Решение № 244 от 21.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Габрово, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20234200500377 по описа за 2023 година

Постановеното решение по гр.д.№41/2023г. на РС-Габрово е обжалвано и от двете страни в производството.

Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната му част относно неприсъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 35 000лв. до отхвърлената част от 50 000лв. , като излага доводи ,че присъденият размер не е съобразен с чл.52 ЗЗД и че за справедливото обезщетяване на претръпeните от процесната трудова злополука неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 50 000лв. ведно със законната лихва от 02.07.2020г. - датата на злополуката.

Ответникът е обжалвал решението в осъдителната му част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000лв. до размер на 35 000лв., в която част се претендира да бъде отменено. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.201, ал.2 КТ. Твърди се ,че е доказано допусната груба небрежност от работника , в резултата на която е настъпила вредата. Оспорва се като завишен ,определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди над 20 000лв. до размер на присъдените 35 000лв., при установените по делото обстоятелства относно претърпените от ищеца увреждания от трудовата злополука .

Въззивният съд, като взе предвид наведените от жалбоподателите доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане обезщетение на ищеца Е. С. Д. от „Пътстрой-Габрово „АД за претърпени неимуществени и имуществени вреди от настъпила трудова злополука на 02.07.2020г., ведно със законната лихва от тази дата.

С постановеното решение РС-Габрово е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 35 000лв. и го е отхвърлил в останалата част до размер на 60 000лв. Отхвърлил е иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ,като погасен чрез прихващане.

С подадените въззивни жалби и двамата жалбоподатели оспорват размера на приетото като дължимо обезщетение за неимуществени вреди, като жалбоподателят Д. излага доводи, че събраните доказателства обосновават уважаването на този иск в размер на 50 000лв. , а жалбоподателят „Пътстрой – Габрово „АД излага доводи, че определеният размер над 20 000лв. до размер на 35 000лв. се явява значително завишен и несъобразен със съдебната практика.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

От доказателствата по делото се установява , че на 02.07.2020 г. е настъпила злополука с ищеца Е. Д., която с влязло в сила разпореждане № 25 от 14.07.2020 г. , издадено от НОИ, ТП-Габрово, е призната за трудова. Злополуката е настъпила при падане от дърво при опит за освобождаване на заклещена шина на клонорез. Към датата на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. Съгласно приложената длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност „работник, поддръжка на пътища“, основните функции и задачи, които следва да осъществява работникът , е да работи в екип с другите пътни работници, да изпълнява указанията на пътните работници от по-висока квалификационна степен, да изпълнява дадените указания от прекия ръководител, както и да работи в екип и да подпомага квалифицираните пътни работници. Въведено е като изискване работникът да има завършен 6 клас и да е пълнолетен.

От приложените писмени доказателства се установява,че в деня на злополуката е бил проведен ежедневен инструктаж на ищеца, удостоверено с подписа му / л.31 от първоинстанционното дело/.

От представената медицинска документация се установява, че след злополуката болничният престой на ищеца е бил от 02.07.2020г. до 06.07.2020г., при който е направена репозиция и носене на имобилизация -лумбостат.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява,че полученото от ищеца увреждане при трудовата злополука е счупване на 12 гръден прешлен , като фрактурата е получена при огъване на гръдния отдел на гръбначния стълб в предно-задна посока, което увреждане е възможно да се получи по описания в исковата молба начин. Счупването на тялото на гръден прешлен води до трайно затрудняване движението на снагата за срок на имобилизация между 4 и 6 месеца и период на временна нетрудоспособност около 12 2 месеца. Бил е в отпуск по болест 180 дни. Един месец след травмата е прилагал антикоагулантна терапия През целия период, в който бил в отпуск по болест, носил лумбостат. В продължение на 3 месеца бил постоянно на легло и обслужван изцяло от съпругата си .След това един месец се придвижвал с патерици. След този период използвал като помощно средство бастун до края на отпуска по болест. След като започнал работа, ходел с пристягащ колан на кръста. Имал оплаквания от болки в гръдния отдел , изтръпване и слабост на горните крайници, по изразено на лявата ръка, изтръпване и болки на долните крайници. Това наложило да напусне работата, която изпълнявал при ответника и започнал работа като охрана. Не е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца. През цялото време, докато бил в отпуск по болест, употребявал обезболяващи , както през устата, така и инжекционно. Сега използва течен аналгин. В оздравителния период след инцидента ищецът се оплаквал от болки при движение и при палпация по хода на последните гръдни прешлени и първи поясен и опасваща болка в гръдния кош, които са свързани с фрактурата на тялото на дванадесети гръден прешлен.

Имал оплаквания от изтръпване на ръцете, които не могат да бъдат свързани със счупването на гръден прешлен, но могат да се дължат на заболяване и/или травма в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. От данните от амбулаторния лист от 18.04.2023г. се установява, че ищецът продължава да се оплаква от изтръпване на ръцете , както и данни за увреждане на гръбначномозъчните нерви – четвърти , пети поясен прешлен и първи кръстцов прешлен.

Тези оплаквания не могат да бъдат свързани единствено с травмата ,претърпяна на 02.07.2020г. Свързани са с генерализирани дегенеративни увреди по хода на целия гръбначен стълб, но клиничната им изява е провокирана от травмата. От ренгенографията от 11.05.2023г. е установено дегенеративно заболяване – спондилоза на нивото на поясните прешлени. При извършения личен преглед на ищеца на 21.05.2023г. вещото лице е констатирало , че се придвижва самостоятелно, но с накуцване, поради болки и изтръпване на левия крак. Обективно се установява лека гърбица в областта на гръдния сегмент на гръбначния стълб. Болезненост при палпация на ниво на долния сегмент на гръдния отдел на гръбначния стълб и поясния му отдел. Травмата е причинила затруднения на движението на гръбначния стълб и крайниците поради болка в гръбначния стълб, слабост и изтръпване на горни и долни крайници и съответно ограничаване на работоспособността на ищеца досежно упражняването на физически труд за в бъдеще.

От обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че към момента оплакванията при ищеца не се дължат само на травмата на гръбначния стълб, но и на хронични промени на гръбначния стълб , които вследствие на травмата, са били провокирани. Нивото на счупване – 12 гръден прешлен, може да обясни само болката в гръдния кош, но не и изтръпването на долни и горни крайници. Механизмът на получаване на травмата е не само контузия на 12 гръден прешлен , който е бил счупен, но поради падането по гръб , има контузия на целия гръбначен стълб. Не се очаква пълно възстановяване. Ще продължат оплакванията , с периодично обостряне и затихване. След травмата има консолидация на прешлени, но има хронични заболявания на гръбначния стълб , вследствие на микротравми, генетично разположение, които са обострени след травмата .

3

Констатациите на вещото лице д-р Р. не са опровергани от останалите доказателства по делото.

От показанията на св.М. се установява, че тя се е грижила за ищеца след злополуката.

Три месеца го е гледала на легло. При преглед при невролог се открило ,че има счупен прешлен. Изписали лекарства, поставяли му инжекции в стомаха едни месец, всеки ден , но нямало промяна. Около месец и половина бил с патерици, след като започнал да става. След това започнал да ползва една патерица и да се крепи на свидетелката. Имал болки като става, залитал. Казали ,че има засегнат нерв , това е от самото падане. Преди злополуката бил здрав, не е ходил на лекар. Като се върнал на работа, се оплаквал от изтръпване на ръце и крака , получавал нощно време задушаване. Поради това напуснал работа. Вкъщи свидетелката вече върши по-тежката работа, тя ходи за дърва. Лекарите не дават прогноза за пълно възстановяване на ищеца.

От показанията на св.Ш. се установява,че с ищеца са комшии. След инцидента е бил на легло, неподвижен. Купили му специален колан, да може да държи гръбнака. След дватри месеца започнал да става с патерици. Оплаквал се от болки в гръбнака. Преди седмица пак бил в Бърза помощ. Дясната му страна била схваната. Доста време ползвал колана и му помагал, за да става. Не бил същия човек след инцидента. Напуснал при ответника ,защото вече не можел да работи тази работа. Вече не е така пъргав и сръчен.

Показанията на св. М., ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, не са опровергани от останалите доказателства по делото , поради което няма основание да не бъдат кредитирани, като тя възпроизвежда свои лични впечатления от състоянието на ищеца след инцидента.

Показанията на св.Ш. също не са опровергани в частта, в която установява обстоятелства за здравословното състояние на ищеца преди и след процесната трудова злополука, с оглед негови лични впечатления, предвид на което в тази част следва да бъдат кредитирани. В частта, в която описва начина на настъпване на злополуката, на която свидетелят не е бил очевидец, в тази част не следва да бъдат кредитирани ,тъй като не се подкрепят тези негови твърдения от останалите писмени и гласни доказателства.

От показанията на св.В., който е бил технически ръководител при ответника при настъпване на процесната злополука, се установява, че на процесната дата по задание е следвало да изсичат клони ,надвиснали над пътя. Организацията на работа е да се подсигури безопасна работа по време на движение по пътя и с дълга резачка – клонорез , се режат надвисналите клони и се подготвят за извозване. Ищецът се качил на дървото по негова инициатива, качил се ,за да освободи заклещената резачка в клоните , които реже, и паднал.

Свидетелят бил пряк ръководител, организационно участвал в тези дейности, бил на обекта, когато ищецът паднал ,но не е присъствал лично, когато е станал процесният инцидент. Не било негово задължение, когато се заклещи резачката в клоните ,да седи до всеки един работник. Като се заклещи, търсели вариант да освободят резачката. Този вариант не бил регламентиран. Лично решение на ищеца било да се качи. Като възможни варианти за освобождаване на уреда при заклещване , свидетелят сочи , с автомобил – вишка или багер, 4 с каквито фирмата не е разполагала. Другият вариант е да се извика камиона, но не е направено . Резачката се заклещва по 5-6 пъти на ден. В мого случая се освобождава и с дърпане отдолу. В деня на злополуката е бил проведен инструктаж за работата, която ще се изпълнява. Имало е камионче на обекта.

При така събраните доказателства, въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от процесната трудва злополука ,е занижено.

От доказателствата по делото се установява , че към датата на злополуката ищецът е бил на 54г., упражняващ физически труд по трудово правоотношение с ответника от 2018г., без данни за влошено здравословно състояние. Получената при трудовата злополука травма на гръбначния стълб с фрактура на 12 гръден прешлен , е причинила болки и страдания на ищеца.Такива е търпял по време на оздравителния процес, налагащи употребата на обезболяващи средства през устата и инжекционно за периода на временна нетрудоспособност от 180 дни, установено от показанията на св.М. и констатациите на СМЕ. Изпитваните болки през оздравителния период са били при движение и при палпация по хода на послединте гръдни прешлени и първи поясен и опасваща болка в гръдния кош , които са свързани с фрактурата на гръдния прешлен. Непосредствено след инцидента е била извършена оперативна интервенци с репозиция .Счупването на гръдния прешлен е довело до трайно затрудняване дивжението на снагата със срок на имобилизация с поставен лумбостат , който е носил в продължение на шест месеца, докато е бил в отпуск по болест, което е създавало ограничения, както и през този период не е могъл да упражнява физически труд. В продължение на три месеца след инцидента , е бил на постелен режим и изцяло зависим от грижите на жената, с която жиевее на съпружески начала, което ежедневно е създавало дискмфорт и негативни изживявания от невъзможността да се обслужва сам.