измервателно устройство, която счита, че била проведена в нарушение на чл. 32 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Представеното по делото Известие за нередовен водомер № ********** от **** г. било частен документ, изходящ от ищеца, не бил подписан от ответника и такъв не било допустимо доказателство. Посочва, че посочения документ нямал значение за делото, тъй като не се установявало предназначението, нито се разбирало какви действия е препоръчано от ответната страна да предприеме. Оспорва и размера на начислените количества вода „при липсващо измервателно устройство“, тъй като ищцовото дружество не било изпълнило свое законово задължение по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4 да монтира, поддържа и контролира водомер на водопроводното отклонение в имота, в който да отчита количествата потребена вода. Приложените по делото карнети се отнасяли за периода 01.05.2013 г.- 26.12.2016 г., които вземания били погасени по давност и за периода 30.08.2023 г.- 30.08.2024 г., в който никой не бил ползвал имота, респ. ВиК услуги в него, липсвали подписи на потребител в него.

Оспорва съдържанието на представените карнети, като твърди, че те били с невярно съдържание, подправени и надписвани, нанесените в тях данни били неверни и липсвали върху тях подписи на ответника.

Прави възражение за погасяване по давност на задълженията на И. Д., **** на **** г.

Прави възражение за погасяване по давност на евентуални задължения на ответника за периода 01.12.2013 г. до 30.09.2021 г.

С оглед на изложеното се иска да бъде прекратено производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение

№ 10073/27.11.2024 г. по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 20366/2024г. по описа на 3

Пловдивския районен съд, ХХ-ти гр. състав е разпоредено длъжниците Н. Б. Д., И. И. М., З.

И. Д. и Р. И. Р. да заплатят на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 1068,26 лева представляваща главница-неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.12.2013г. до 30.09.2024г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № *** по партида с аб. № **** – по 267,06 лева за всеки от длъжниците, ведно със законната лихва за периода от 26.11.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 470,64 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2014г. до 30.09.2024г. – по 117,66 лева за всеки от длъжниците, както и направените по делото разноски.

Видно от приложеното заповедно производство по отношение на длъжниците Н. Д., З. Д. и Р. Р. е разпоредено издаването на изпълнителен лист, а по отношение на длъжника И.

И. М. са дадени указания на основание чл. 415 от ГПК за предявяване на установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, тъй като заповедта до страната е връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети справка за неплатени задължения на абоната, справка за водомери, копие от карнети за периода на задълженията, известие за нередовен водомер, покана за доброволно изпълнение – 3 броя, удостоверение за наследници, декларации по чл. 14 от ЗМДТ, касаещи процесния имот, удостоверение от служба „Архив“ при РС-П..

От приложеното на л. 87 от делото Удостоверение за наследници се установява, че ответницата И. И. М. има качеството на **** на И. И. Д. /***/, **** на **** г.

След извършена справка в деловодната програма на Районен съд-Пловдив и особената книга за периода от 14.08.2014г. до датата на справката-29.08.2025г. не са открити вписани в особената книга на съда приеми или откази от наследството на И. Д., заявени от И. И. М..

От приложените на л. 68-83 от делото декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за имот, находящ се в гр. П., ул. „И. К.“ № *** не се установи лицето И. И. Д. да е собственик на посочения по-горе имот, по отношение на който се твърди, че има неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода и претендира установяване на тяхната дължимост.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно правоотношение с наследодателя на ответницата, въз основа на което е доставено твърдяното количество питейна и отведена канална вода през посочения период за имот, находящ се на в гр. П., ул. „И. К.“ № ***.

От приетите по делото писмени доказателства не се установи твърдението на ищеца, че наследодателя на ответната страна е собственик на процесния имот, респективнопотребител на доставени от ищеца услуги, нито са ангажирани доказателства за начина на определяне на цената на същите, поради което предявения иск за признаване за установено вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10073/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 20366/2024г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХ-ти гр. състав по отношение на ответната страна И. И. М. следва да се отхвърли, като недоказан по основание и размер.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива реално не са направени по делото.