Решение № 1135 от 01.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. С.а при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. С.а Въззивно гражданско дело № 20232100501515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от С. И. Х., ЕГН:

********** с адрес: гр. Варна, ул. Китен № 13 чрез адвокат И. С. С. срещу Решение № 243/30.05.2023г. по г.д. №4/2023г. по описа на Районен съд Несебър, с което са отхвърлени предявените от Х. срещу „Тера Тур Сървиз“ ЕООД, ЕИК 040902318, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Постоянство“ № 67, представлявано от Лъчезар Николов Тодоров искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено с Акт за прекратяване на трудово правоотношение №317/07.11.2022г. на А.П.Б. и неговата отмяна, 2/иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на С. И. Х. на предишната длъжност, заемана преди уволнението, в качеството й на „салонен управител“ в Хотел “Suneo Helios Beach” гр. Обзор и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 6452.40 лева -обезщетение за оставянето си без работа за времето от 01.11.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата е застъпено становище, че решението на PC-Несебър е 1 неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че трудовият договор и заповедта за неговото прекратяване са издадени от едно и също лице с представителна власт да сключва и да прекратява трудови договори с работниците и служителите, поради което не е налице незаконност на уволнението. Счита, че актът за прекратяване на трудово правоотношение е нищожен акт, тъй като е подписано от лице, което не е било упълномощено към датата, посочена в частния документ. Твърди, че при направеното оспорване на датата на пълномощното и предвид разпоредбата на чл. 181, ал.

1 от ГПК, ответната страна не е провела доказване във връзка със съществуването на документа към датата, посочена в него. Навежда доводи, че датата е неистинска, а неистинността на датата има за последица неистинността на документа като цяло, поради което уволнението се явява незаконосъобразно. На следващо място твърди, че се касае за уволнение на основание, което е различно от посоченото от ответника.. Поддържа, че в случая работодателят е съкратил длъжността, премахвайки трудовите функции на салонен управител, което сочи за основание за уволнение по чл.

328, ал. 1, т. 2 пр. второ КТ, но не и за основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Излага се, че ответникът, в чиято тежест е било да установи трайно фактическо намаляване на обема на работа не е успял да докаже това обстоятелство, а поисканата от него експертиза установявала, че в средата на изследвания период имало дори повишаване на обема. Намира за неоснователен извода на съда за сезонност на работата, като такова основание за уволнение не съществува в правния мир. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира всички сторени в настоящото и в пьрвоинстанционното производство разноски. На основание чл. 242 ал.1 от ГПК моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за дължимата сума като обезщетение по чл. 225 от КТ. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Тера Тур Сервиз“ ЕООД, представлявано от Л. Т.-управител, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Твърди, че в хода на първоинстанционното производството не е извършено оспорване на процесното пълномощно по реда на чл.193 от ГПК, поради което за ответното дружество не е възникнало задължение за последващо доказване на обстоятелствата, свързани с издаването му. Сочи за несъстоятелни твърденията за подмяна на основанието за уволнение. Излага, че намаляването на работата трябва да се свързва с конкретната дейност, изпълнявана от конкретния служител, а не да се отнася до предприятието като цяло. Твърди, че представените по делото доказателства – документи и експертиза доказват трайно и осезаемо намаляване обема на работата, водещо до отпадане необходимостта от осъществяване на точно определената трудова дейност на ищеца. Установеното намаляване обема на работа на 2 хотела и на ресторанта се отразявало и пряко на обема работа на ищеца, предвид трудовата му функция да отговаря за настаняване на гостите на ресторанта и да контролира изпълняване на трудовите функции от лицата на длъжност сервитьор, помощник-сервитьор и ОТЗ. На последно място, по отношение на сезонния характер на обекта намира, че правилно съдът е съобразил това обстоятелство, с оглед установяване на изследваното „намаляване обема на работа”. В тази връзка сочи, че местата за настаняване в процесния хотел се вписват в Националния туристически регистър, воден от Министерство на туризма, а отделно по делото е приложена справка от НАП за актуално състояние на всички действащи трудови договори на „ТЕРА ТУР СЕРВИЗ” ЕООД за периода от 01.10.2022г. до 31.12.2022 г., което е косвено доказателство за този факт. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на всички сторени в първоинстанционното и в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсулско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

С решението си районният съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че заповедта за уволнение е издадена от надлежно упълномощено за това лице, че работодателят няма задължение да извършва подбор, в хипотезата на съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността, че е доказано по делото намаляване на обема на работата, поради което уволнението се явява законно, а с оглед на това и предявените обусловени искове също се явяват неоснователни.

При извършената проверка по чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ, предявени от С. И. Х. против „Тера Тур Сървиз“ ЕООД, с които е поискано от съда да постанови решение, с което: 1/ да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, извършено с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №317/07.11.2022г., подписан от А.Б., с който считано от 01.11.2022г. трудовото правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ; 2/ да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „салонен управител“; 3/ да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5700 лв., представляваща дължимо на основание чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. С исковата молба ищцата предявява възражения, че не е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, че заповедта е немотивирана, подписана от лица без представителна власт и издадена на дата, която следва прекратяването на трудовото правоотношение, че работодателят не е 3 извършил подбор, съгласно чл. 329, ал. 1 от КТ. Представят се доказателства.

След изслушана съдебно-счетоводна експертиза с протоколно определение от 09.05.2023г. съдът е приел изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за увеличаване размера на претендираното обезщетение от 5700лв. на 6452,40лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че трудовият договор и прекратен от лице с представителна власт, за което представя пълномощни, че правоотношението се счита прекратено съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ с изтичането на срока на полученото от ищцата предизвестие, а заповедта за прекратяване е формален акт, поради което не е налице нарушение при издаването на заповедта с последваща прекратяването дата. Твърди, че правото на подбор е субективно право на работодателя и същият е задължителен само ако се съкращава щата или се намалява обема на работа на една от съществуващи няколко щатни бройки за същата длъжност, а в случая на длъжността „салонен управител“ е била назначена само ищцата.

Обосновава, че обекта, в който ищцата е работила е хотел със сезонен характер, като същият работи само в рамките на летния сезон –обичайно от средата на м. май до средата на м. октомври като с изтичането на сезона намаляват и резервациите в хотела, а прилежащите към хотела заведения за хранене, в т.ч. и обекта, в който е работила ищцата, обслужвали само гости на хотела, а не и външни лица. Счита процесната заповед за законосъобразна и иска отхвърляне на претенциите, евентуално при уважаване на исковете прави възражение за прихващане за сумата в размер на 1971,31 лв., представляваща изплатено на ищцата обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ. Представя доказателства.

При извършената проверка, съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред настоящата инстанция страните не спорят по фактите, установени от районния съд, както следва: Съгласно Трудов договор №5/31.03.2022г. ищцата заемала длъжността „салонен управител“ в Хотел Suneo Helios Beach, гр. Обзор при дружеството-ответник. Сключеният договор бил безсрочен, а към него било подписано допълнително споразумение №60/01.04.2022г., с което бил изменен размера на трудовото възнаграждение. На 30.09.2022г. ищцата получила предизвестие №51/26.09.2022г. от работодателя, с което била уведомена, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ (поради намаляване на обема на работа). С Акт №317/07.11.2022г., считано от 01.11.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото й 4 правоотношение.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, касаещи неправилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Правилни са констатациите на районния съд, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е подписана от лице, разполагащо с надлежна представителна власт да сключва и да прекратява трудови договори с работниците и служителите.

Във връзка с възражението на ищцата, ответникът е представил като доказателства по делото няколко пълномощни. С пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 7362 от 18.10.2021г. на Ц.М. - помощник нотариус при Богдана Бъчварова, вписана под № 515 на НК, с район на действие Районен съд - София, Васил Златев Петков, в качеството му на управител на „Тера Тур Сервиз“ ЕООД е упълномощил Л. Н. Т. да представлява дружеството пред всички държавни и общински органи, юридически и физически лица, фирми и граждани с изброени в пълномощното права, включително да преупълномощава трети лица с посочените права, като пълномощното е със срок на действие една година, т.е. до 18.10.2022г. С пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 7459 от 26.10.2021г. на Ц.М. - помощник нотариус Л. Т. е преупълномощил А.П.Б. на длъжност управител в хотел „Suneo Helios Beach” гр. Обзор да представлява дружеството в рамките на изброените в пълномощното права, включително да сключва от името на дружеството трудови договори, както и да подписва всички други документи и книжа във връзка с уреждането на трудови взаимоотношения, заповеди за отпуск, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания и прекратяване, като срокът на пълномощното е до 18.10.2022г. По делото е представено и пълномощно от 19.10.2022г., издадено от Л. Н. Т. в полза на Белчинова със съдържание, идентично на пълномощното от 26.10.2021г. От справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че към 19.10.2022г. Л. Н. Т. е бил вписан като законен представител – управител на ответното дружество, наред с Васил Златев Петков, поради което същият е притежавал правомощия за упълномощаване. Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение документът е разписан от надлежно упълномощеното към съответния момент лице - А.Б.. Възможността за делегиране на тези правомощия на работодателя на трети лица е призната и с Тълкувателно решение №6/11.01.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГК на ВКС и не се спори.